Решение № 732 от 08.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300501131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Неткредит“ ООД против Решение № 947/03.03.2026г., пост. по гр.д.№ 12255/2025, ПРС, с което жалбподателят е осъден да заплати на Д. И. Д. сумата от 128,90 €, неоснователно платена по недействителен договор за потребителски кредит до 500 № 202312210334030102 от 21.12.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 10.07.2025 г. до окончателното й изплащане, като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят „Неткредит“ ООД поддържа, че решението е неправилно.

Счита, че съдът е постановил решението си по неизяснена фактическа обстановка, резултат на процесуален пропуск - не му е предоставил допълнителен срок за ангажиране на доказателства във връзка с оспорването на представената разписка за отпускане на допълнителен кредит от 400лв. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д. И. Д. не е подал отговор на въззивната жалба. За съдебното заседание е подадена молба, в която се оспорва въззивната жалба и са изложени съображения за правилност на постановеното решениие. Пртендират се разноски по реда на чл.38 от ЗА.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск от Д. Д. за връщане на платената без основание на Неткредит ООД сума от 128,90€ – иск с пр. осн. чл.55 от ЗЗД. За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че по делото се доказва страните да се намират в договорни правоотношения, като дружеството е предоставило кредит в размер на 200лв., а кредитополучателят е превел на кредитора сумата от 452,10лв. Приел е, че договорът за кредит е недействителен, както и че липсва правно основание за получаване на сумата над 200лв., т.е. че 252,10лв. са недължимо платени. Приел е и че ответното дружество не доказва твърдението си, че е превело допълнително сумата от 400лв. по договора за кредит.

Очертаният във въззивната жалба предмет на въззивното производство е спорът относно това отпуснати ли са допълнително 400лв. по процесния договор за кредит.

В настоящето производство остава недоказано твърдението на жалбоподателя, че по процесния договор за кредит е отпуснал допълнително сумата от 400лв.

Представеното пред първата инстанция платежно нареждане не доказва получаване на сумата, т.к. не носи подписа на получателя, нито удостоверява заверяване на негова банкова сметка. При направено материално правно оспорване на получаването на тази сума, в тежест на кредитора е да установи, че е предал спорната заемна сума. Фактът, че представените от него доказателства не са годни да удостоверят това негово твърдение, не води до служебно задължение на съда да дава указания, че не сочи доказателства за твърденията си, т.к. това е въпрос на преценка на самите доказателства и тази преценка се извършва при решаване на делото по същество, а не в хода на съдебното дирене. Доколкото първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, т.к. не е имало отправено доказателствено искане, по което той да не се е произнесъл, то липсват основания за събиране на нови доказателства във възизвното производство и така остава недоказано твърдението за допълнителен 2 кредит от 400лв.

При това положение следва да се приеме за доказано по делото, че между страните е налице сключен договор за кредит и реално предадената по този договор сума е от 200лв. Няма спор между страните и по отношение на факта, че кредитополучателят е върнал на кредитора сумата от 452,10лв.. В настоящето производство не е повдиган спор относно обявяването на договора за кредит за недействителен, поради което и съдът не дължи нарочни мотиви в тази насока при липсата на подобен спор. Така на осн. чл.23 от ЗПК кредитополучателят е дължал връщане единствено на заетата сума от 200лв. и платеното в повече се явява платено без основание. Тази сума подлежи на връщане. Предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.

Постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на адв. Г. М. сумата от 204,53€ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА на въззиваемата страна Д. Д. за въззивната инстанция.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 947/03.03.2026г., пост. по гр.д.№ 12255/2025, ПРС.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИКТ ********, да заплати на адв. Г. Г. М. от ПАК сумата от 204,53€ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА на въззиваемата страна Д. И. Д. за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3