Решение № 143 от 06.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Варна, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500540 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 540/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на И. К. И., подадена чрез адв.

Т., против решение № 902/01.08.2024 г. по гр.д. № 752/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от нея иск по чл.464 ГПК срещу И. Ж. В., Г. Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б., последните двама конституирани в хода на процеса по реда на чл.227 ГПК като наследници на М. Х. Б., починал на **.**.****г., за приемане за установено в отношенията между взискателя И. К. И., длъжника И. Ж. В. и кредиторите Г. Н. Б. и М. Х.

Б., че не съществува вземането на Г. Н. Б. в размер на 116 543.59 лв. и на М. Х.

Б. в размер на 117 472.36 лв. от И. Ж. В., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 389/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна и И. К. И. е осъдена да заплати на адв.А. П., член на ВАК, личен №********** сумата от 10 000 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилнопостановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и необосновано, като е молила за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Изразила е несъгласие с изводите на окръжния съд за неоснователност на иска и че съображенията на ищеца за недължимост на процесното вземане, основани на факти, настъпили след влизане в сила на съдебното решение по гр. дело № 2294/2021 г. не 1 можело да бъдат взети предвид от съда поради наличие на законови пречки за това; че независимо от постановената оправдателна присъда по № 22/22.05.2020 г. по НОХД № 1203/2019г. по описа на ВОС, влязла с в законна сила на 28.07.2022г., до отмяната на съдебното осъдително решение по чл. 54 ЗЗД срещу длъжника И. В., по който е издаден изпълнителен титул в полза на ответниците - взискатели, последиците от същата не можело да бъдат зачетени и съобразени в настоящия процес; че до момента на отмяна на съдебния акт по реда на извънредния инстанционен контрол и постановяване на друг, съответен на присъдата на наказателния съд, съдът бил длъжен, на основание чл. 297 ГПК да приеме, че присъденото вземане съществува.

Изложила е, че първоинстанционният съд е разгледал производството при наличие на основания за спирането му, тъй като към момента Върховен касационен съд се произнесъл с определение № 3541 от 09.07.2024 г., постановено по гр. дело № 2340/2024 г., с което допуснал до разглеждане молбата по чл.303 ГПК на И. Ж. В. от 25.10.2017 г. по гр. дело № 993/2015 г., по описа на Окръжен съд - Варна. Така към момента отново била възстановена висящността на спора по гр. дело № 993/2015 г., по описа на ОС - Варна и били налице основанията на спиране на производството по настоящото дело, доколкото от формираните мотиви на първоинстационния съд било видно, че това е послужило за отхвърляне на иска й. Изложеното от Окръжен съд Варна, че „до момента на отмяна на съдебния акт по реда на извънредния инстанционен контрол и постановяване на друг, съответен на присъдата на наказателния съд, съдът е длъжен, на основание чл. 297 ГПК да приеме, че присъденото вземане съществува“ било несъстоятелно, тъй като обезсмисляло правната възможност, дадена от разпоредбата на чл. 464 от ГПК на присъединения кредитор взискателят-ищец да се защити срещу привиден кредитор, чието вземане в действителност не съществува, въпреки наличието на изпълнителен титул. За съществуването и дължимостта на едно вземане, съдът не можел да се позовава само на чл. 297 от ГПК, а следвало при условията на пълно и главно доказване ответниците да установят, че И. В. е съпричастен към смъртта на М. А. М., за което нямало доказателства по делото. Напротив съдът игнорирал разпоредбата на чл. 300 от ГПК и не зачел влязлата в сила присъда на наказателния съд, с която длъжникът И. В. бил оправдан. Съдът не изпълнил и задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за изхода на спора факти.

Въззиваемите Г. Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б., чрез адв. П., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за неоснователността на оплакванията и за правилността на обжалваното решение са молили за потвърждаване на последното и за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. П. по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият И. Ж. В., чрез адв. Б.Б., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с което е изразил становище за нейната основателност.

