Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3241 от 14.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2445/2025
Вид
Определение № 3241
Подписан
14.10.2025
В сила
14.10.2025
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3241 гр. Пловдив, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Е. Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502445 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба депозирана от В. Н. А., чрез процесуалния и представител адв.Б. П. против Определение

№6807/23.05.2025г, постановено по гр.д.№5532/2025г по описа на ПРС, девети гр.с., с което се връща искова молба с вх.№33841/24.03.2025г. на В. Н.

А. с ЕГН- ********** против Е. П. П. и се прекратява производството през първоинстанционния съд, поради липсата на правен интерес. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, доколкото именно текстът на чл.429 ал.1 ГПК препраща към правните норми на ЗЗД и че това е редът ищцата да претендира обратно връщане на заплатената от нея сума.. Моли се за отмяна на обжалваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана на същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

1

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск от ищцата В. Н.

А. против Е. П. П. за заплащане на сумата от 2 602, 03 лв., представляваща изплатено от ищеца задължение по изп.д. № 129/2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител М. С. – Ц. с рег. № . при НК, което задължение е заплатено от ищцата в качеството й на авалист по запис на заповед на заповед, издаден от Е. П. П. в полза на „Лайт Кредит“ ООД, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че Е. П. П. е подписала договор за кредит № 17060/12.04.2022 г. с „Лайт Кредит“ ООД, по който ищцата е поела задължение в качеството й на солидарен длъжник. За обезпечение на договора за кредит бил издаден запис на заповед от Е. П. П. в полза на „Лайт Кредит“ ООД за сумата от 3 276, 68 лв., по който ищцата е поела задължение в качеството й на авалист. Въз основа на записа на заповед бил издаден изпълнителен лист от 12.02.2024 г. по ч.гр.д. № 1035/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с който Е. П. П. била осъдена да заплати солидарно с ищцата сумата по записа на заповед. Сочи, че на основание издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 129/2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител М. С. – Ц. с рег. № ... при НК. Твърди се, че в хода на изпълнителното производство, ищцата заплатила за периода от м. май 2024 г. до м. февруари 2025 г. сумата от

2 602, 03 лв., формирана от главница, неолихвяема сума, такси и разноски по изпълнителното дело.

Първоинстанционният съд е приел, че ищцата разполага с правото по чл. 429, ал. 1 ГПК да встъпи в правата по изпълнителния лист – без да се снабдява с ново изпълнително основание. Посочил е, че поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, поради което районният съд е приел, че не е налице правен интерес от предявения иск и е прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав споделя направените първоинстанционния съд правни изводи, по следните съображения: от

Съгласно трайната практика на ВКС, застъпена и по реда на чл.290 ГПК в Решение №71/24.07.2019г- на ВКС по гр.д.№2576/2018г., трето г.о. разпоредбата на чл.429 ал.1 ГПК допуска правоприемство в правата на 2 удовлетворения кредитор по изпълнителния лист само в полза на поръчителя, респ. на солидарният длъжник, които са платили дълга.

То следва изпълнителния лист и настъпва по силата на закона. Съдебният изпълнител е органът, който е длъжен да го установи и да приеме, че платилият дълга поръчител респ. на солидарният длъжник, изцяло замества кредитора по изпълнителния лист.

Съдебната практика е категорична, че на законна суброгация правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК принадлежи единствено на поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са платили дълга, а не на всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист. Само за тези случаи законодателят (изрично) включва и правото на принудително изпълнение сред онези права, които суброгиралото се трето лице придобива от кредитора, в случая – от кредитора по изпълнителния лист. За да събере дължимата сума, всяко друго трето лице (различно от поръчителя и от солидарния длъжник), което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следва да иницира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение. Доколкото в конкретния случай, се касае за поръчител, респ. на солидарен длъжник платил дълга, то ищцата разполага с правото на принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по издадения изпълнителен лист. Ето защо ищцата не следва да иницира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание.

Гореизложеното обосновава извода, че липсва правен интерес от предявения осъдителен иск, поради което правилно първоинстанционния съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба.

Обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна, оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №6807/23.05.2025г, постановено по гр.

3 д. №5532/2025г по описа на ПРС, девети гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4