Определение № 33793 от 17.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33793 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110107788 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. К., чрез адв. Р., срещу „И А М АД.

При условията на евентуалност са предявени насрещни осъдителни искове от „И А М АД, чрез юрк. К., срещу И. С. К..

Съдът, след като констатира, че исковата молба и насрещната искова молба отговарят на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът И. С. К. извежда съдебно предявеното право от твърденията, че между него и „И А М АД е бил сключен Договор за потребителски кредит/паричен заем № 131576434 от 19.01.2026 г., по силата на който му била предоставена сума в размер на 5 500 евро. Твърди, че договорът бил сключен за срок от 22 седмици, като съгласно погасителния план седмичната погасителна вноска била в размер на 370 евро, поради което общата сума, която следвало да бъде заплатена, възлизала на 8 140 евро. Поддържа, че за получаване на кредита било необходимо да бъде предоставено обезпечение, като договорът е предвиждал възможност за предоставяне на поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или гаранция от одобрено от кредитора дружество. Твърди, че във връзка с това е сключил договор за предоставяне на гаранция с „Ф Б“ ЕООД, за което следвало да заплати възнаграждение. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е свързан с договора за потребителски кредит и че разходът за гаранцията е следвало да бъде включен при определяне на годишния процент на разходите и общата дължима сума по кредита. Твърди, че „И А М АД е едноличен собственик на капитала на „Ф Б“ ЕООД и че последното обстоятелство, както и механизмът на сключване и плащане на възнаграждението за гаранцията, сочат на свързаност между двете дружества. Счита, че възнаграждението за 1 гаранцията представлявало разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, и че невключването му води до несъответствие между действителния размер на ГПР и посочения в договора. Поддържа също, че така определеният ГПР надхвърлял максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради това, на основание чл. 22 ЗПК, е недействителен, като в петитума е поискал да бъде прогласена нищожността му поради противоречие със закона.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „И А М АД, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът възразява, че исковата молба била нередовна, а по същество поддържа, че договорът бил валидно сключен и отговарял на изискванията на ЗПК. Твърди, че ГПР е изчислен правилно и че при изчисляването му били взети предвид всички разходи, които съгласно закона следвало да бъдат включени. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлявал разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като договорът за гаранция бил самостоятелно правоотношение между кредитополучателя и трето лице. Оспорва твърденията за заобикаляне на закона и сочи, че на кредитополучателя били предоставени различни възможности за обезпечение. Ответникът поддържа също, че в договора били посочени необходимите параметри по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включително ГПР, общата сума, дължима от потребителя, и използваните допускания. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „И А М АД, чрез юрк. К., е предявил срещу И. С. К. насрещни искове при условията на евентуалност. В насрещната искова молба ответникът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 5659956 от 08.01.2026 г., по силата на който е предоставена сума от 5 500 евро. Твърди, че заемателят се е задължил да върне сумата на 22 равни двуседмични вноски по 270,38 евро, при договорена възнаградителна лихва в размер на 45 %, като общата дължима сума по договора била 5 948,36 евро. Твърди, че заемателят не е изпълнил своевременно задълженията си и че за периода 23.01.2026 г. – 06.05.2026 г. са останали непогасени главница и възнаградителна лихва. Ответникът твърди още, че поради забава от повече от 90 дни е обявил предсрочната изискуемост на задълженията. Предвид гореизложеното, при условията на евентуалност, в зависимост от изхода на първоначалния иск, „И А М АД претендира: 1/ при приемане, че договорът е действителен – сумата от 5157,31 евро, представляваща неплатена главница, както и сумата от 371,94 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода 23.01.2026 г. – 06.05.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане; 2/ при приемане, че договорът е недействителен – сумата от 5048,05 евро, представляваща претендирана на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на предоставения кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск не е подал отговор на исковата молба.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване недействителността на сключения между И. С. К. и „И А М АД договор за потребителски кредит/паричен заем, поради твърдяно противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, конкретно с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При условията на евентуалност „И А М АД е предявило срещу И. С. К.:

1. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5157,31 евро, 2 представляваща твърдяна непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск, както и за сумата от 371,94 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 23.01.2026 г. – 06.05.2026 г.;

2. при условие че бъде прието, че договорът за кредит е недействителен – осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 5048,05 евро, представляваща претендирана чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца И. С. К., че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно съдържанието на договора за кредит, на който се позовава, както и обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит е нищожен на заявените правни основания.

УКАЗВА на ищеца по насрещните искове „И А М АД, че по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да докаже сключването на договора с посоченото съдържание, предоставянето на кредитната сума, настъпването на изискуемостта, размера на претендираните главница и възнаградителна лихва.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск „И А М АД, че не сочи доказателства за сключването на договор за кредит със соченото съдържание и реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя съгласно условията на договора.

УКАЗВА на ответника по насрещния иск И. С. К., че в негова доказателствена тежест е да установи погасяване на претендираните задължения чрез плащане.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 23 ЗПК, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно следните правопораждащи факти: сключването на договор за кредит със соченото съдържание и реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя съгласно условията на договора.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск „И А М АД, че не сочи доказателства за сключването на договор за кредит със соченото съдържание и реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя съгласно условията на договора.

УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е върнал получената сума, за което обстоятелство не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ42/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.

IV. По доказателствата:

ДОПУСКА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на И. С. К. в срок до първото открито съдебно заседание да уточни номера 3 и датата на договора, на който основава исковата молба, както и да посочи дали Договор за паричен заем № 5659956 от 08.01.2026 г., посочен в насрещната искова молба, е същият договор, който ищецът индивидуализира като Договор за паричен заем № 131576434 от 19.01.2026 г.

ЗАДЪЛЖАВА „И А М АД, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи заверен препис от процесния договор за потребителски кредит/паричен заем, заедно с приложенията към него и погасителния план. ПРЕДУПРЕЖДАВА „И А М АД, че непредставянето на искания документ може да бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.

УКАЗВА на основание чл. 161 ГПК на „И А М АД, че съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „Ф Б“ ЕООД, в 1 – седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи договор за предоставяне на гаранция от 08.01.2026 г., респ. от 19.01.2026 г., сключен с И. С. К., ЕГН 8409196269.

ПРЕДУПРЕЖДАВА третото лице „Ф Б“ ЕООД, че ако неоснователно не представи исканите документи, освен отговорността по чл. 87 ГПК, носи отговорност и пред страната за вреди.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в насрещната исковата молба, както и със следните задачи: 1/ предоставена ли е, кога и в какъв размер от „И А М АД на И. С. К. сума по процесния договор за кредит? 2/ какви плащания е извършил И. С. К. в изпълнение на договорите за потребителски кредит и предоставяне на гаранция, какви задължения са погасени с тях и какъв е остатъкът от задълженията му? 3/ вземайки предвид размера на отпуснатия кредит общо дължимата сума по кредита, както и използвайки нормативно установената формула в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, да посочи какъв е действителният размер на ГПР по процесния договор за потребителски кредит, като вещото лице включи в изчисленията си и възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 евро, платими от „И А М АД в 1 - седмичен срок от получаване на препис от определението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца по насрещните искове, че ако не внесе определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска ССчЕ, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане, респ. може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Илка Нецова Георгиева, която да се призове след внасяне на определения депозит.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.