Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 654 от 23.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 664/2026
Вид
Решение № 654
Подписан
23.06.2026
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, мл.с. Бойко Александров Мачорски

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за защита от шума в околната среда

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100500664 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по две жалби, както следва:

1.Въззивна жалба на Д. Д. Д., чрез адв. В. против Решение № 96 от 09.01.2026 година, постановено по гр.дело № 9684/2024 година, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от Д. Д. Д., ЕГН **********, срещу Р. К.

З., ЕГН **********, осъдителен иск за заплащане на сумата от 511.28 евро с левова равностойност 1 000 лева /хиляда лева/, част от сумата от 7669.38 евро или левова равностойност 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 01.08.2023 г. – 31.07.2024 г., изразяващи се в претърпените болки и страдания в резултат от системното причиняване на шум от страна на ответника водещо до риск от загуба на слуха на ищеца, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /01.08.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Според тази жалба атакуваното решение се явява неправилно и несъобразено с наличните по делото доказателства. Сочи се, че съдът е нарушил съдо - производствените правила, като не е допуснал до разпит 1 двама свидетели при условията на водене, които да доказват настъпилите неимуществени вреди за ищцовата страна. Отделно се сочи, че самия ищец е бил подложен на нетърпим шум, които следва да бъде репариран и че прочита на доказателствата от страна на решаващата съдебна инстанция е неправилен.

Сочи се още, че ответника е служител на „Театрално музикален продуцентски център“ – В., които разполага с помещения за репетиции и следователно не е проблем за З. да се упражнява именно там. Настоява се въззивния съд да отмени решението в тази му част и да присъди търсеното обезщетение.

Против въззивната жалба е постъпил отговор от страна на Р. К. З., чрез адв. Й., с които се настоява съдът да отхвърли жалбата, като неоснователна.

2.Втората въззивна жалба е на Р. К. З., чрез адв. Й. против Решение № 96 от 09.01.2026 година, постановено по гр.дело № 9684/2024 година, в частта, с която съдът е уважил негаторния иск и е осъдил Р. К. З., ЕГН **********, ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователните си противоправни действия, с които създава пречки, по-големи от обикновените, на Д. Д. Д., ЕГН **********, да упражнява правото си на собственост върху ап. *, находящ се в гр. В., с.о.

„К.“, ул. „*“, ет. *, ап. *, парцел № ***, изразяващи се в системно причиняване на шум в помещението на ищеца, чрез свирене на музикални инструменти и възпроизвеждане на музика в жилището на ищеца (ап. 6), на основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 50 ЗС.

Според тази жалба съдът неправилно е тълкувал наличните по делото доказателства и по същество е подменил изготвената Съдебно техническа експертиза. Превратно и неправилно, според жалбата ВРС се е позовал и на нормата на чл.161 от ГПК, като според жалбата по този начин се попълва доказателствен дефицит. Настоява се ВОС да отмени атакувания съдебен акт, в обжалваната му част, като отхвърли иска на ищеца.

Против жалбата е постъпил отговор от страна на Д. Д., чрез адв. В., с които се излага, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника Д., редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. В., които поддържа жалбата и оспорва жалбата на другата страна.

Въззиваемия Р. К. З., редовно призован, се явява лично и с адв. Й., която оспорва жалбата на Д. и поддържа своята.

За да се произнесе по спора, като съобрази предмета му и застъпените от страните становища, ВОС установи следното:

2

Според исковата молба на ищеца Д. Д. Д. той е собственик на част от жилищна сграда, тип-семейна къща в СО „К.“. Той сочи още, че в същата сграда е и жилището на ответника З., които упражнявайки професията „музикант“ репетира в жилището си и по този начин създава нетърпим шум.

Сочи, че в резултат на този шум той и неговата майка се принуждавали да напуснат жилището, докато съседът не преустанови свиренето. Счита, че с тези си действия ответникът създава съществени пречки ищецът да упражнява правото си на собственост. Счита, че шумът от музикантската дейност е извън регламентираното в наредбата за обществения ред на Община В.. Твърди, че е разговарял с ответника по въпроса, но той отказал да спре да свири и да се шумоизолира, като заявил на ищеца да напусне сградата, ако не му харесва.

Не е спорно по делото, че страните се съседи , които обитават жилищна сграда, находяща се на адрес гр. В., с.о. „К.“, ул. „*“, парцел № ***, както и че ответникът извършва музикантска дейност, като свири у дома си на духов музикален инструмент (предимно на кларинет, но и на саксофон)- ищеца е собственик на апартамент № * а ответника на апартамент № * (съседен).

Пред ВРС са били разпитани свидетели – конкретно Д.М. Д., сочи че когато е ходил на гости на ищеца в апартамента му в местност „К.“ по различно време в денонощието се е чувало свирене – гаден, писклив и дразнещ звук. Преди обяд и след обяд също се е чувала музика, но не и между 14 ч. 16 ч. Според свидетеля ищеца променил характера и отношението си в резултат на това – станал сприхав и често му е казвал, че този шум е нетърпим и че заради него често е напускал жилището си.

Свидетеля К.З.Т. – баща на ответника сочи, че той свири на кларинет във В. опера. Притежава и саксофон, като знае, че свири у дома си, за да репетира, но не свирил между 14 и 16 ч. и след 22 ч.

