Решение № 13 от 16.01.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №12

№ 13 гр. С., 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100156 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Б. Л. Н. е предявила срещу М. П. К. иск за установяване, че не съществува, поради погасяването му по давност, вземане на ответника срещу нея за сумата 1356,36 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.06.2012 г. до окончателното й изплащане, по изпълнителен лист, издаден от Р. с. – С. на 1.7.2014 г. по гр. д. № 631/2012 г. по описа на същия съд и по гр. д. № 129/2014 г. по описа на С.О.С.. Ищцата претендира и присъждане на сторените от нея разноски по делото.

Твърди се в исковата молба, че за принудително събиране на вземането било образувано изпълнително дело № 253/2020 г. по описа на ЧСИ Н.Д., с район на действие съдебния район на С.О.С.. Ищцата получила покана за доброволно изпълнение с изх. № 7219/18.9.2020 г., като върху банковите й сметки и трудовото й възнаграждение били наложени запори. Ищцата депозирала възражение до съдебния изпълнител за погасяване на задължението й по давност. Твърди, че такава давност е изтекла, тъй като ответникът предприел действия по принудително изпълнение на вземането си едва през 2020 г., т. е. шест години след издаване на изпълнителния лист, а погасителната давност за вземане, установено със съдебно решение, била всякога пет години и започвала да тече от издаване на изпълнителния лист. Изтъква съображения относно правния си интерес от предявяване на иска като излага доводи, че 1 възражението й за изтекла погасителна давност не може да бъде разгледано по същество от съдебния изпълнител във висящо изпълнително производство, а единственият й способ за защита е успешното провеждане на иск за установяване на несъществуването на задължението й поради погасяване на вземането на ответника по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен. Срещу основателността на иска е изложил съображения, че погасителната давност за вземането е прекъсвана многократно след издаване на изпълнителния лист. В тази връзка е посочил, че въз основа на този изпълнителен лист било образувано на 10.7.2014 г. изпълнително дело № 405/2014 г. по описа на ЧСИ Г.К., с район на действие съдебния район на С.О.С., по което на 15.7.2014 г. до ищцата била изпратена покана за доброволно изпълнение, която й била връчена на 16.7.2014 г. Впоследствие през м. септември 2014 г. по молба на ответника изпълнителното дело, по което той бил взискател, било преобразувано под № 496/2014 г. по описа на ЧСИ Н.Д.. В производството пред този съдебен изпълнител бил наложен запор върху трудови възнаграждения на ищцата – длъжник по изпълнителното дело, като последната сума в размер 50 лв. била събрана на 8.9.2016 г. С постановление от 22.7.2020 г. ЧСИ Д. прекратила изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Впоследствие по молба на ответника въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изпълнително производство по изп. д. № 253/2020 г. по описа на ЧСИ Д., по което също били предприети действия по принудително изпълнение за събиране на дължимите суми, като били наложени запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на ищцата. Така изложените в отговора на исковата молба обстоятелства обосновават доводите на ответника, че погасителната давност за вземането му не е изтекла до предявяване на иска от ищцата предвид наличието на основания за нейното прекъсване. Поради това ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира направените от него разноски за производството.

В писмена молба, постъпила в хода на делото на 21.10.2022 г., т. е. преди началото на съдебното дирене, адв. Г.Х. – пълномощник на ищцата заявява, че поддържа иска и оспорва отговора на исковата молба, като изразява становище за основателност на иска и моли същият да бъде уважен. Представя списък на разноските.

Ответникът се представлява от пълномощника си адв. П.А., която заявява, че оспорва иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Представя списък на разноските.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК. Тази правна квалификация на иска се извежда от твърденията в исковата молба, че при предявяване на иска е налице висящо изпълнително производство за вземане на ответника срещу ищцата, което е погасено по давност, изтекла след влизане в сила на съдебното решение, с което вземането е установено и въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Изтичането на погасителна давност по отношение на вземане погасява не самото вземане, а правото на кредитора да осъществи принудително изпълнение за неговото удовлетворяване. Затова и с оглед твърденията на ищцата в исковата молба следва да се приеме, че тя е поискала от съда да установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение процесното вземане.

Искът е допустим. Правният интерес на ищцата от предявяването му се основава на установените по делото обстоятелства, че с влязло в сила решение по гр. д. № 631/2012 г. по описа на РС – С. ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 1356,36 лв., ведно със законната лихва върху нея от 12.6.2012 г. до окончателното й изплащане, като за принудително събиране на това вземане е налице висящо към датата на предявяване на иска изпълнително производство по изп. д. № 253/2020 г. по описа на служебния архив на ЧСИ Н.Д., с район на действие съдебния район на С.О.С..

Също така искът се основава и на твърденията на ищцата, че вземането е погасено по давност. Погасяването по давност на вземане, за което е образувано изпълнително производство, не е сред основанията за прекратяване на изпълнителното производство от съдебния изпълнител – законът е изключил възможността за пряка правно значима преценка на съдебния изпълнител за това обстоятелство. Възражението на ищцата длъжник по изпълнение за погасяване на подлежащото на принудително изпълнение вземане по давност се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено влязлото в сила решение по гр. д. № 631/2012 г. по описа на РС – С. и съгласно чл. 439 от ГПК може да бъде основание на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Визираната в чл. 439 от ГПК искова защита на длъжника има за непосредствена цел преустановяване на принудителното изпълнение чрез прекратяване на висящо изпълнително производство (чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК). Изводът за наличие на правен интерес у ищцата от предявяване на иска се потвърждава и от обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска, т. е. между страните е налице правен спор относно дължимостта чрез принудително изпълнение на процесното вземане.

Искът е неоснователен.