В заседанието пред настоящата инстанция И. И. (ищцата – въззивник), чрез адв. Т., е подала писмено становище, с което е подържала въззивната 2 жалба и е молила за отмяна на решението на окръжния съд с уважаване на иска и присъждане на разноски. Длъжникът И. В., чрез адв. Б., е подал писмено становище, с което е поддържал отговора по жалбата. Въззиваемите Г. Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б. не са се явили и не са изразили становище.

Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо по следните съображения:

Искът е по чл.464 ГПК, предявен от взискателя по изп. дело № 3035/2021 г. на ЧСИ Л.Ст. И. И. против длъжника И. Ж. В. и взискателите Г. Б. и М. Б., починал в хода на процеса и заместен от наследниците му по закон Н.

М. Б. и Х. М. Б.. Той е за установяване, че не съществуват вземанията на Г. Н.

Б. в размер на 116 543.59 лв. и на М. Х. Б. в размер на 117 472.36 лв. от И. Ж.

В., за които им е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 389/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна по регресния им иск по чл. 54 ЗЗД и съставляващи извършени от тях плащания по изп.д. № 522/2018г. на ЧСИ Л. Ст. в полза на пострадалите Д. М. и А. М. за присъдени на последните по гр.д. № 993/2015г. на ОС - Варна и при участие на помагача И. Ж. В. обезщетения по чл.49 ЗЗД.

Като взискател по изпълнителното дело, ищцата е оспорила вземанията на другите взискатели – ответниците Б. и Б. с твърдения, че те са привидни кредитори, тъй като нямат вземане от длъжника. Сочила е, че с влязла в сила присъда по НОХД № 1203/2019г. на ОС – Варна длъжникът И. Ж. В. вече е оправдан по повдигнатите му обвинения – допуснати нарушения при извършване на дейност, представляваща източник на повишена опасност с резултат причиняване смъртта на М. А. М. и не отговаря за вредите, претърпени от Д. М. и А. М. от това. За обезщетяването на тези вреди Г. Б. и М. Б. (като възложители на работата) са били осъдени с решението по гр.д. № 993/2015г., поради което и длъжникът не им дължи заплатените от тях суми по тези обезщетения, предмет на регресните им претенции срещу него по чл. 54 ЗЗД, за които е издаденият им по в.гр.д.№ 389/2021г. по описа на ВАпС изпълнителен лист, послужил за образуване на изпълнителното дело.

Изложила е също, че на 22.03.2023 г. по изпълнителното дело е било предявено разпределение от постъпила сума в размер на 216 300 лева (от внесена гаранция по к.гр.д. №1149/2022г. по описа на ВКС), като тя е била разпределена само за първоначалните взискатели – сега ответници и за такси на ЧСИ, поради което има интерес и в срока предявява иска по чл. 464 ГПК.

Ответниците са оспорили иска по съображения за липсата на предпоставките по чл. 464 ГПК и за съществуване на вземането им по издадения им изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Предявеният иск е по чл. 464 ГПК, който гласи, че когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг взискател, той има право да предяви иск срещу него и длъжника. Искът е отрицателен установителен с предмет отричаното от ищеца притезателно право (вземане) на привидния взискател - Решение №104/16.08.2019 г. по гр.д. № 2683/2018 г.

IVг.о на ВКС, като с него се отправя искане да бъде признато за установено, че 3 вземането, обективирано в изпълнителния лист или прякото изпълнително основание, с което привидният кредитор се легитимира като взискател спрямо длъжника, не съществува към деня на извършване на разпределението, т.е. оспорва се правоотношението между тях, удостоверено с прякото изпълнително основание или с изпълнителния лист. Особените кумулативни предпоставки за предявяване на иска са: образувано и висящо изпълнително производство в определена фаза на развитие – извършено разпределение; множество взискатели в производството за индивидуално принудително изпълнение; наличие на правен интерес – недостатъчност на сумите, постъпили в резултат на осребряването; участие на привиден кредитор в конкретното изпълнително производство, т.е. кредитор с несъществуващо или погасено към деня на разпределението вземане, а не само кредитор по симулативна сделка или привиден процес. Подобно широко съдържание на понятието „привиден кредитор“ – кредитор, чието изпълняемо право първоначално не съществува или в хода на изпълнителния процес отпада, е вложено в постановките на т.1 от ТР №4/2017 г. от 11.03.2019 г. по тълк.д.

