Решение № 66 от 06.08.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Частно наказателно дело 245/2026
- Вид
- Решение № 66
- Подписан
- 06.08.2026
- В сила
- 21.08.2026
- Състав
- Светлана Кънчева Чолакова
РЕШЕНИЕ
№ 66 гр. Разград, 06.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело № 20263300200245 по описа за 2026 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд – Разград по подсъдност от Окръжен съдСмолян Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение CJIB-nummer 0062 5422 7555 9714 на несъдебен орган в Кралство Нидерландия - Pol. R'dam-Rijnmond, CVE TM, постановено на 04.02.2026 г., влязло в сила на 18.03.2026 г., с което на Ю. Б. И., ***, с посочен в удостоверението адрес в ***, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 120 €, за извършено на 01-август-2025 20:42, Rotterdam, Dorpsweg, Неспиране на червен светофар: при трицветен светофар, което се санкционира по реда на чл. 2 Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция, предвид липсата на абсолютните и относителни основания за непризнаването му.
Засегнатото лице, чиято точна самоличност и адрес са установени след направена в НБДН справка Ю. Б. И., ***, с постоянен и настоящ адрес ***. Същият редовно призован, не се явява.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
1
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение CJIB-nummer 0062 5422 7555 9714 от 04.02.2026 г., влязло в сила на 18.03.2026 г. е въз основа на констатирано деяние, което съгласно фактическото описание съставлява нарушение и по българското законодателство.
С оглед естеството на деянието безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай макар и налична, двойната наказуемост не е изискуема като условие за признаване.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността засегнатото лице, същият е пълнолетен и съгласно българското законодателство е наказателно отговорен, а с оглед социалния и обществения статус не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното решение и наложената със същото глоба. Видно от констатираното време на извършване на деянието, влизането в сила на същото и место извършване на нарушението – изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, както и 2 не се отнася за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се отнася за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената глоба е 120 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.
”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.
По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.
Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение CJIB-nummer 0062 5422 7555 9714 на несъдебен орган в Кралство Нидерландия - Pol. R'dam-Rijnmond, CVE TM, постановено на 04.02.2026 г., влязло в сила на 18.03.2026 г., с което на българския гражданин Ю. Б. И., с ЕГН**********, с адрес ***, е наложена глоба в размер на 120 €/сто и двадесет евро/ за извършено на 01-август-2025 20:42, в Rotterdam, Dorpsweg, нарушение - Неспиране на червен светофар: при трицветен светофар, което се санкционира по реда на чл. 2 Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, 3 така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.
4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес за ОП-Разград и от съобщаването на засегнатото лице пред Апелативен съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4