Определение № 1851 от 26.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1851 гр. София, 26.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002100671 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 1277 от 20.10.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по в. гр. д. № 1526/2022 г. е :

-отменено решение № 262092 от 25.07.2021 г., постановено по гр. д. № 13968/2017г. по описа на Районен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, предявен от Н. Й. С. против Е. Т. К. за преустановяване на действията на Е. К., с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот 501. 1661 за който е образуван УПИ ХХІ в кв. 75 по плана на [населено място] и вместо това е постановено решение, с което Е. Т. К. е осъдена на основание чл. 109 от ЗС да отстрани последиците от неправомерните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху сграда № 501.1661.1, построена в поземлен имот с идент. ........, за който е образуван УПИ ХХІ в кв. 75 по плана на [населено място] като възстанови стоманобетонни фундаменти (стъпки) и стабилизиращ бетонен пояс в южната част на сградата на ищеца, както и да възстанови разрушената покривна конструкция в северозападната част на сградата;

- потвърдено решение № 262092 от 25.07.2021 г., постановено по гр. д. № 13968/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. Т. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Н. Й. С. да преустанови действията, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот ........., 501. 2407 в кв. 75 по плана на [населено място] като премахне частта от покрива /стрехата/, която навлиза в имота на ищцата, както и да изгради отводнителна система на покрива, така че дъждовните води да не се стичат в имота на ищцата;

- потвърдено решение № 262092 от 25.07.2021 г., постановено по гр. д. № 13968/2017 г. по 1 описа на Районен съд Пловдив в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. Й. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Е. Т. К., че той е собственик на 10.83 кв. м., намиращи се в северозападната част и представляващи реална част от ПИ 501.1661 по плана на [населено място], която част е заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на скицата, приложена към уточненията на исковата молба /лист 145 и 148 на делото/ и за осъждане на ответницата да му предаде владението върху тази част, както и е потвърдено решение № 260270 от 18.04.2022 г., постановено в производство по чл. 247 ГПК.

В установения от закона срок е постъпила касационна жалба от Е. Т. К., чрез адв. Т.

Чечкова, против решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 109 ЗС, както и е уважен искът по чл. 109 ЗС, предявен от Н. Й. С..

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси :

1. Кога едно действие в свой имот може да се квалифицира като неоснователно въздействие върху съседния имот ?

2. Кои действия в собствен имот могат да се определят като пречки за допустимо пълноценно ползване на съседен имот ?

3. Кога едно неправомерно състояние в един имот смущава правото на собственост на собственика на съседен имот ?

4. При осъществено навлизане в пространството на съседен недвижим имот, налице ли е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, пречещо на собственика да упражнява своето право на собственост?

5. Необходимо ли е специално доказване, че при изградена стреха, разположена на регулационната граница и навлизаща в съседния имот, стрехата смущава спокойното ползване на съседния имот?

Горните пет въпроса касаят решението на въззивния съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. Т. К. иск по чл. 109 ЗС и по тях се поддържа противоречие на изводите на въззивния съд с решение № 782/05.07.2020г. по гр.д. № 946/2009г. по описа на ВКС, първо г.о. и решение № 158/22.10.2019г. по гр.д № 4171/2018г. по описа на ВКС, първо г.о.

6. При предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС следва ли ищецът да изложи фактическите обстоятелства относно това с какви действия се препятства упражняване правото на собственост, кога са извършени действията и от кого?

7. При предявен иск по чл. 109 ЗС следва ли ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи с какви точно действия се препятства упражняване правото на собственост, кога и от кого са извършени действията, налице ли е причинна връзка между неоснователно действие в съседен имот и настъпилия вредоносен резултат?

По горните два въпроса, относими към решението в частта му, с която е уважен предявеният против Е. Т. К. иск по чл. 109 ЗС, се сочи противоречие с решение № 62/01.07.2015г. по гр.д.

2

339/2015г. на ВКС, второ г.о. и решение № 57/26.03.2013г. по гр.д. № 907/2012г. на ВКС, второ г.о.

8. Обвързан ли е въззивният съд от фактическите констатации на първоинстанционния съд, когато страната, в чиято вреда е постановен първоинстанционният акт, е оспорила правилността на съдебния акт в посочената му част? Сочи се противоречие с т.1 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

9. Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви, когато препраща към фактическите констатации на първоинстанционния съд? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 283/14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, четвърто г.о.; решение № 373/23.07.2014г. по гр.д. № 3003/2013г. на ВКС, четвърто г.о.; решение № 68/24.04.2013г. по търг. д. № 78/2012г. на ВКС, второ т.о. и т.19 от ТР 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС

10. Съставляват ли негаторните искове правно средство за задължаване извършване на определени както фактически, така и правни действия в засегнат съседен недвижим имот ?

11. Налице ли е правен интерес от предявяване на негаторен иск, когато се твърдят обстоятелства, довели до непозволено увреждане в съседен имот, което е преустановено или е в резултат на извършени фактически действия в собствен недвижим имот?

По последните два въпроса се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

С твърдения, че съдът не е изпълнил задължението си да изложи самостоятелни мотиви се поддържа основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК- очевидна неправилност.

От ответника по касационната жалба Н. Й. С. не е постъпил отговор.

