Решение № 1636 от 23.12.2019, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№...... гр.В.Търново, 23.12.2019г.

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена

Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №2415 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени по реда на чл.415 ал. 4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и договорна /възнаградителна/ лихва, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Ищецът

"*" ЕООД със седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК А., излага твърдения в ИМ, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение №1 към него от 01.03.2019г., подписани между него и "*" АД, има качеството на цесионер на паричното вземане за исковите суми, произтичащо от сключен между "*" АД като заемодател и ответницата като заемател процесен Договор за паричен заем №3090160/28.11.2017г. при спазване разпоредбите на ЗПК, както и че цесията е съобщена на длъжника на 08.02.2019г. от цедента, чрез цесионера, негов пълномощник, посредством писмо с обратна разписка. Сочи, че по силата на чл.2 от сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сума в размер на 300лв., като, съгласно чл.3 от д/ра, последният е удостоверила получаването на сумата, като договорът има силата на разписка, с което заемодателят е изпълнил задължението си. Сочи, че ответницата - заемател се е задължила да върне заемната сума, съгласно условията на ДПК, като заплати сума в размер на 340,72лв., включваща уговорената договорна лихва, на 8 месечни погасителни вноски за периода от 28.12.2017г. до 26.07.2018г., всяка в размер на 42,59лв. /включваща част от главница и договорна лихва/. Твърди, че ответницата е извършила плащания по ДПК в общ размер на 268лв., като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 195,50лв. Твърди, че за ползването на предоставената заемна сума ответницата дължи по силата на чл.2 т.6 от ДПК договорна лихва в размер на 35% годишно или сума в размер на 40,72лв., като дължимата към момента договорна лихва е в размер на 17,45лв. за периода от 28.12.2017г. - датата на първата вноска до 26.07.2018г. - датата на настъпване на падежа на договора. Твърди, че по силата на чл.4 ал.2 от ДПК на ответницата е начислена неустойка в размер на 197,04лв., а допълнителната сума, която се прибавя към всяка погасителна вноска е в размер на 24,63лв. Сочи, че към настоящия момент, след приспадане на извършените плащания, дължимата неустойка е в размер на 101,81лв. Сочи, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№1685/2019г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми за сумата от 195.50 лв. - главница по процесния ДПК, сумата от 17.45 (седемнадесет лева и четиридесет и пет ст.) лева – договорна лихва за периода от 28.12.2017 г. до 26.7.2018 г., сумата от 101.81 (сто и един лева и осемдесет и една ст.) лева - неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 3.6.2019 г. до изплащане на вземането, против която длъжникът е възразила в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми. Претендира направените в исковото производство съдебни разноски, вкл. ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Сезира съда с претенция за разноски и в заповедното производство.

В СЗ ищецът, чрез пълномощниците си ЮК С. и ЮК Т., поддържа предявените искове. По искане на ищеца в първо СЗ съдът допусна конкретизация в адресната част на ИМ, че същата е предявена против М.С.И., с ЕГН ********** - длъжник по Чгр.д.№1685/2019г. по описа на ВТРС.

С влязло в законна сила Определение №1779/22.08.2019г. производството е прекратено в частта на предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 18,39лв. за периода 27.07.2018г. - 30.05.2019г., поради оттеглянето му от ищеца.

Ответницата М.С.И. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.А.К. от ВТАК, релевира възражение, че поради погрешно посочен от ищеца в ИМ ЕГН на ответницата, не е надлежен ответник в процеса, отхвърлено от съда като неоснователно с определението по чл.140 от ГПК. По същество оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Навежда, че ищецът основава исковите си претенции на договор, сключен в нарушение на ЗЗП.

В СЗ, чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита. Релевира възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 4 ал. 2 от ДПК като неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП и за нищожност на същата по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, както и възражение за прекомерност на неустойката.

Възразява срещу уговорените и претендирани разходи за събиране на вземането, в частност, че уговорената договорна /възнаградителна/ лихва е прекомерно висока, надвишаваща три пъти размера на законната лихва и като такава е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Релевира възражение, че процесния ДПК е сключен в нарушение на ЗПК, доколкото в чл.12 ал.2 от същия е записан адреса на КЗП в гр.*, без да е посочен адреса й в гр.В.Търново, с което ответницата е била лишена от възможността да получи надлежна информация за правата си като потребител. С писмената защита, при твърдяната нищожност на възнаградителната лихва и неустойка и предвид реда за погасяване в чл.76 ал.2 от ЗЗД, моли съдът да приеме, че всички извършени от ответницата плащания по ДПК в размер на 268лв. следва да бъдат зачетени като погашения по главницата, в който случай непогасената част от задължението се явява в размер на 32лв. Ответницата не претендира съдебни разноски.

