Решение № 452 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110148312 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба Г. И. Е. с ЕГН ********** и К. К. Е. с ЕГН **********, чрез адв. Ю. Г., срещу “А“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: С*****, представлявано от изпълнителния директор, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.2 от ГПК, за установяване несъществуването на облигационно правоотношение между ищците и ответника, считано от 21.08.2023г., по договор за телекомуникационни услуги №502418292/31.08.2022г., сключен с техния наследодател– ЕТ „д-р К. Е. –АПМП“, считано от 21.08.2023г., както и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумата от 366,58 лв., начислена по процесния договор след прекратяването му, за която са издадени фактура №0475405701/24.10.2023г., както и фактура №**********/24.11.2023г., както и да се присъдят сторените по делото, разноски.

В срока по чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответника. В подадения отговор, ответникът не оспорва наличието на сключен договор за телекомуникационни услуги №502418292/31.08.2022г., сключен с техния наследодател– ЕТ „д-р К. Е. –АПМП“.

Ответникът заема становище за неоснователност и на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени в цялост. Отправя искане за присъждане на сторените в производството, разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

Не се спори, че между наследодателя на страните по делото - ЕТ „д-р К. Е. –АПМП“ и ответника, е подписан договор за телекомуникационни услуги №502418292/31.08.2022г.

Поради настъпила смърт на наследодателя на ищците К. И Е., поч. на 15.07.2023г., ищцата подала на 21.08.2023г., писмено заявление до ответника, с което го уведомила за настъпилата смърт, както и представила доказателства за качеството си на наследник на починалия и за обстоятелството, че търговското му предприятие било заличено по надлежния ред, чрез вписване в Тр-р. На 04.09.2023г., от ответника по ел. адрес на ищцата постъпил отговор, че заявлението е получено, като същото ще бъде придвижено до съответния му отдел. След подаване на заявлението за прекратяване на договора, били издадени фактура №0475405701/24.10.2023г., както и фактура №**********/24.11.2023г.

Видно от съдържанието на същите, на ищците била начислена сумата в общ размер на 366,58 лв., неустойка при прекратяване на договора преди изтичане на срока, за който е сключен, като се дължали оставащите до края на срока на договора, месечни вноски.

Съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. На първо място, ищците по делото са активно процесуално легитимирани да предявят настоящите обективно съединени установителни искове, тъй като същите се явяват наследници по закон на ЕТ „д-р К. Е. –АПМП“, или на лицето К. И Е., поч. на 15.07.2023г., страна по договора за телекомуникационни услуги №502418292/31.08.2022г., сключен с ответника. Съдът намира, че е налице надлежно упражнено право на наследниците на посочения едноличен търговец, за прекратяване на процесния договор след настъпването на смъртта на абоната.

Неоснователни са възраженията на ответника, че процесната процедура, по която ищцата сочи, че е подала заявление за прекратяване на договора, е неприложима към настоящата хипотеза, тъй като процесният договор бил сключен между търговци, а посочената процедура намирала приложимост единствено, когато страни по договора били физически лица. Ответникът, от една страна, не доказа твърденията си за съществуването на отделна процедура, по която се осъществява уведомяването му в случай на смърт на абонат.

Посочената възможност, в т.ч. начина за нейното упражняване е предвидена в ОУ на ответника, като при липса на индивидуално уговорени клаузи в съответния договор в различен смисъл, то се прилага именно уговореното в ОУ, приети от абоната още при сключване на договора. В допълнение следва да бъде посочено, че макар и абоната, страна по правоотношението да е притежавал качеството търговец, то в настоящата хипотеза следва да се има предвид, че същият е бил физическо лице с търговско качество, а не отделно правосубектно юридическо лице.

Настоящият съдебен състав не приема за основателни и възраженията на ответника, свързани с ненадлежното упражняване на правото за прекратяване на договора поради смърт на абоната, поради това, че заявлението за това било подадено единствено от ищцата Г. Е..

