Решение № 4575 от 29.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4575 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100105522 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 30.05.2022 г. К. Г. е заявила, че е била близка с И.

С., баща на ответницата Ц. С.. К. Г. е продала свой недвижим имот на ул.

„*******9. И. С. я е помолил да му предостави в заем 67 247,00 лева, като с тях направо заплати на НАП негови данъчни задължения. К. Г. го е направила, а И. С. е издал запис на заповед за 70 000,00 лева, като разликата от 2 753,00 лева е била уговорена възнаградителна лихва.

[2] И. С. не е заплатил на падежа 30.09.2020 г. На 29.04.2022 г. той е починал. Затова на 12.05.2022 г. К. Г. е поканила ответницата Ц. С., която е била единствена наследница по закон на И. С., да заплати 70 000,00 лева. Ц.

С. не го е направила. Затова К. Г. моли съда да осъди Ц. С. да заплати 67 1

247,00 лева главница по договор за заем и още 2 753,00 лева възнаградителна лихва върху главницата от 24.06.2019 г. до 30.09.2020 г., както и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3 и определението, л. 196).

2. На ответника

[3] Ц. С. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:

1. И. С. и К. Г. не са сключвали договор за заем, а И. С. не е подписал записа на заповед. Двамата са живеели на съпружески начала и би било абсурдно да сключат такъв договор, а и К. Г. не е имала парите, тъй като е била продала имота си за 31 000,00 лева, а не 70 000,00 лева;

2. записът на заповед е нищожен, понеже в него не е вписано място на плащане и място на издаване, той е бил издаден без основание и противоречал на добрите нрави;

3. К. Г. не е предавала на И. С. 70 000,00 лева, а преводите на НАП тя е извършила с пари на И. С.. Затова Ц. С. моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 34).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[4] Не се спори, че И. С. е бил роден на 10.06.1952 г., а К. Г. е била родена на ******* г. К. Г. е живеела на съпружески начала с И. С. в продължение на около 20 години (показанията на свидетелите М., л. 197-198;

П., л. 243-244; В., л. 245-246; Г.-Д., л. 246-247). На 19.06.2015 г. К. Г. е започнала работа в „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с основна заплата от 690,00 лева, където е работила до 29.05.2017 г. (справката от НАП, л. 220).

[5] Не се спори, че И. С. е бил едноличен собственик на дяловете и управител на „И. С.“ ЕООД. Дружеството е имало 29 000,00 лева загуба за 2015 г. и 1 000,00 лева загуба за 2016 г. (баланса и отчета за приходи и разходи, л. 187-188). През 2018 г. и 2019 г. дружеството не е осъществявало търговска 2 дейност (декларациите, л. 185-186).

[6] На 20.06.2019 г. К. Г. е продала свой имот – дворно място от 899,00 кв. метра на ул. „*******9, кв. Княжево в София. Продажната цена, вписана в нотариалния акт, е била 31 293,28 лева, която К. Г. е следвало да получи по сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД в деня на сделката (нотариалния акт, л. 59-60).

[7] На 20.06.2019 г. К. Г. е превела от своя сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД с последни цифри в номера си 066 по сметка на НАП 60 000,00 лева за погасяване на задължения на И. С. (платежното нареждане и бележката за плащане, л. 10-11[1]). На 24.06.2019 г. тя е превела от същата своя сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД на НАП още 7 247,00 лева на същото основание (платежното нареждане и бележката за плащане, л. 12-13). Тези пари са били на К. Г.. С внесените суми са били погасени публични задължения на И. С.

(разпорежданията, л. 168-183).

[8] Към този момент И. С. е имал сметка в „ОББ“ АД с последни цифри от номера 549, на която е бил наложен запор (справката, л. 52). Той е имал и втора сметка в „ОББ“ АД с последни три цифри в номера 440, в която е имало 15,64 лева (извлечението, л. 76).

[9] На 09.12.2019 г. И. С. е издал запис на заповед, с който се е задължил на 30.09.2020 г. да заплати на К. Г. 70 000,00 лева (записа на заповед, л. 5; заключенията на вещите лица, л. 234-237 и л. 268-269). На 09.02.2020 г. К.