№4/2017 г. на ВКС. Уреденото в правилото на чл. 464, ал.1 ГПК средство за защита цели да разкрие липсата на материалноправна предпоставка на изпълнителния процес спрямо взискателя, чието вземане е оспорено.

Предназначението на защитата е той да бъде изключен от участие в разпределението.

В производството по чл. 464 ГПК ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Предявяването на иска в едномесечен срок от разпределението по право спира изпълнението на разпределението спрямо кредитора с оспорено вземане, т.е. съдебният изпълнител не му предава сумата.

С определение № 738/19.12.2024 г. и определение № 444/03.07.2025 г., постановени по настоящото гр.д. № 540/2024 г. на ВАпС, въззивното производство е спирано от настоящия съд до приключване на преюдициалните спорове, касаещи вземането на първоначалните взискатели – ответници по делото по издадения им изпълнителен лист по гр. д. № 389/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, въз основа на който е било образувано и изпълнителното дело № 3035/2021 г. на ЧСИ Л.Ст., като производството е възобновено с определение № 392/15.07.2026 г. Със събраните по делото съдебни актове по преюдициалните дела (хода на делата е описан в трите определения) е установено, че с решение № 223/03.04.2026 г. по гр.д. № 336/2026 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК е било отменено влязлото в сила решение № 260041/15.04.2021 г. по гр.д. № 2294/2018 г. на Варненския окръжен съд, потвърдено с решение №102/09.11.2021 г. по в.гр.д. № 389/2021 г. на Варненския апелативен съд (това, по което е издаден изпълнителният лист на взискателите Б. и Б.), като делото (гр.д. № 2294/2018 г. на ВОС) е било върнато в окръжния съд, образувано е било под нов номер – гр.д. № 798/2026 г. по описа на ВОС и понастоящем е приключило с влязло в сила на 19.06.2026 г. определение № 4

2801/04.06.2026 г. за прекратяване на делото, поради отказ от исковете по чл.54 ЗЗД, водени от Х. М. Б., Н. М. Б. и Г. Б. срещу И. Ж. В.. Междувременно, видно от служебно събраното удостоверение на ЧСИ Л. Ст. с изх.№ 20494/21.07.2026 г., изпълнителното дело № 3035/2021 г. (образувано по изпълнителния лист от 16.11.2021 г., издаден от Варненския апелативен съд, въз основа на съдебното решение по гр.д. № 389/2021 г.), е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.4 от ГПК, съгласно посочено в удостоверението разпореждане на ЧСИ от 22.04.2025 г., влязло в сила на 08.05.2025 г. Към удостоверението е приложено и разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на взискателката Г. Б. на осн. 433, ал.1, т.4 ГПК, което е от 22.04.2026 г. Предвид, че самото разпореждане е от 2026 г., то очевидно се касае до техническа грешка в изписването на годината в удостоверението като 2025 г. Т.е. изпълнителното производство е прекратено с влязло в сила на 08.05.2026 г. разпореждане на ЧСИ от 22.04.2026 г. С приложеното към удостоверението разпореждане от 04.03.2025 г. се установява също, че взискателите Х. и Н. Б. са били заличени като такива още през 2025 г., поради направени откази от наследство. Всичко изложено обосновава извода, че към момента изпълнителното дело между страните, не е висящо. То е приключено на основание чл. 433, ал.1, т.4 ГПК на 08.05.2026 г.