Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 18.04.2022, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Гражданско дело 532/2021
Вид
Решение № 81
Подписан
18.04.2022
В сила
19.03.2025
Състав
Пламен Дочев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Бяла, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Т. Дочев при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело № 20214510100532 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск с правно чл.200 от КТ.

Ищците молят съда, да постанови решение, с което да осъди ответника „Велмик Агро“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в с.Ц., ул. Н. О. № ***, обл.Р., да заплати на всяка от ищците следните суми: на Ф. Р.

М., ЕГН ********** сумата от 80 000,00 лв./осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена трудова злополука и настъпила смърт на съпруга й Б.Р.М., с ЕГН ********** на ****г, както и законната лихва от дата на злополуката - 18.02.2020г. до изплащане на обезщетението.; на ГЮЛС. Б. М., ЕГН ********** сумата от 60 000,00 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена трудова злополука и настъпила смърт на нейният баща Б.Р.М., с ЕГН ********** на 18.02.2020г., както и законната лихва от дата на злополуката - 18.02.2020г. до изплащане на обезщетението; на ГЮЛС. Б. АР., ЕГН ********** сумата от 60 000,00 лв.

/шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена трудова злополука и настъпила смърт на нейният 1 баща Б.Р.М., с ЕГН ********** на 18.02.2020г., както и законната лихва от дата на злополуката - 18.02.2020г. до изплащане на обезщетението; на Р. Б. Р., ЕГН ********** сумата от 60 000,00 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена трудова злополука и настъпила смърт на нейният баща Б.Р.М., с ЕГН ********** на 18.02.2020г., както и законната лихва от дата на злополуката 18.02.2020г. до изплащане на обезщетението.

Претендират и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска по основание и размер.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, прие фактическата обстановка и от правна страна изведе следното:

По делото са представени трудов договор и длъжностна характеристика на наследодателя на ищците - Б.Р.М. , от които се установява, че длъжността, на която същият е бил назначен - водач на селскостопанска техника, е съответствала на професионалната му квалификация и правоспособността му за управление на тежки селскостопански машини като управлявания от него трактор. Представен е и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/18.02.2020 г., от който е видно, че пострадалият притежава свидетелство за управление на МПС за водач категория В. Представено е и свидетелството за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника № 0043572 за категория Т вк. - колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини. Извлечения от книгите за инструктаж по ЗБУТ, от които се установява, че наследодателят на ищците е преминал при работодателя ответник всички задължителни инструктажи - както първоначален на 04.01.2019 г., така и периодичен на 02.01.2020 г.

Като писмени доказателства са приети и Протокол № 5 от 10.03.2020 г. на НОИ - РУСО, гр.Русе, за резултатите от извършеното разследване на злополуката и Постановление от 11.05.2020 г. на ОП - гр.Търговище за прекратяване на наказателното производство, от който е видно, че процесното превозно средство съответства напълно на категорията МПС, за която работникът е имал правоспособност и за управление на която същият е бил 2 нает от ответника - колесен трактор марка VALTRA, модел Т214 D, с per. № ****, с прикачен инвентар „шредер“ /или мулчер - надробител за храсти и дървета/.

Въпреки, че предметът на дейност на работодателя, който е вписан по партидата му в ТРРЮЛНЦ да не попада сред тези, за които съгласно Заповед № РД-01-672 от 22 октомври 2019 г. на Министъра на труда и социалната политика, за прилагане през 2020 г., е задължително да застраховат работниците си за рисковете „Трудова злополука“ и „Професионално заболяване“, ответникът по настоящото дело доброволно е сключил такава застраховка - Застрахователна полица № 845398 за застраховка „Трудова злополука“, сключена от управителя на ответника със ЗАД „Армеец“ с период на валидност 13.06.2019 - 12.06.2020 г., ведно със списък на застрахованите лица, от които е видно, че наследодателят на ищците е включен в списъка към полицата.

Предвид тези доказателства очевидно, че работодателят не е допуснал нарушения на приложимото законодателство /КТ и ЗБУТ/ и не е създал предпоставки за настъпването на злополуката, както е констатирано и с представения с отговора на исковата молба

Протокол

№

ПР2005262/09.03.2020 г. на ИА „Главна инспекция по труда“ - Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Търговище, от който е видно, че в резултат на извършената във връзка с процесната злополука проверка, компетентният орган не е констатирал нарушения на трудовото законодателство и ЗБУТ.

От изложено по-горе и от разпита на свидетеля В.М. А. в с.з. на 22.03.2022 г. се установява, че в качеството си на управител на „Алина Стил“ ЕООД, чийто служител е бил наследодателят преди да постъпи на работа при ответника, го е инструктирал за безопасност при работа с всякакви видове трактори, вкл. с този, който пострадалият е управлявал в момента на злополуката. По делото са събрани доказателства относно обстоятелството, че трудовата злополука се дължи на допуснатата от работника /наследодател/ груба небрежност в нарушение на трудовата дисциплина и разпоредбите на Закона за движение по пътищата.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водачите е забранено да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

3

Същевременно чл. 126 от КТ вменява на работника следните задължения: по т. 2 - да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество; по т. 6 - да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд и по т. 13 - да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата. Горните задължения на работника са закрепени и в длъжностната му характеристика, съответно в т. III.5, т. III.6 и т. VI.3 - работодателят в изпълнение на задълженията си е предоставил на работника длъжностната му характеристика при постъпването на работа /за установяване на това обстоятелство ответника е представил с отговора на исковата молба находящия се у него екземпляр, на който са положени подписа на наследодателя на ищците и датата, на която е получил длъжностната си характеристика - 03.01.2019 г./.

