Решение № 369 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.ева

Членове:

Петър Стоицев

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря Катя Г. Драганова в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Лилия Н. Г.ева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100608398 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда от 30.04.2025 год. по НОХД № 6925/2023 год. по описа на Софийския районен съд, НО, 13 състав, подсъдимият М. С. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл.20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл.26, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години, както и пробационна мярка на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ през изпитателния срок с определена (на основание чл.42б, ал. 1 от НК) периодичност на срещите с пробационен служител – два пъти седмично.

Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест е постъпила (въззивна) жалба от подсъдимия – М. С. Г., с която се атакува постановеният първоинстанционен акт. Твърди се, че постановената присъда е неправилна, поискана е отмяната й и постановяване на нова присъда от въззивният съд, с която Г. да бъде признат за невиновен и оправдан.

В жалбата са изложени доводи, че подсъдимия е осъден за престъпление, което не е извършил и обвинението не е доказано по несъмнен начин съгласно изискванията на чл.303, ал.1 от НПК. Според подсъдимия, доказателствата по делото не водят до извод, че той е бил помагач – 1 съучастник в умишленото улесняване на извършването на престъплението от неговия автор, тъй като не е бил припознат като такъв още на досъдебното производство. Излагат се доводи, че присъдата е постановена въз основа на събраните доказателства разпити на свидетели и поемни лица, като показанията на същите се сочи, че са били противоречиви, взаимоизключващи се и без логична последователност, в резултат на което се прави заключение, че обвинението е силно разколебано, респективно въз основа на тях съдът не би могъл да достигне до несъмнен извод относно правната квалификация на престъплението, още повече и за съпричастност на Г. в изпълнителното деяние.

В заключение се иска отмяна на постановената присъда от Софийски районен съд и постановяване на нова такава от Софийски градски съд, а подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан.

След изготвяне на мотивите към присъдата е била предоставена възможност на подсъдимия да допълни въззивната си жалба, но това не е било сторено.

Атакуваното решение е от актовете, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК.

С въззивната жалба не са направени искания за допускане на нови доказателства.

В хода на въззивното производство са били депозирани „допълнителни мотиви“ към жалбата от подс. Г.. Изложени са съображения в подкрепа на тезата му, че присъдата е неправилна. Според подсъдимия правните извода на съда не кореспондират и са в явно противоречие със събраните по делото доказателства. Акцентира се на обстоятелството, че извършителя на деянието не е бил установен, но въпреки това съдът е приел, че е контактувал с такова лице – неизвестен извършител, който му е давал указания. Намира, че от мотивите на съда не става ясно на кого е оказвал помощ. Според подсъдимия, съдът му е вменил действия, които са относими към извършителя на престъплението, което е довело до смесване на двете форми на съучастие – извършител и помагач. Излага аргументи, че е невъзможно да бъде установен общност на умисъла, тъй като самият извършител е неустановен. От друга страна, изтъква, че събрания доказателствен материал не подкрепя повдигнатото срещу него обвинение. Позовава се на липса на спомен в показанията на св. Т. В.; показанията на свидетелите – Т., М. и Х.. Според жалбоподателя четири от деянията са недоказани, тъй като липсват очевидци, а показанията на свидетелите Ц., В. и В. са противоречиви и непълни. Изтъква съществено противоречие в показания на св. Л. и св. М., което съдът не е отстранил, а е кредитирал показанията на св. Л.. В заключение моли за отмяна на постановената присъда от Софийски районен съд и постановяване на нова такава от Софийски градски съд, с която да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

2

В хода на въззивното съдебно следствие като писмени доказателства по делото са били приети и приложени писмо /справка/ от СРП с № ПГ 677 от 26.03.2026г. /вх.№ 42349/27.03.2026г. на СГС/ относно новообразуваното досъдебно производство в СРП по отделени материали на приложеното към настоящото ДП№ 230 ЗМК-2311/2017г. по описа на 06 РУ СДВР, като в справка се сочи, че не са установени данни за самоличността на неизвестния извършител; постановление за разделяне на наказателното производство на основание чл.216, ал.1 от НК, както и за спиране на досъдебното производство по отделените материали срещу неизвестен извършител.

В хода на съдебните прения адв. А. – служебен защитник на подс. Г. моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която подс. Г. да бъде оправдан. Намира, че присъдата е постановена при неправилност и форма на закона. Според защитата при правно установени фактически изводи липсва съответствие между фактическата обстановка и правната норма, т.е. липсва съставомерност на престъплението по чл. 209 от НК. В тази насока излага аргументи, че помагаческата дейност, за която е привлечен неговия подзащитен е акцесорна и той е следвало да участва в изпълнителното деяние по време или до приключването му, а Г. се е появил на местопроизшествието в момент, когато изпълнителното деяние е било приключило. Изтъква още, че ако има данни, то е за друго престъпление, а не за това, за което подс. Г. е бил привлечен към наказателна отговорност.

Посочва, че престъплението по чл. 209 от НК се счита за довършено, когато е настъпила имотната вреда, а не с настъпването на имотната облага.

Алтернативно защитата пледира, че дори и да се приеме, че е налице съставомерност, то подсъдимият следва да бъде оправдан с оглед на данни за негово посредствено извършителство, т.е. въвличането му в действия, за които той не е могъл да разбира свойството и значението им. В заключение защитата разчита на постановяването на справедливо решение.

Подс. Г. в правото си на лична защита поддържа казаното от защитника му. Изразява позицията си, че историята е скалъпена от 2017г. Акцентира върху липса на умисъл, както и че е извадил вещта и я е дал, когато са го спрели за проверка. Заявява, че не е взел нито една стотинки и не е имал подобно намерение.