Следва да се има предвид, че процедурата, предвидена за подаване на такъв тип заявление е достатъчно да бъде подадена от наследник на починалия абонат, без да е налице установено изискване такова да бъде подадено от всичките му наследници. Приемането на противното 2 би означавало да се създадат неоправдани затруднения в упражняване на правото на наследниците на починалия, като се има предвид действителния смисъл, който се преследва с предвиждането на тази възможност, а именно внасяне на яснота в действителното правно положение между страните в даденото облигационно правоотношение и с оглед спазване на принципа за правната сигурност. В допълнение, от представените към заявлението, документи - препис - извлечение от акт за смърт, както и удостоверение за наследници, се установява от една страна, че подалият заявлението е от кръга на наследниците на починалия абонат, както и от друга страна, кои са останалите лица, включени в него, в случай, че такива са налице. В настоящата хипотеза следва да бъде отчетено и обстоятелството, че заявлението за прекратяване е подадено само от ищцата Г. Е., в качеството й на наследник и с оглед на това, че същата е поискала от ответника, правоотношението да бъде продължено между нея и ответника, за два отделни мобилни номера.

С оглед на изложеното, съдът приема, че първият предявен установителен иск, се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

По основателността на втория установителен иск за недължимост на начислената неустойка при прекратяване на договора преди изтичане на срока, за който е сключен, сбор от оставащите до края на срока на договора, месечни вноски, съдът намира, че процесната неустойка е нищожна , защото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На практика, след настъпилото основание за прекратяването на договора, абонатът/неговите наследници по закон, каквато е настоящата хипотеза, заплащат всички такси до края на срока на договора, без да получават насрещна престация т.е. мобилният оператор се обогатява неоснователно. Нещо повече, мобилният оператор получава неустойка в размер на абонаментни такси „без отстъпка“ т.е. дори по-големи „такси“ , от тези, които иначе би получил. За да избегне последиците от нищожността на процесната неустойка, ответникът е следвало да подходи с разум и умереност при подготовка на общите си условия т.е. да не предвижда в тях клауза на неустойка, която явно противоречи на добрите нрави. Безцелно е да се извършва сравнение с неустойка в трикратен размер на абонаментната такса, която евентуално е предвидена в ОУ за договори с потребители-физически лица и се приема от съдилищата за действителна.

„Неблагоприятният“ резултат за ответникът е резултат на собственото му поведение, което в при изготвяне и подписване на договори с абонати-търговци е било в противоречие с добрите нрави. Не е допустимо съдът да намали като прекомерна неустойка, която е нищожна и въобще не е породила правни последици. В същия смисъл е и трайно установената съдебна практика, обективирана в решение №219 от 09.05.2016 г по т.д.

№203/15 г на ВКС, I ТО, решение №193 от 09.05.2016 г по т.д.№2659/14 г на ВКС , I ТО, решение №110 от 21.07.2016 г по т.д.1226/15 г на ВКС , I ТО, решение №283 от 27.12.2018г. по т.д.№2951/17 г на ВКС , II ТО и др.

С оглед на гореизложеното, искът за недължимост на начислената неустойка се явява основателен в пълния предявен размер.

3

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата Г. Е. следва да се присъдят разноските в общ размер на 255,67 евро, или 500 лв., включваща заплатена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, заплатено от ищцата.

В полза на адв. Ю. О. Г., с адрес: гр. С*****, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 76,70 евро, или 150 лв., за защита и процесуално представителство на ищеца К. Е..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от Г. И. Е. с ЕГН ********** и К. К. Е. с ЕГН **********, чрез адв. Ю. Г., срещу “А“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: С*****, представлявано от изпълнителния директор, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. По иска с правно основание чл.124, ал.1, предл.2 от ГПК, несъществуването на облигационно правоотношение между Г. И. Е. с ЕГН ********** и К. К. Е. с ЕГН **********, от една страна, и “А“ ЕАД, ЕИК *****, от друга страна, считано от 21.08.2023г., по договор за телекомуникационни услуги №502418292/31.08.2022г., сключен с наследодателя на ищците– ЕТ „д-р К. Е. –АПМП“, както и

2. По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Г. И. Е. с ЕГН ********** и К. К. Е. с ЕГН **********, не дължат на “А“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 366,58 лв., начислена по процесния договор след прекратяването му, за която са издадени фактура №0475405701/24.10.2023г., както и фактура №**********/24.11.2023г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “А“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на Г. И. Е. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 255,67 евро, или 500 лв., разноски по производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., “А“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на адв. Ю. О. Г., с адрес: гр. С*****, сумата в размер на 76,70 евро, или 150 лв., за защита и процесуално представителство на ищеца К. Е..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4