Решение № 1428 от 15.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1428 гр. Пловдив, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330201057 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 6425187, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Б. И. Б., ЕГН **********, от гр.

Пловдив, ул. „Д. Т. “ № **, ет.**, ап.**, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.

21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си и допълнителни молби моли съда да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен. Редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна - ОДМВР - Пловдив, не изпраща представител, като в писмено становище, депозирано до съда, намира жалбата за неоснователна. Претендира разноски, а алтернативно да се намалят до минимум разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение при отмяна на фиша.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.10.2022г. около 17:15 часа лек автомобил „Киа Сиид“, с рег. № ** ***** ** преминал покрай полицейски автопатрул, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 172. Автомобилът се движил в посока север, а скоростта му била 64 км/ч след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача и при въведено ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с АТСС „АТСС ARH CAM S1“ с № 120cса8, от удостоверен тип, преминало метрологична проверка, за която бил съставен протокол № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022г. на БИМ. За използването на АТСС бил издаден протокол по чл.10 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/.

След извършена справка в база данни на КАТ било установено, че притежанието на процесния автомобил е на жалбоподателя Б. И. Б..

Впоследствие бил разпечатан и връчен електронен фиш за процесното нарушение, но основанието, на което била наложена глобата, било чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, връчен на жалбоподателя.

Жалбоподателят Б. не представил декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП за евентуално управление на автомобила в същото време и място от друго лице.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът намира за безспорно установено вмененото на Б. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП – превишение на ограничената скорост от 50 км/ч с 14 км/ч. в населено място. В тази връзка са представените писмени доказателства за годността на АТСС - писмо на БИМ за обстоятелствата по одобряване на АТСС, протокол за метрологична проверка № 114-СГ-ИСИС/ 14.09.2022г. на БИМ. Безспорно е мястото, часа на нарушението и законосъобразното заснемане, с оглед приложените по преписката протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредбата, който доказва и правилното използване на „АТСС ARH CAM S1“, заедно със снимковия материал. Не се спори, относно собствеността на процесното МПС и управлението на МПС от Б., а и видно от справката за регистрация на МПС се доказва, че именно той собственик на „Киа Сиид“, с рег. № ** ***** **.

Въпреки установеното, съдът констатира допуснати съществени 2 нарушения на процедурата по налагане на глоба с ЕФ.

В конкретния случай по административната преписка е приложен ЕФ серия К № 6425187, издаден от ОД МВР - гр. Пловдив, с който на Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.

Същевременно обаче жалбоподателят ангажира писмени доказателства – снимка на връчения ЕФ серия К № 6425187, издаден от ОД МВР - гр.

Пловдив в оригинал. От същата се установява, че е абсолютно идентичен с горепосочения по преписката, по отношения на: номер, процесна дата, място, час, автомобил, превишена скорост, АТСС, наложена глоба и размер, подведено нарушение под чл.21, ал.1 от ЗДвП. Не същото се отнася до основанието, на което е наложената глобата – доколкото във връчения на жалбоподателя ЕФ е отразена единствено нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, без разпоредбата за „повторност“ да е свързана с точно определена хипотеза на чл.182 – ал.1, 2 или 3 от ЗДвП, така както коментираната връзка е налична в този ЕФ, приложен по преписката.

Констатираното води до безсъмнения извод за съда, че след като по случая е бил издаден и връчен ЕФ на жалбоподателя /този от снимките, ангажирани от жалбоподателя/ с който се е запознал - по недопустим начин е извършено дописване на правната връзка по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП към чл.182, ал.4 от ЗДвП и е приложен по административната преписка дописаният ЕФ. Да се приеме за допустимо подобно разминаване/ дописване между издаден акт и приложен такъв по дадено дело, би внесло сериозно съмнение в стабилността на конкретния административен акт, в правилното решаване на създалите се спорове от съда, а и всячески би засегнало основни правоположения. Това е така, защото именно по предявения акт за вменено нарушение, с който акт се е запознало едно лице, заключава рамката и предмета на административното обвинение и определя обема от обстоятелства, по които да се брани това лице и съответно как да организира защитата си.

Отделно от гореизложеното действително както се възразява в жалбата отбелязването единственото на бланкетната норма за повторност по чл.182, ал.4 от ЗДвП, без никаква правна привръзка с чл.182, ал.1, 2, 3 от ЗДвП, сочеща хипотезата на нарушението, се приравнява въобще на липса на посочена правна квалификация. В този смисъл е и установената съдебна практика на Административен съд Пловдив: Решение № 366 от 23.02.2023 г. на Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. № 3083/2022г.; Решение № 1198 от 22.06.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 892/2023 г.; Решение № 245 от 8.02.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3207/2022 г. В тази 3 връзка въззивният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, но в случая съдът приема, че не е налице хипотеза на неправилно посочена квалификация, а на липса на посочена правна квалификация.

Коментираните нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат санирани в настоящото производство, поради което влечат след себе си отмяната на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, като следва последният да се отмени.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид изхода на делото. Такава претенция е своевременно направена от страна на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита от 30.01.2023г. Съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски, за основателна доколкото е поискан минимумът от Наредбата и този размер съотвества с тежестта на делото. Следва да се осъди ОДМВР - Пловдив за тази сума от 400 лева. представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Предвид отмяната на ЕФ, неоснователно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш (ЕФ) серия К № 6425187, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Б. И. Б., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „Д. Т.

“ № **, ет.**, ап.**, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА ОД МВР - гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. Б., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „Д. Т. “ № **, ет.**, ап.**, сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4