Решение № 619 от 22.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Велико Търново, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500710 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.

Постановено е Решение № 524 от 31.07.2023година на Районен съд Горна Оряховица, постановено по Гр.д. № 1855 по описа за 2022 година на същия съд, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на „С.С.“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от управителя Д.З.Т., че дължи на „А.Ф.К.“ ЕООД с ЕИК ... , със седалище и адрес на управление ..., представлявано от управителя Г.Б.Р., сумата от 893,33 лв., представляваща неплатена втора арендна вноски за стопанската 2019г.-2020г., с падеж на 30.09.2019г., по договор за аренда с нотариална заверка на подписите на страните от 30.07.2019г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 24.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 893,33 лв. - неустойка в размер на 50% от общо дължимата сума (1786.65 лв.) за годишно арендно плащане за стопанската 2019/2020г. по същия договор за аренда поради забава на арендното плащане за повече от 90 дни, за които вземания са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 34/25.02.2020г. и изпълнителен лист от 26.02.2020г. по ч.гр.дело № 53/2020г. по описа на РС Елена.. Присъдени са и направените по заповедното и исковото производства разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от„С.С.“ ЕООД. Наведени са 1 оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради липса на мотиви, необсъждане на възраженията на ответника, противоречието му със събраните доказателства и материалния закон, тъй като съдът неправилно е приел, че процесният договор е подписан от лицето Д.З.Т. в качеството й на управител на „С.С.“ ЕООД и ответното дружество неправилно се приема за страна по договора – съдлъжник. Твърди, че договорът е подписан от лицето Д.З.Т. само като управител на „А.“ ЕООД и не обвързва жалбоподателя. Поради горното счита, че искът е бил недопустим, алтернативно неоснователен, а договорът в тази си част – неистински документ. Оспорва извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението, че чл. 26 от договора /неустойка/ е неравноправна клауза. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „А.Ф.К.“ ЕООД. Посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Развити са подробни съображения относно надлежно възникнало задължение за ответника по силата на договора, подписан от законен представител на дружеството в това му качество, което е и нотариално удостоверено. Счита ищецът за изправна страна по договора, а оспорената клауза за неустойка от договора – за равноправна.

Моли да се потвърди изцяло обжалваното решение и да му се присъдят сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си, изразени във въззивната жалба, съответно в отговора на същата.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл. 269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло по следните съображения:

Видно от писмените материали по приложеното ЧГр.д. № 53/2020г. по описа на РС Елена, въз основа на заявление по чл.417 от ГПК вх. № 695/24.02.2020г., съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 34/25.02.2020г. и изпълнителен лист от 26.02.2020г. в полза на заявителя „А.Ф.К.“ ЕООД ЕИК ..., солидарно срещу длъжниците „А." ЕООД с ЕИК ... и „С.С.“ ЕООД с ЕИК ..., за сумата 893,33 лв. главница, 2 представляваща дължима незаплатена втора арендна вноска от арендна цена за стопанската 2019/2020г. с падеж 30.09.2019г., за ползване на земеделски земи по договор за аренда, с нотариална заверка на подписите на страните от 30.07.2019г.; сумата 893,33 лв., представляваща съгласно чл.26,ал.2 от същия договор за аренда на земеделски земи обезщетение за забавено плащане – лихва за забава в размер на 50% от годишното арендно плащане за първата стопанска година от срока на договора, ведно със законната лихва върху главницата от 893,33 лв., считано от 24.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото: 35,74 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Против посочената Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 34/25.02.2020г. е постъпило възражение в срок само от единия длъжник – жалбоподателят „С.С.“ ЕООД, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на присъдените вземания спрямо този длъжник. В указания срок е предявен установителния иск по чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ищецът по установителния иск А.Ф.К.“ ЕООД твърди пред първоинстанционния съд, че на 30.07.2019г. между него като арендодател и първия длъжник по заявлението – „А." ЕООД като арендатор е сключен договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ - гр. Елена с вх. peг. № 897/31.07.2019г., акт № 135, том 1 и същият е с нотариална заверка на подписите с peг. № 1696/30.07.2019г., том 2, акт № 102 на нотариус Й.Ц., с peг. № 321, с район на действие - PC Елена. Предмет на договора твърди да са земеделски земи с обща площ 34,602 дка в землището на ..., като срокът за ползването на земята 5 стопански години - от 01.10.2019г. до 30.09.2024г.