Съдът е сезиран с искане по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адв. възнаграждение в полза на адв.К. от ВТАК, оказал безплатна правна помощ на ответницата в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен между страните в процеса е факта на сключен на 28.11.2017г. Договор за паричен заем №3090160 между "*" АД гр.*, като заемодател, и ответницата в процеса М.С.И., с ЕГН **********, като заемател, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя заемна сума от 300лв., срещу задължение на заемателя да върне същата на заемодателя на 8 погасителни вноски, последната с падеж 26.07.2018г. с размер на месечната погасителна вноска от 42,59лв., при фиксиран ГЛП по заема от 35%, ГПР на заема:41,91%, обща сума, дължима от заемателя, като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8 - 340,72лв. Видно от чл.2 т.1 от процесния Договор за паричен заем №3090160 /ДПК/, отпуснатия заем е потребителски по продукт:Pensioner. В чл.3 от процесния ДПК ответницата - заемател е удостоверила, че е получила от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.

В чл.4 ал.1 от процесния ДПК е уговорено задължение на заемателя в срок от три дни, считано от датата на сключване на ДПК да предостави на заемодателя едно от посочените в ДПК обезпечения, като в чл.4 ал.2 от ДПК е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока по чл.4 ал.1 от ДПК, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 197,04лв., която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в чл.2 т.2, се добавя сума в размер на 24,63лв.

В чл.10 от процесния ДПК е визирано, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по настоящия договор на трето лице.

По силата на подписано Приложение №1/01.02.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между "*" АД гр.* и ищеца по делото "*" ООДгр.*, паричното вземане по процесния ДПК №3090160/28.11.2017г. е прехвърлено от цедента "*" АД гр.* в полза на цесионера - ищец по настоящото дело, като видно от §1 т.1.1. от д/ра за цесия, датата на прехвърляне е датата на сключване на всяко едно Приложение №1. Налице е потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, досежно вземанията по Приложение №1/01.02.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г.

По силата на упълномощаване от цедента на цесионера с Пълномощно /л.16/ "*" АД гр.*, чрез ищеца по делото, с уведомление изх.№3090160/01.02.2019г. е уведомил ответницата - длъжник за прехвърляне на вземането от цедента в полза на ищеца по делото, получено от И. лично на 08.02.2019г., видно от известие за доставяне /л.24/, т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№1685/2019г. на ВТРС в съда.

В

ИМ се съдържа признание от ищеца на неизгодния за него факт на извършени от ответницата плащания по процесния ДПК в общ размер на 268лв.

По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№1685/2019г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми за главница от 195,50лв. и договорна лихва от 17,45лв. за периода от 28.12.2017г. до 26.07.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.06.2019г. до изплащане на вземането, против която изцяло длъжникът е възразила в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни искове, предмет на делото, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им. Предмет на установителния исков процес по чл.422 ал.1 от ГПК е установяване съществуването на оспореното парично притезание на ищеца в обективните и субективни предели на издадената заповед за изпълнение, предвид което, доколкото ответник в процеса, съобразно и допуснатата от съда по искане на ищеца конкретизация в адресната част на ИМ, е длъжникът по заповедта по чл.410 от ГПК, то ответницата в процеса е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове, при все и че ЕГН на ответника не е реквизит на ИМ по чл.127 ал.1 т.2 от ГПК.

Безспорно по делото се установи възникването на облигационно правоотношение между "*" АД като заемодател и ответницата в процеса като заемател от сключен между тях на 28.11.2017г. процесен Договор за паричен заем №3090160, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заемна сума в размер на 300лв. срещу насрещно задължение на заемателя за връщането й на 8 месечни вноски, като е настъпил крайния падеж 26.07.2018г. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /04.06.2019г./ Безспорно, с оглед и уговореното в чл.2 т.1 от ДПК, доколкото по процесния договор за паричен заем на ответницата е предоставен потребителски заем, същият представлява договор за потребителски кредит /ДПК/, поради което спрямо същия са приложими разпоредбите на ЗПК. Договорът за паричен заем е реален, като в случая е налице изпълнение на задължението на заемодателя за предаване в собственост на заемателя на заемната сума, с оглед удостоверяването в чл.3 от д/ра, че заемателят е получил от заемодателя изцяло и в брой заеманата сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума, който факт не е и спорен между страните, предвид което е възникнало насрещно задължение на заемателя за връщане на заемната сума, при уговорените в ДПК условия, което е ликвидно и изискуемо, предвид настъпилия краен падеж на договора.