Страните не спорят, а и се потвърждава от съдържанието на представения изпълнителен лист, издаден на 1.7.2014 г. по гр. д. № 631/2012 г. по описа на РС – С., че с влязло в сила решение по делото ищцата е осъдена да заплати на основание чл.

127, ал. 2 от ЗЗД на ответника сумата 1356,36 лв., представляваща половината от 3 сумата 2712,71 лв., платена от последния след прекратяването на брака им в погашение на получен от него по време на брака заем, отпуснат от „Ю.и Е.Д.Б.“ АД (с предишно наименование „Б.П.Б.“ АД), оформен с договор за потребителски кредит от 5.9.2007 г. в размер на 6000 лв., разходвани за семейни нужди, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.6.2012 г. – до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата 241,71 лв. разноски по производството пред РС – С.. Вземанията на ответника за разноски по този изпълнителен лист, както и за разноските във въззивното производство по гр. д. № 129/2014 г. по описа на С.О.С. в размер 472,16 лв. (за които е издаден отделен изпълнителен лист по делото от РС – С. на 23.6.2014 г.) не са предмет на предявения отрицателен установителен иск.

Следователно процесното вземане на ответника срещу ищцата за сумата 1356,36 лв. на горепосоченото основание е установено със съдебно решение и от влизането му в сила на 23.4.2014 г. (посочената в изпълнителния лист от 1.7.2014 г. дата на постановяване на окончателното решение на С.О.С. по гр. д. № 129/2014 г., образувано по въззивна жалба срещу решението на РС – С. по гр. д. № 631/2012 г. по описа на същия съд) теклите дотогава давностни срокове за вземането са изгубили своето правно значение и на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е започнала да тече нова петгодишна давност за това вземане (вж. Таджер, В., „Гражданско право на НРБ Обща част, дял ІІ“, изд. „Софи-Р“, София, 2001 г., стр. 732-733).

От приложените в заверени преписи материали по изп. д. № 405/2014 г. по описа на служебния архив на ЧСИ Г.К., с район на действие съдебния район на С.О.С.

(преобразувано на основание чл. 427, ал. 5 от ГПК по искане на ответника – взискател в изп. д. № 496/2014 г. по описа на служебния архив на ЧСИ Н.Д., с район на действие съдебния район на С.О.С.) и изп. д. № 253/2020 г. по описа на служебния архив на ЧСИ Н. Д., се установяват следните обстоятелства:

С молба от 10.7.2014 г. до ЧСИ Г. К. ответникът е поискал образуване на изпълнително производство срещу ищцата основа на горепосочените изпълнителни листа от 23.6.2014 г. и от 1.7.2014 г. По молбата е образувано изп. д. № 405/2014 г. по описа на ЧСИ Г. К. и на 15.7.2104 г. на ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от нея на 16.7.2014 г. По изпълнителното дело са извършени справки за имущественото състояние на ищцата - длъжник по изпълнението, но преди извършване на изпълнителни действия, с писмена молба от 23.9.2014 г. ответникът - взискател е поискал изпращане на делото на ЧСИ Н. Д.. Със съобщение от 26.9.2014 г. ЧСИ К. е изпратил делото на ЧСИ Д., пред който съдебен изпълнител по реда на чл. 427, ал. 5 от ГПК е образувано изп. д. № 496/2014 г., като извършените дотогава действия по изпратеното изпълнително дело са запазили силата си.

На 11.11.2014 г. ответникът - взискател е поискал от ЧСИ Д. извършване на 4 справка за наличие на трудов договор на ищцата - длъжник по изпълнение и налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. След извършена справка в НАП е установен работодател на ищцата и със запорно съобщение от 5.1.2015 г. до работодателя й ЕТ „Е. М.“ като трето задължено лице, връчено на същия на 24.1.2015 г., е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от нея от този работодател. Запорът е изпълняван от работодателя до 19.11.2015 г., видно от наличните платежни нареждания.

На 18.5.2016 г. ответникът - взискател отново е поискал от ЧСИ Д. извършване на справка за наличие на трудов договор на ищцата - длъжник по изпълнение и налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. При извършване на такава справка е установен нов работодател на ищцата – Д.-6“ ЕООД и със запорно съобщение от 26.5.2016 г. до него като трето задължено лице, връчено му на 1.6.2016 г., е наложен запор на трудовото й възнаграждение, получавано от нея от този работодател. Запорът е изпълняван от работодателя до 8.9.2016 г., видно от наличните платежни нареждания, като работодателят е уведомил ЧСИ Д., че от 1.9.2016 г. трудовото правоотношение между него и ищцата е прекратено.

С постановление от 22.7.2020 г. на ЧСИ Д. изпълнителното производство по изп. д. № 496/2014 г. по неин опис е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като в продължение на 2 години ответникът - взискател не е поискал извършване на изпълнителни действия по делото.

С молба от 22.8.2020 г. до ЧСИ Д. ответникът е поискал образуване на ново изпълнително производство срещу ищцата за вземанията му по изпълнителния лист от 1.7.2014 г., посочен по-горе. По молбата е образувано изп. д. № 253/2020 г. по описа на ЧСИ Д.. На 18.9.2020 г. до ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение, която й е връчена на 12.11.2020 г. чрез работодателя й и в поканата са посочени предприети от съдебния изпълнител изпълнителни способи – запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и запор върху банковите й сметки, за осъществяване на които са изпратени запорни съобщения от същата дата – съответно до установения неин работодател и до три банки. Работодателят е уведомил ЧСИ Д., че не може да удържа суми по запора от получаваното от ищцата трудово възнаграждение, тъй като то е под минималната работна заплата за страната и поради това е несеквестируемо.