Съдът намира, че наследодателят на ищците не се е съобразил с цитираните законови разпоредби и задълженията, описани в длъжностната му характеристика, като в деня на злополуката се е явил на работа след прекомерна употреба на алкохол, докато се е движил по обществените пътища непосредствено преди фаталния инцидент. Съдът счита, че след съобразяване с представените писмени доказателства и доказателствени средства по делото се установява безспорно, че наследодателят на ищците е управлявал трактора в състояние на тежко алкохолно опиянение, както следва:

С исковата молба е представено Постановление на ОП - гр.

Търговище от 11.05.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по присъединената по настоящото дело Прокурорска преписка № 212/2020 г. На стр. 2 „От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебнохимическа експертиза е видно, че в кръвната проба взета от Билял Рифадов Мехмедов след приемането му в болничното заведение е установено наличието на алкохол, а именно 2,35 на хиляда. От заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза е видно, че към момента на настъпване на процесното ПТП /около 11,30 ч. на 18.02.2020 г./ съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия Б.Р.М. е било 2,61 на хиляда. Въпросната концентрация е изчислена на базата на установената с горецитираната съдебно-химическа експертиза алкохолна 4 концентрация от 2,35 на хиляда във взетата в 13,15 часа кръвна проба и отчитане на излъчения от организма на М. алкохол за времето от настъпването на ПТП до вземане на пробата. В заключението си вещото лице е отразило, че концентрация от 2,61 на хиляда алкохол в кръвта отговаря на долната граница на тежка степен на алкохолно опиване, при която са силно нарушени зрението, слухът, ориентацията, бързината на рефлексите, равновесието и координацията на движенията. При разследването е установено, че Б.Р.М. е самокатастрофирал.

Констатациите на съдебно-химическата експертиза, която е извършена в хода на наказателното производство са потвърдени изцяло с приетото по настоящото дело заключение на назначената комплексна Съдебно медицинска и автотехническа експертиза. Отговорът на вещото лице на третия въпрос /стр. 7 от заключението/ не оставя съмнение, че установената концентрация на алкохол в кръвта на работника към момента на настъпване на произшествието отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, която „силно нарушава възможността за адекватно управление на МПО и то при привикнали към алкохол лица, а за непривикналите „са налице тежки нарушения на функциите на централната нервна система — тежки нарушения на мисленето, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, сънливост и пр.

С оглед приетите по делото доказателства съдът счита, че употребата на алкохол на работното място, особено с оглед характера на осъществяваната от наследодателя на ищците работа, безспорно представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и основание по чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Явно е, че е извършеното действие от страна на работника - наследодател на ищците с което е нарушил и императивната забрана по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като съдът приема, че е налице хипотезата на „груба небрежност“, която съгласно трайната съдебна практика по чл. 201, ал. 2 от КТ се характеризира с неполагането от работника на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, а именно - да не употребява алкохол докато управлява тежка земеделска техника по обществен път с риск сериозно да увреди собственото си здраве/живот, повереното му от работодателя имущество както и живота и здравето на 5 евентуалните други участници в движението. С постановление на ОП - гр.

Търговище за прекратяване на наказателното производство от 11.05.2020 г. съдържа точно описание на установената в хода на същото производство Фактическа обстановка: В деня на злополуката времето е било слънчево, ясно, видимостта добра, а асфалтовата настилка на пътя - суха. На пътя нямало други превозни средства или препятствия. Управляваният от М. трактор /технически изправен съгласно заключението на назначената автотехническа експертиза/ се движел със скорост около 30-35 км/ч,, когато без видима причина рязко се отклонил в ляво от лентата си за движение и се преобърнал надолу по ската.

С отговора на исковата молба са представени и приети като доказателства: Карта за предварителен медицински преглед с амб. № 4068/03.01.2019 г. /датата на постъпване на М. на работа при ответника/ и Заключение от „Санси“ ООД /службата по трудова медицина/, че работникът е клинично здрав и годен да изпълнява длъжността „Водач селскостопанска техника“ в ответното дружество. В Прокурорска преписка № 212/2020 г. /на стр. 68/ се съдържат и показанията на личния лекар на пострадалия Д-р Е.Г., която установява, че същият е бил физически и психически здрав и не е приемал лекарства. Изводът, който се налага от изложеното е, че не са били налице каквито и да било здравословни причини, които да предпоставят внезапна загуба на контрол над съзнанието и поведението на водача, която да се отрази на управлението на поверения му трактор.