Твърди, че съгласно чл.39 от договора за аренда вторият длъжник и ответник по делото "С.С." ЕООД с ЕИК ... се задължава като съдлъжник, солидарно, изцяло и неограничено във всяко и всички задължения на арендатора по договора. Договореното арендно плащане за стопанската 2019/2020 г. по 26.40035 евро/дка или общо 913.50 евро, с левова равностойност 1786.65 лв. било частично заплатено – изплатена била първата вноска с падеж на 01.07.2019г. на половината от тази сума, но не и втората - с падеж 30.09.2019г. от 456.75 евро, с левова равностойност от 893.33 лв., с падеж на 30.09.2019г. Излага, че е договорено в чл. 26,ал.2 от договора обезщетение за забавено изпълнение - лихва в размер на 50% върху дължимата сума за годишно арендно плащане от 1786.65 лв. за първата стопанска година от срока на договора, а именно - за стопанската 2019/2020г. Доколкото арендаторът не е изпълнил основното си задължение за заплащане на арендното плащане по договора за посочената стопанска година в срок, счита процесните задължения за изискуеми.

В писмения си отговор по делото ответникът „С.С.“ ЕООД възразява, че управителят на дружеството не е подписвал в това си качество процесния договор и не е имала волята да задължава ответното дружество като солидарен длъжник по договор за аренда с „А." ЕООД, съответно те не е станало страна по този договор. Оспорва договорът да се ползва с обвързваща доказателствена сила по чл.180 ГПК, както и че същият е с преправено 3 съдържание, но не конкретизира това се твърдение. Алтернативно твърди, че ищецът е неизправна страна по договора - не е изпълнил задължението си да предостави за ползване процесните земеделски земи, поради което възразява на претенцията за заплащане на арендна вноска. По отношение на договорената лихва за забава е възразил, че не е ясно как се изчислява и клаузата на чл.26, ал.1 от договора е нищожна, като неравноправна такава и поради прекомерност на договорената лихва. Същите възражения са основните аргументи във въззивната жалба.

От фактическа страна няма спор между страните и се подкрепя от събраните по делото доказателства, приетото от първоинстанционния съд, че е налице писмен договор с нотариална заверка на подписите от 30.07.2019г. със страни:

„А.Ф.К.“ ЕООД - арендодател от една страна и „А." ЕООД, представлявано от Д.З.Т. – арендатор. Договорът е подписан и от „С.С.“ ЕООД, представлявано от същото лице, представляващо и арендатора - Д.З.Т., което по силата на изрична клауза в договора е поело задължението да отговаря солидарно с арендатора за изпълнение на неговите задължения по договора за аренда.

Оспорването на този договор с аргумент, че не е подписан от Димитранка Захариев Тодорова с намерение за ангажира дружеството-съдлъжник не е доказано в процеса. Подписът на това лице е положен два пъти- в качестовто и на управител и на двете дружества, като това е изрично удостоверено и при нотариалното заверяване на двата подписа. Самото нотариално удостоверяване има характер на официален удостоверителен документ и в тежест на оспорващата го страна е било да докаже оспорването, но никакви доказателства за това не са ангажирани. Не се сочат и конкретни пороци на волята, още по-малко се доказват. Общите твърдения за преправяне на съдържанието не съставляват оспорване по смисъла на чл.193 от ГПК, доколкото в основната си част се касае за диспозитивен документ – договор.

Ответникът не е заявил кое от съдържанието е дописано или преправено, каква е била действителната воля на страните, поради което правилно съдът е приел за установени фактите по сключване на договора и обвързващото страните негово съдържание – уговорки.

Предмет на договора за аренда е ползването от арендатора „А." ЕООД възмездно, за период от пет години, на земеделска земя с обща площ от 34,602 дка в землището на ..., подробно описани в договора, срещу задължението на арендатора да заплаща арендно плащане - само в пари, в евро на декар арендувана земя, като дължимите арендни плащания се извършва в лева по посочената в договора банкова сметка по централен курс на БНБ към датата на плащането. Договорено е плащането за стопанската 2019г./2020 година да е на две вноски по 456,75 лв., съответно първата в срок до 01.07.2019г. и втората в срок до 30.09.2019г. /раздел III от договора/.

Страните не спорят, че арендаторът е заплатил първата вноска в срок. Текстът на чл.22 от договора има характер на приемо-предавателен протокол, доколкото в същия е отразено, че имотите са предадени в надлежно състояние, което не може да се оспорва от арендатора.

Страните са предвидили няколко хипотези на неизпълнение, при които се дължат неустойки, като чл.26, ал.1 касае забава на арендното плащане, при 4 което арендаторът дължи на арендодателят обезщетение за забавено изпълнение в размер на 0.05% върху дължимата сума за всеки ден на забавата до окончателното изплащане, а ал.2 предвижда за забава над 90 дни фиксиран размер на обезщетението от 50% от арендното плащане за първата година, т.е. поставен е лимит на обезщетението за забава.

При така установената фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че е сезиран с главен иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 8 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), което не се и спори от страните. Неоснователни за възраженията за недопустимост на иска /основани на твърдението за липса на воля за поемане на задължение по договора/, тъй като по естеството си те касаят материално-правната легитимация на ответника, респ. основателността на иска, а не неговата допустимост и правилно не са уважени от първоинстанционния съд.