Бил е изготвена Съдебно техническа експертиза, конкретно такава, свързана със замерване нивото на шума и съобразно нейното заключение допустимите стойности на шум в жилищни помещения според Наредба № 6 от 2006 г. са 35 децибела през деня и 30 дебицела през нощта. Вещото лице е направило контролно измерване през деня на шума, когато ответникът е свирил на музикалния си инструмент – саксофон и е установил у помещението на ищеца, че шумът е 35.2 децибела, като прилагайки формула установява средни показатели от 34.3 децибела, като е приел твърденията на ответника, че свири по час – час и половина на ден. От техническата експертиза се установи, че моментната стойност на шума при музициране (35.2 dBA) превишава хигиенните норми, макар и с малко.

Също експерта е посочил обаче, че ответника му е създал проблеми с изпълнението, конкретно при посещението му – отказал е да го допусне първоначално, свирел е с ниска тоналност и спокойна музика; отказал е да стори това през вечерните часове.

При тези данни и отчитайки нормата на чл.161 от ГПК, ВРС е достигнал до извода, че претенцията по чл.109 е основателна, като е отхвърлил тази по 3 чл.45 от ЗЗД.

Виждането на съда е следното:

По отношение жалбата на Р. К. З.:

Отговора на въпроса, свързан с приложението на чл.109 от ЗС се извежда от мотивите към ТР № 4/2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС , както и от тълкувателната част от мотивите към цитираното решение на ВКС решение № 351 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1179/2010 г., 1 г. о. В тълкувателното решение е разяснено, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Що касае основателността на претенцията тя винаги е свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата на ищеца. За да получи търсената защита с иска по чл. 109 ЗС ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост и неоснователните действия, респективно бездействие, по отношение на собствеността.

На база на установената съдебна практика – конкретно Решение № 819/29.06.2007 г. по гр. дело № 723/2006 г. на ВКС IV Б отделение по предявен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС е било прието, че приложното поле на осъдителния негаторен иск за преустановяване на въздействия върху собствен имот е изключително широко и не може да бъде ограничавано в никакъв случай от наличието или не на изключителната и специална компетентност на администрацията, на влезли в сила административни актове или на административно разрешаване и контрол на търговска дейност. Също от практиката на ВКС става ясно /Решение № 133/29.12.21988 г. на ОСГК на ВКС/, че дейност, пораждаща шум над допустимия размер по санитарно хигиенните норми може да представлява действие, което пречи на собственика на жилище да упражнява своето право на собственост. Със същото решение е прието, че неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС е невземането на мерки за обезшумяване на съответните съоръжения, както и определянето на специален режим на работа. Създаването на наднормен шум се извършва в нарушение на изискванията на Закона за здравето, както и нарушение на изискванията на същия за осигуряване 4 на благоприятна жизнена среда на населението, че наднорменият шум пречи на собственика да упражнява правото си на ползване на жилището съобразно неговото предназначение.

В настоящият случай и на база на приетата Съдебно техническа експертиза става ясно, че осъществяваните от страна на З. репетиции създават непрекъснат шум от порядъка на 35.2 децибела – т.е. предизвикват шум над допустимите за жилищен район норми, съответно да нарушават правилата за безопасност и правилата за устройство на територията, която да създава пречки ищците да упражняват правото си на собственост върху своя имот в пълен обем.

Отчитайки фоновия шум обаче, експерта е дал заключение, че стойността на шума е гранична и е заключил че тя е от порядъка на 34.3 децибела, т.е. малко под установеното ниво. Съобразявайки тази експертиза въззивния съд приема, че решаващата съдебна инстанция правилно и законосъобразно се е позовала на нормата на чл.161 от ГПК по следните съображения:

Нормата на чл.161 от ГПК дава възможност на съда да приеме за доказани онези факти и обстоятелства, за събирането на които страната е създала пречки. Вярно е също така, че също тази разпоредба указва, че преценката се извършва на база на обстоятелствата по делото и след тяхната внимателна преценка. Подобно на ВРС, въззивната съдебна инстанция приема, че с действията си ответника З. действително е създал пречки и реално е възпрепятствал обективното събиране на доказателствата. Съдът отчита поведението му – той е възпрепятствал първоначалното извършване на замерването, отказал е да допусне в жилището си вещото лице; отделно от това е свирил тиха и спокойна музика с ниски тонове, отказал е да извърши нощно музициране, и въпреки това без да се отчете фоновия шум замерването е показало, че той е над нормата – 35.2 децибела. Добре известно е, че репетирането, като дейност не включва упражняването само и единствено върху ниски тонове на спокойна музика, по простата причина, че всяко музикално произведение е различно, като композиция и изпълнение, както и че упражняването му винаги включва цялата музикална гама и тонове. Ето защо въззивния съд приема, че с поведението си ответника е затруднил, реално саботирал събирането по обективен път на 5 доказателствата. В тази връзка са правилни съображенията на решаващия съд в тази насока. Нещо повече – още с Доклада си по реда на чл.140 от ГПК, ВРС е указал на ответника да съдейства на експертите, в противен случай ще приеме за доказани фактите, за които е създал пречки по събиране на доказателствата. Предвид горното и настоящия съд се позовава на Решение № 68 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 999/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова.