Решение № 157 от 14.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Варна, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110114970 по описа за 2024 година

Ищцата М. Г. Х. сочи, че е сключила с ответника „Би енд Джи кредит“ ООД договор за кредит с НОМЕР MAX 500065413/07.07.2023г. Съгласно чл.5 от договора тя трябвало да върне сумата по кредита в размер на 5061.66лв. при сума на получаване 2000лв., при ГПР 50.27%, годишен лихвен процент 40.72% при срок на кредита от 29 месеца.

Съгласно чл.9 от договора ищцата трябвало да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" в размер на 1023.12лв. и „Динамично плащане" в размер на 1534.68лв.

До 11.01.2024г. ищцата заплатила следните суми по сключения Договор за кредит с НОМЕР MAX_500065413/07.07.2023г. изплатена главница по кредита към дата 11.01.2024г. - 590.59лв. изплатена лихва по кредита към дата 11.01.2024г. - 272.81лв. изплатена сума по допълнителна услуга „Динамично плашане" 469.20лв. изплатена сума по допълнителна услуга „Бързо разглеждане" 353.78лв.

На 11.01.2024г. ищцата предсрочно погасила напълно търсената по договора сума при което поради предсрочното погасяване договорът се изменя със следните параметри: остатъчна непросрочена главница по кредита - 1345.15лв. остатъчна просрочена главница - 64.26лв. остатъчна просрочена лихва - 22.08лв. неплатена сума по допълнителна услуга „Динамично плашане" 1 52.92лв. неплатена сума по допълнителна услуга „Бързо разглеждане" - 34.30лв. остатъчна дължима сума по допълнителна услуга „Динамично плашане" - 26.46лв. остатъчна сължима сума по допълнителна услуга „Бързо разглеждане" 571.54лв. остатъчна сума по лихва - 10.54лв. обезщетение за неизпълнение на договорно задължение: 0.00лв. обезщетение за предсрочно погасяване - 7.05лв. или обща сума от 2134.47лв., заплатена от ищцата на 11.01.2024г.

Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Счита на първо място, че договорът е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Счита, че визираната неяснота съществено ограничава правата й, и е основание за недействителност на Договор за потребителски кредит Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съглано чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият е годишен лихвен процент не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Отделно от това е предвидено и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. По този начин ищцата е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които подзащитната ми ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

2

Счита, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер над 2500лв. се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В случая не е налице-нищожната клауза на процесния Договор за потребителски кредит относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД, нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за кредит с НОМЕР МАХ_500065413 от 07.07.2023г. следва да се прогласи за недействителен.

Наред с това с посочване на ГПР от 50.27%, договорът се явява нищожен на самостоятелно основание, тъй като процента на ГПР, надвишава максимално посочения размер и противоречи на основание чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.22 от ЗПК.

В условията на евентуалност счита, че клаузите регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" и „Динамично плащане" регламентирани в чл.9, ал.1 и ал.2 от Договор за кредит с НОМЕР МАХ 500065413 от 07.07.2023г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във 3 вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Поради накърняването на принципа на „добрите нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

На първо място, клаузите съдържащи се в чл.9 от Договор за кредит с НОМЕР МАХ 500065413 от 07.07.2023г. са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумите които се претендират чрез тях не са включени в годишният процент на разходите. В договора за кредит, ГПР е в размер на 50.27%, а чрез включването на възнаграждението предвидено по допълнителните услуги, действителният годишен процент на разходите би бил различен от посочения размер, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидените възнаграждения по допълнителните услуги представляват скрит добавък към възнаградителната лихва и като такива е следвало да бъдат включени в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща възнаграждение по допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на възнаграждението по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.

Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

4

Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава.

Моли се съда, да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1 821.42лв., недължимо заплатени по недействителен Договор за кредит с НОМЕР МАХ 500065413 от 07.07.2023г. сключен с "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ведно със законовата лихва от момента на предявяване на исковата молба, до момента на заплащане на сумата.

В условията на евентуалност, моли съда да осъди на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, ответника да заплати на ищцата, сумата от 1 420.98лв., недължимо заплатени по недействителни допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" и „Динамично плащане" по Договор за кредит с НОМЕР МАХ_500065413 от 07.07.2023г. сключен с "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ведно със законовата лихва от момента на предявяване на исковата молба, до момента на заплащане на сумата и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответното дружество по реда на чл.131 от ГПК е подало отговор в който твърди, че ищцата, като страна по договор за потребителски кредит, сама изрично е пожелала да се ползва от допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът е предоставил, е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит" ООД, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Двете действия присъстват в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да се ползва от тях отхвърля и твърдението, че клаузите са уговорени индивидуално от кредитора и са неравноправни по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП. Твърди се също така, че клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 от договор № 500065413 са нищожни поради противоречие с добрите нрави.