Прокурорът намира, че фактическата обстановка по делото е детайлно изяснена от първата инстанция и пледира, че деянието на подс. Г. съдържа всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК. По отношение на изпълнителното деяние посочва, че е реализирано под формата на възбуждане на заблуждение от страна на неустановено по делото лице, чийто помагач е подсъдимия Г., който умишлено улеснил извършването на престъпление от неустановеното по делото лице, което възбудило заблуждение у Ц.К. Ц., Т.С. В. и М.Л. В., и с това им причинил имотна вреда.

Според прокурора, формата на съучастие на Г. в изпълнителното деяние е правилно инкриминирана като помагач, тъй като е съдействал

3 инкриминираните вещи да достигнат до извършителя на деянието. Намира, че той е осъзнавал обществено опасните последици от деянието и е осъзнавал, че осъществява престъплението, а действията му са довели до желаните резултати и обществено опасни последици. Обобщава, че въз основа на събрания доказателствен материал СРС е достигнал до правилни изводи, поради което моли за потвърждаването на присъдата на първоинстанционния съд.

В предоставената му последна дума, подс. Г. моли да бъде оправдан.

Посочва, че няма абсолютно никаква вина. Според него има вина единствено, че не е разбрал целия този процес.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият състав на Софийски градски съд я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. С. Г. е роден в гр. София, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, живущ в гр. София, ж.к.

„********.

Към 2017г. подс. Г. работел като таксиметров шофьор в гр. София към „Сити Транс“ ЕООД. Той ползвал лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ******** В неустановен момент на същата година подс. Г. се уговорил с неизвестно лице да взима от различни адреси в гр. София пакети, които съдържали ценности. Тези пакети той оставял на посочени от неустановеното лице места и за това получавал възнаграждение. Подс. Г. извършвал тази дейност, въпреки че съзнавал, че тези пакети са били оставяни от лица, при които е било възбудено и поддържано заблуждение.

Около 11:30 ч. на 14.08.2017 г. св. Ц.К. Ц. получила обаждане на стационарния си телефон от лице, което се представила за семеен познат на име Д.Ц.. По време на разговора, това лице възбудило в Ц. заблуждение, като и заявило, че е поръчал пратка с билки и лекарства, която е била задържана на митницита и потърсило нейното съдействие за освобождаването на въпросната пратка. Ц. трябвало да предаде сума в размер на 3 500 евро иначе 4 пратката щяла да остане в митницата. Мотивирана от неверните представи, Ц. изтеглила от банков клон паричната сума в размер на 3 500 евро /6 845,41лв./ и по получени указания отишла на ъгъла на бул. „Мадрид“ и ул. „Богдан“, за да предаде сумата на куриер. Подс. Г. също получил указания да отиде на въпросното място и да се представи за куриер изпратен от Д.Ц. и отишъл на процесното място. Ц. чакала там, а той я попитал дали тя е „Цанка с парите“, а когато тя потвърдила взел от нея пликът със сумата от 3 500 евро. Така подс.

Г., надявайки се да получи имотна облага, съдействал на неизвестния извършител.

След като се прибрала в дома си, Ц. получила ново обаждане от неизвестния извършител, който поискал да му предаде още 4 000 евро. Ц. се усъмнила, че е била измамена и на същата дата – 14.08.2017г. подала сигнал до органите на МВР.

Към 2017 г. св. Т.С. В. живеела в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 144, ап. 32, заедно със сина си М.В.. На 16.08.2017г. последният бил изтеглил потребителски кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в размер на 7 000 лв. Сумата бил оставил в стаята си. На 17.08.2017г. по стационарния телефон на Т. В. се обадило неизвестно лице, което се представило за служител на 04 РУ-СДВР и й казало, че трябва да съдейства за залавянето на телефонни измамници, като изпълнява указанията му. Неизвестното лице поискало да предаде изтеглената парична сума от сина й като кредит. Водена от формираната погрешна представа, че подпомага служител на СДВР, В. поставила паричната сума и я хвърлила през терасата на жилището, находящо се на горецитирания адрес. В този момент подс. Г. се намирал пред блока и в изпълнение на дадените от неизвестния извършител указания се представил за полицейски служител и взел хвърлената от В. найлонова торбичка със 7000 лв. в нея. След това се отправил към указаното му от неизвестния извършител място, като за това очаквал да получи имотна облага.

Към 2017г. М.Л. В. живеела заедно с майка си, за която полагала грижи, в гр. София, бул. „********а“, бл.********. Около 9:30ч. на 18.08.2017г. на стационарния телефон се обадил непознат мъж, който отправил заплахи към М. В., че ще й пререже гърлото, ако не му даде парична сума от 50 000лв., при което свидетелката затворила телефона. Малко време след това, последната получила обаждане на мобилния си телефон от неизвестно лице, което се представило за „полицай Н.“. Лицето казало на св. М. В., че трябва да му съдейства за залавянето на телефонни измамници и поискало от нея да предаде намиращите се в дома й парични средства. Водена от формираната погрешна представа, че подпомага служители на СДВР, М. В. съобщила къде живее и, че разполага със сумата от 2 400лв. и златни бижута. След това събрала паричната сума от 2 400лв. в дамско портмоне на стойност 3,60 лв., а златните бижута с тегло 66 гр. и на стойност 3 517, 50лв. поставила във велурена торбичка на стойност 1,80лв. По телефона й били дадени указания да вземе вещите на обща стойност 5 922,90 лв. да излезе пред блок 122а и да 5 отиде до паркирани наблизо два сребристи автомобила. Тя ги изпълнила и там оставила вещите, след което телефонната връзка прекъснала. В същото време и след като се бил разбрал с неизвестното лице, подс. Г. се придвижил до процесното място с лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № ********и взел вещите, като за това очаквал да получи облага от него.