Постъпила е касационна жалба от Н. Й. С., чрез адв. Е. М., против решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния въпрос : Какво е значението на последващи, положителни за ищеца, фактически действия на ответник по иск по чл. 108 ЗС , при положение че с отговора на исковата молба е оспорил собствеността на ищеца и не е променил становището си ?

От ответницата по касационната жалба Е. Т. К., чрез адв. Т. Чечкова, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Страните претендират присъждане на направените разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл.

3

280, ал. 3, т. 1 ГПК, като постановено по обективно съединени искове за собственост върху недвижим имот.

Производството по делото е образувано по предявен от Е. Т. К. иск по чл. 109 ЗС, като за съвместно разглеждане са приети предявените от Н. Й. С. насрещни искове по чл. 109 ЗС и чл. 108 ЗС.

Въззивният съд е приел за установено, че ищцата К. е собственик на УПИ ХІІ - 501.1640, 501.2407 в кв.75 по плана на [населено място], а ответникът С. е собственик на съседния имот с идент. 501.1661, за който е образуван УПИ ХХІ, ведно с построената в имота гатерна работилница, както и че ищцата е извършила строителни дейности, като за целта е съборила част от сградите, находящи се в имота й, включително сградата, съседна на имота на ответника.

Въз основа заключенията на съдебно-техническите експертизи е прието, че преди обособяването на имотите на страните като самостоятелни УПИ, те са били включени в един общ имот. Сградата на ответника - гатерна работилница е била една от сградите в двора на бившето предприятие "Битов комбинат", отразена е по плана от 1983 г. и е била продадена като обособена част от предприятието. Тази сграда е заемала цялата площ на новообособения УПИ ХХІ-1661, като граничи на запад и юг с притежавания от ищцата имот, без да има отстояние от страничните регулационни линии. Имотната граница преминава по западната фасада на гатерната работилница, чиято стреха навлиза в съседния имот 501.1640 в рамките на около 0,55 м. по част от дължината на сградата. По графични данни навлизането заема площ от 9,8 кв. м. Прието е за установено също, че към 1983 г. в общия поземлен имот е било налице свързано застрояване по северната и западната му граници. Гатерната работилница е била свързана с масивна стопанска сграда, разположена перпендикулярно по северната граница, а на юг е контактувала с по-малка масивна стопанска сграда, означена като паянтова, която е била разположена перпендикулярно на гатера.

Въз основа показанията на свидетелите е прието, че описаните от вещото лице сгради са били разрушени при извършване на строителство в имота на ищцата. При събарянето на малката сграда е била засегната и част от покрива на гатерната работилница, улуците са били повредени, а при извършване на изкопните работи за построяване на барбекю в имота на ищцата била засегната носещата конструкция на гатерната работилница – разкъсан бил трегер, поради което по стените се появили пукнатини. Съдът е посочил, че прерязването на фундамента на гатерната работилница се установява от заключенията на вещото лице П., както се установява и причинната връзка между извършените строителни работи в съседния имот и произлезлите вреди за сградата на ответника. Въз основа на същите заключения е прието за установено, че целостта на покривната конструкция на гатерната работилница в северната си част, е нарушена при събаряне на сградата, с която са били в обща покривна конструкция. При извършените СМР е бил прекъснат и стоманобетонният ивичен фундамент и стоманобетонова греда, с което е нарушена устойчивостта на конструкцията на сградата и се образуват пукнатини в южната част на стената, представляваща източната фасада на сградата. Според вещото лице причината за това е в липсата на укрепване на 4 сградата, чрез възстановяване на стоманобетонния ивичен фундамент в мястото на неговото прекъсване и последващо изграждане на колона между фундамента и гредата.

При така приетата за установена фактическа обстановка е направен извод за неоснователност на главния иск по чл. 109 ЗС. Изложени са мотиви, че по делото е представено удостоверение, издадено от [община], че сградата – гатерна работилница е търпим строеж и не подлежи на събаряне, но за основателността на иска по чл. 109 от ЗС е без значение дали постройките са със статут на "търпим строеж", а само дали обективно пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост. Съдът е приел за недоказано наличието на пречки за ползване на имота на ищцата, произтичащи от навлизане на стрехата на съседната сграда в имота й, по-големи от обичайните - не се установява покривът на гатерната работилница да пречи за конкретно застрояване на имота. При силни валежи имотът на ищцата се е наводнявал, защото водата се оттичала от стрехата в съседния имот и на ответника е било издадено предписание от [община] за възстановяване повредени улуци и липсващи и разрушени керемиди от покрива. Въз основа заключенията на вещите лица, съдът е приел за установено, че в западната част сградата е отводнена с нови улуци, които са заустени във водосточни тръби в сградата, отвеждащи дъждовната вода в собствената канализация в имота, с което се предотвратява изтичането и в съседния имот. Съдът е приел, че няма доказателства, от които да може да се направи извод, че този ремонт е "привиден", както се твърди в жалбата, а се установява, че към момента на приключване на съдебното дирене в първа инстанция е извършен ремонт за преустановяване на отичането на дъждовни води в имота на ищеца от сградата на ответника. Вземайки предвид настъпилите факти в хода на процеса, съдът е направил извод, че не се установява стрехата на гатерната работилница да създава пречки за ползване на имота на ищцата.