Решение № 489 от 10.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Бургас, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100500481 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на Т. М. П., ЕГН: **********, с адрес: *****, представлявана от назначения й на основание чл. 94 от ГПК особен представител по предоставена правна помощ - адв. С. Х. Гонкова-Трайкова от АК-Бургас против решение № 541 от 29.12.2023г., постановено по гр. дело № 1387/2023 г. по описа на РС- Несебър,В ЧАСТТА, с която е оставен без разглеждане иска й против ответника Г.А.Ф. И., гражданин на Норвегия, роден на **********г. в ****, с адрес в България: с. Равда, ПИ ***, *** /с нов административен адрес 50/, бл. 10, вх. 9, ет. 5, ап. 2, за прекратяване чрез развод на сключения помежду им граждански брак н а основание чл.49, ал.1 от СК, както и искането й за произнасяне по вината, и е отхвърлен е иска й с правно основание чл.56, ал.1 от СК против същия ответник за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: с. Равда, общ.

Несебър, обл. Бургас, ПИ ***, *** /със сегашен номер 50/, бл.10, вх.9, ет.5, ап.2, като с решението ищцата е осъдена да заплати на ответника направените в първата инстанция разноски в размер на сумата от 1277 лв.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, в атакуваните му части. Възразява се, че съдът е извършил инцидентно пряко признаване на представеното от ответника решение за развод на страните, постановено от Областния съвет в г р . Бюскерюд, Норвегия от 17.12.2003г. в противоречие с чл. 118, ал. 2 от КМЧП.

Възразява се, че съдът е признал чуждото решение без да провери за наличието на предпоставките на чл. 117 от КМЧП, доколкото в случая прякото признаване на решението за развод е започнало пред органа за гражданско състояние,за което е налице висящо административно производство. Сочи се, че ищцата оспорва условията за признаване на 1 това чуждестранно решение, а разпоредбата по чл. 118, ал. 2 от КМПЧ предвижда, че при спор между страните признаването следва да се извърши непряко чрез предявяване на установителен иск пред СГС. Позовава се на съдебна практика, обективирана в решение № 248/26.10.2022г. по гр.д. 241/2012г. на ВКС, като счита,че в случая не са налице безспорно доказателства, че бракът между страните е прекратен с развод. С оглед това моли да се приеме, че процесното жилище е придобито от страните по време на брака им, поради което то представлява „семейно жилище“по смисъла на пар.1 от ДР на СК, чието ползване следва да й бъде възложено поради жилищна нужда.По така изложените в жалбата съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните му части и постановяване на ново,с което исковете по чл. 49,ал. 1 и чл. 56, ал. 1 от СК да бъдат уваЖ..Моли за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание въззивницата лично и чрез адвокатския си представител поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Г.А.Ф. И., гражданин на Норвегия, чрез упълномощените си процесуални представители адв. Ивайло Кондев и адв. Жени Михайлова е депозирал писмен отговор на въззивната жалба,в който счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, посочени от въззивницата.

Счита за неоснователни доводите в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е извършил инцидентно признаване на чуждестранното решение за развод и зачитане на неговите правни последици, по съображения, че не е съобразно, че за признаването му е започнало производство пред органа по гражданско състояние. Сочи, че административният орган има само задължението да отрази в регистрите си настъпилото прекратяване на гражданския брак, като евентуалния му отказ не обвързва съда, като счита, че само в случай, че и съдът, пред който се представя решението не зачете правните му последици, тогава се обосновава правния интерес от предявяване на установителен иск пред СГС. Излага, че пред районния съд ищцата не е навела каквито и да е възражения относно липса на която и да е от предпоставките на чл. 117 от КМЧП, поради което в случай, че такива се наведат пред въззивния съд да се счетат за преклудирани. Освен това се подчертава,че самата ищца е подала молбата за развод през норвежкия съд. Моли да се има предвид, че от направеното в първата инстанция официално запитване до норвежките власти изрично е посочено в отговор, че бракът между страните е прекратен на 17.12.2003г., поради което се излага, че правилно районният съд е приел, че е налице основание за прилоЖ.е на чл. 117 от КМЧП.

Освен това се сочи, че ответника е сключил нов граждански брак през 2017г. пред същия орган, който е постановил през 2003г. развода му с ищцата. Противопоставя се на твърденията на ищцата, че била изгонена от семейното жилище, като счита, че правилно районният съд е приел, че това жилище не е семейно на страните по смисъла на пар. 1 от ДР на СК. По подробно излоЖ.те в писмения отговор аргументи се счита, че са налице всички предпоставки за признаване на развода между страните от 17.12.2003г., постановен от компетентния за това норвежки орган, с оглед на което се моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото. Представени са писмени доказателства, които се иска да бъдат приети по делото- запитване на МВнР, писмо от 14.03.2023г. на Директора на Дирекция “Консулски отношения“, разпечатка от интернет страницата на МВнР и адвокатско пълномощно. В съдебно заседание въззиваемият лично и чрез адвокатския си представител поддържа писмения си отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд ищцата Т. М. П. е предявила спрямо ответника Г.А.Ф. И., гражданин на Норвегия искове с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 чл. 56, ал. 1 и чл. 53 от СК - за прекратяване на сключения помежду им на 29.05.1997г. граждански брак с развод 2 поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника, за предоставяне ползването на ищцата на семейното жилище, представляващ апартамент, находящ се в с.

Равда, ПИ ***, *** /със сегашен административен номер 50/, бл.

10, вх, 9, ет. 5, ап. 2 и за възстановяване на ищцата на предбрачното й фамилно име „П.“.

