Определение № 19904 от 23.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7226/2026
- Вид
- Определение № 19904
- Подписан
- 23.09.2026
- Състав
- Мария Милкова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19904 гр. София, 23.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20261100107226 по описа за 2026 година
Съдът, след като извърши служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки за разглеждане на предявените искове, намира следното:
По искова молба на А. Б. М. с вх. № 44708/02.04.2019 г. е образувано гр.д. № 4491/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 2 състав, срещу В. А. В.. Предмет на производството са иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК за прогласяване недействителността на публичната продан на 1/2 идеална част от апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. ****, проведена по изп.д. № 20158490400711 на ЧСИ А.П., по която В. А. В. е обявен за купувач, както и иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищцата върху същата идеална част и предаване на владението. С решение № 260043/09.01.2023 г. исковете са отхвърлени.
По въззивна жалба на ищцата е образувано в.гр.д. № 772/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, ГО, 10 състав. Производството е спряно, като към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Висящо е и производството по ч.гр.д. № 3715/2026 г. по описа на ВКС, образувано по частна жалба на В. А. В. срещу определение № 2515/12.08.2026 г. по в.гр.д. № 772/2023 г. Следователно процесуалната висящност, възникнала с предявяването на исковата молба от 02.04.2019 г., не е преустановена.
Гр.д. № 6625/2021 г. по описа на СГС е образувано по искова молба от 25.05.2021 г., т.е. след образуването на гр.д. № 4491/2019 г. В това производство ищцата отново е оспорила действителността на същата публична продан, проведена по същото изпълнително дело и приключила с възлагането на същата 1/2 идеална част от апартамент № 21 на В. А. В., като е насочила иска по чл. 496, ал. 3 ГПК срещу взискателя, респективно неговия правоприемник, без участие на купувача. Постановеното по делото решение е обезсилено поради разглеждането на иска без участие на В. А. В. като необходим другар, след което е образувано настоящото гр.д. № 7226/2026 г.
1
Съпоставката на двете производства налага извод, че с тях не са въведени два различни спора относно действителността на публичната продан. Предмет и на двете производства е действителността на една и съща публична продан, проведена по едно и също изпълнително дело, относно един и същ недвижим имот и приключила с едно и също постановление за възлагане. Различието произтича единствено от обстоятелството, че ищцата е насочила първия иск срещу купувача, а последващия – срещу взискателя, макар произнасянето по иска по чл. 496, ал. 3 ГПК да следва да бъде постановено при участието и на двамата като задължителни необходими другари.
Именно поради задължителното необходимо другарство решението по гр.д. № 6625/2021 г. е обезсилено. Същото процесуално изискване е относимо и към по-рано образуваното гр.д. № 4491/2019 г., по което искът по чл. 496, ал.
3 ГПК е разгледан само срещу купувача В. А. В., без участие на взискателя.
Доколкото спорното правоотношение е едно и решението по иска за недействителност на публичната продан следва да има еднакво действие спрямо всички задължителни необходими другари, постановяването на решение без участието на някой от тях съставлява порок, който подлежи на съобразяване от въззивния съд. Ако бъде възприето разрешението, послужило като основание за обезсилване на решението по гр.д. № 6625/2021 г., същата последица следва да настъпи и по отношение на решение № 260043/09.01.2023 г. по гр.д. № 4491/2019г., след което спорът следва да бъде разгледан при участието на всички необходими другари.
Това обаче не обосновава разглеждане на спора в настоящото производство. При наличие на две производства относно едно и също спорно право релевантен за приложението на чл. 126 ГПК е моментът на възникване на процесуалната висящност. Исковата молба по гр.д. № 4491/2019 г. е подадена на 02.04.2019 г., докато гр.д. № 6625/2021 г., чието продължение след обезсилването на постановеното решение е настоящото дело, е образувано по искова молба от 25.05.2021 г. По-рано образуваното производство е следователно това по гр.д. № 4491/2019 г.
Обстоятелството, че в двете производства ищцата е посочила различни лица като ответници по иска по чл. 496, ал. 3 ГПК, не обуславя липса на процесуална идентичност, доколкото надлежното разглеждане на този иск изисква участие на едни и същи задължителни необходими другари.
Противното би означавало допуснатото при предявяването на исковете неучастие на необходим другар да бъде основание за паралелно разглеждане на един и същ спор, вместо да бъде отстранено в по-рано образуваното производство. Задължителното необходимо другарство не допуска спорното правоотношение да бъде процесуално разделяно чрез последователно предявяване на иска срещу отделните другари.
Поради това евентуалното обезсилване на решението по гр.д. № 4491/2019 г. следва да доведе до продължаване на разглеждането именно на 2 това, по-рано образувано производство, при конституиране на всички необходими другари по иска по чл. 496, ал. 3 ГПК. В неговите рамки следва да бъде разрешен спорът относно действителността на публичната продан, а искът по чл. 108 ЗС срещу купувача да бъде разгледан при съобразяване на разрешението по този преюдициален въпрос. Не съществува процесуално основание същият спор да бъде разглеждан по по-късно образуваното гр.д. № 6625/2021 г., респективно по настоящото гр.д. № 7226/2026 г.
Възникналите значителни процесуални усложнения не се дължат на фактическа или правна сложност на спора, а са непосредствена последица от начина, по който ищцата е упражнила правото си на иск. Към 25.05.2021г. тя е била страна по образуваното по нейна искова молба гр.д. № 4491/2019 г., в което вече е оспорила действителността на процесната публична продан срещу купувача В. А. В., и независимо от това е предявила нов иск относно същата продан срещу другия необходим другар. По този начин един спор е бил предмет на две отделни производства, във всяко от които е било пропуснато участието на лице, без което по иска по чл. 496, ал. 3 ГПК не може да бъде постановено допустимо решение. Последвалото обезсилване на единия съдебен акт и настоящото паралелно развитие на производствата са резултат именно от това процесуално поведение. Съзнателното предявяване на последващ иск относно вече въведено за разрешаване спорно право срещу другия задължителен необходим другар не съответства на задължението по чл.
3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права и не може да обуслови предимство на по-късно образуваното производство.
Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е насочена срещу едновременното развитие на две производства относно един и същ спор. При задължително необходимо другарство субективният обхват на спорното правоотношение е определен от закона и естеството му, а не от начина, по който ищецът е формулирал пасивната страна в отделните искови молби. Поради това не може да се приеме, че липсата на един от задължителните необходими другари в първоначалния субективен състав на по-рано образуваното производство изключва приложението на чл. 126 ГПК и допуска паралелното разглеждане на същия иск в друго дело. Подобен резултат би бил несъвместим както със задължителния характер на другарството, така и с предназначението на института на висящия процес да предотврати постановяването на съдебни актове по едно и също спорно право в отделни производства.
Налице е по-рано възникнала и непрекратена процесуална висящност по гр.д. № 4491/2019 г., понастоящем във въззивната му фаза по в.гр.д. № 772/2023 г. на Апелативен съд – София. Поради това производството по настоящото дело като по-късно образувано следва да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Воден от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№121652/21.09.2026г. да бъде отменено разпореждане от 04.09.2026г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по гр.д.
№ 7226/2026 г. по описа на Софийски градски съд поради наличие на по-рано образувано и висящо производство по иск по чл.496, ал.3 ГПК по гр.д. № 4491/2019 г. описа на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4