В исковата молба и последващото й уточнение ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 29.05.1997г. в гр. Бургас, от който нямат ненавършили пълнолетие деца, като след впоследствие през м. юли 1997г. се преместила да живее в Норвегия. Твърди се, че съпрузите са живели сравнително добре заедно в Норвегия до фактическата им раздяла, настъпила поради различията помежду им, продължила около 10 години, през който период двамата не живели заедно. Ищцата сочи, че от 2018г. насам ответникът е заживял с друга жена, от която има родени деца, включително е заявила, че счита, че ответникът е сключил с новата си жена граждански брак в Норвегия. Ищцата заявява, че била изгонена от всички семейни имоти, включително и този в България,като наред с това били й отнети всичките й лични вещи, както и вещите, които тя е придобила семейно заедно с ответника. Ищцата сочи, че семейния й живот с ответника съществува само формално, тъй като всеки от страните води самостоятелен живот, поради което бракът им е бил опразнен от всякакъв смисъл и съдържание, липсвали доверието и любовта.

Предвид това е поискала прекратяването му с развод по вина на ответника, предоставяне за ползване на семейното им жилище в България,описано по- горе и възстановяване на предбрачното й фамилно име П.. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представи отговор на исковата молба, в който е оспорил предявените искове. Не е оспорил фактът, че между страните е бил сключен граждански брак на 29.05.1997г. в Р. България, както и че впоследствие страните са заживели в Норвегия, където ответника живее и понастоящем, както и че ищцата е придобила норвежко гражданство. Сочи, че бракът помежду им бил прекратен в Норвегия с окончателно решение за разтрогване на брак от 17.12.2003г., като бракоразводното производство е било образувано по молба на ищцата за развод, подадена до Областен управител на Бюскерюд от 02.01.2003г., с която заявила, че желае прекратяване на брака, поради настъпила фактическа раздяла, считано от 2000г. Излагат се доводи, че ответникът също е с норвежко гражданство и с норвежки постоянен адрес, което обоснова компетентността на норвежкия компетентен орган да постанови развод съгласно чл. 82, ал. 1 и 2 от КМЧП. Счита, че между страните страните вече е допуснат развод, което е довело до прекратяване на брака им. Представя декларация по чл. 117, т. 3 и 4 от КМЧП, която твърди, че е депозирана пред Община Бургас във връзка с молбата му за пресъставяне на документа за развод. Сочи, че е подал заявление от 06.02.2023г. до Община Бургас за пресъставяне на документа на административния орган на Норвегия за разтрогване на брака между страните.

Счита, че са налице всички условия за признаване на решението на областния управител в Бюскерюд, Норвегия на територията на Република България, тъй като са били изпълнени изискванията на чл. 117 от КМЧП. Не се противопоставя на искането на ищцата да й бъде възстановено предбрачното фамилно име. По останалите искове моли за постановяване на 3 решение, с което искът за прекратяване на брака му с ищцата поради развод да оставен без разглеждане като недопустим, както и за отхвърляне на иска за предоставяне ползването на процесното жилище в гр. Бургас като неоснователен. Ангажира доказателства.

С постановеното по делото съдебно решение, първоинстанционният съд е оставил без разлеждане исковете по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК за прекратяване с развод на сключения между страните брак поради дълбокото му и непоправи разстройство по вина на ответника, отхвърлил е иска за предоставяне на ищцата на ползването на горепосоченото жилище и е постановил същата след развода да възстанови предбрачното си фамилно име „П.“.

Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение, в частта относно исковете по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 и чл. 56 от СК. По отношение на уважения иск по чл. 53 от СК първоинстанционното решение не е обжалвано и в тази част е влязло в законна сила.

При служебната проверка на обжалваното решение, в атакуваните му с въззивната жалба части, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възраЖ.я, настоящата съдебна инстанция в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания и при съобразяване на императивните норми, я намира за неоснователна, по следните съображения:

По отношение на иска за развод и за вината:

Видно от данните по делото страните са сключили граждански брак в Р. България на 29.05.1997г., за който са представени доказателства, че е прекратен с окончателно решение за развод от 17.12.2003г., постановено на Областния съвет в Бюскерюд, Норвегия.

Спорът между страните е относно това дали постановеното в Норвегия бракоразводно решение следва да бъде зачетено от българския съд в настоящото съдебно производство.

Съгласно удостоверение от Областния управител на Бюскерюд, че в Норвегия сключения между страните граждански брак от 29.05.1997г. е прекратен с развод на основание пар. 21 от норвежкия Закон за бракосъчетанията от 04.07.1991г., номер 47, считано от 17.12.2003г. именно въз основа на представеното по делото решение на същия орган. Относно компетентността на органа, постановил решението за развод на страните първоинстанционният съд е отправил запитване чрез Министерство на правосъдието до Кралство Норвегия, като е постъпил отговор от Норвежката дирекция по въпросите на децата, младежите и семействата. В същият е описана подробно процедурата по разтрогване на брака, като се посочва, че свидетелството за развод, приложено по делото потвърждава, че бракът между Г. А. И. и Т. М. П. – И. е разтрогнат чрез развод, както и че те вече не са законно женени, считано от 17.12.2003 г. Тази информация се потвърждавала и от приложената извадка от Норвежкия национален регистър на населението. Дадени са разяснения, че разводът в Норвегия се урежда от Законът за браковете,като компетентният орган в Норвегия, който постановява развод съгласно параграф 21 е губернатора, който всъщност е органът, постановил процесното решение за развод, влязло в сила. Освен това по делото е установено също, че ответникът е сключил в Норвегия нов брак с друга жена, което обстоятелство не се оспорва от ищцата, а съгласно дадените в писмото от 02.02.2023г.