Г. се е пенсионирала (писмото от НАП л. 218-219). На 07.08.2020 г. К. Г. е започнала работа в „М. А. С.“ ЕООД с 610,00 лева основно възнаграждение, където е работила до 13.09.2020 г. (писмото от НАП, л. 218-219). Не се спори, че на 30.09.2020 г. И. С. не е заплатил на К. Г. 70 000,00 лева.

[10] На 29.04.2022 г. И. С. е починал. Той е оставил ответницата Ц. С. за свой единствен наследник по закон (удостоверението за наследници, л. 51).

[11] На 12.05.2022 г. К. Г. е поканила Ц. С. да

3 заплати 70 000,00 лева

(поканата, л. 6-7). Не се спори, че Ц. С. не е заплатила тази сума.

[12] К. Г. е била освободена от заплащането на държавна такса над 300,00 лева (определението, л. 16). Тя е заплатила: 300,00 лева за държавна такса (л. 19) и е била представлявана безплатно от адвокат (л. 4). Разноските са общо за 300,00 лева. Ц. С. е заплатила: 720,00 лева за депозити за вещи лица (л. 153, 252 и 281); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 213); 4 890,00 лева за адвокат (л. 275-276). Разноските общо са за 5 630,00 лева.

2. Спорни обстоятелства

[13] Основното спорно обстоятелство е било дали парите, които К. Г. е превела на НАП от своята собствена сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД, са били нейни или са били дадени от Ц. С. и сестрата на И. С. за погасяване на задължението му към НАП. Съдът приема, че тези пари са били на К. Г..

[14] Съдът приема това, поради следното: свидетелите М. и П., доведени от ответницата Ц. С., са заявили, че И. С. им е споделил, че той е предал на К. Г. пари, дадени му от дъщеря му и сестра му, които тя да внесе по сметка на НАП за погасяване на задълженията на И. С. (показаният на свидетелите, л. 197-198 и л. 243-245). Свидетелката М. е заявила, че сестрата на И. С. е била омъжена в Белгия и тя е предоставила по-голямата сума пари (показанията, л. 197-гръб, долу). Свидетелят П. е заявил, че И. С. е получил от Ц. С. 4 000,00 лева, а останалите от сестра му (показанията, л. 244-гръб, долу).

[15] Съдът не вярва на свидетелите М. и П., защото: първо, те не са присъствали на предаването на пари от Ц. С. и З. С.-К. на И. С. и от него на Ц.

С.. Второ, ако действително З. С.-К. е предала на И. С. или К. Г. над 63 000,00 лева, тя не би могла да ги предаде на ръка, след като е живяла в Белгия, а евентуално ги е превела. Липсват доказателства за такъв превод. Затова съдът приема, че такъв превод просто не е бил извършен и З. С.-К. не е предавала пари на И. С.. Трето, житейски неоправдано е, ако И. С. е предал на К. Г. тези пари, тя да не плати на НАП чрез касов превод, а да ги внася по своята 4 собствена сметка (за което липсват доказателства) и след това да ги превежда на НАП.

[16] Четвърто, най-съществено, съдът установи, че на 20.06.2020 г. К. Г. е продала свое дворно място в кв. Княжево от почти 900,00 кв. метра (към този момент по преценка на съда пазарната цена за подобно дворно място е било поне 100,00 лева на кв. метър, но с голяма вероятност повече). Купувачът е следвало да плати цената, като в същия ден преведе сумата по сметка на К. Г. в „БАНКА ДСК“ ЕАД. В същия този ден К. Г. от нейната лична сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД е превела по сметка на НАП 60 000,00 лева, а четири дни по-късно още 7 247,00 лева. Тази поредица от факти напълно убеждава съда, че К. Г. е превела на НАП свои лични пари от личната си сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД.

[17] Действително, в нотариалния акт за покупко-продажба на дворното място на К. Г. е била вписана цена от 31 293,28 лева. Това обстоятелство обаче, не е достатъчно съдът да приеме, че в своята собствена банкова сметка К. Г. не е имала пари, които са били нейни - което е житейски оправдано - а такива на Ц. С. и сестрата на И. С..

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ

ОТ

СЪДА

ОБСТОЯТЕЛСТВА

КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО

ДЕЛОТО

[18] К. Г. е предявила иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждането на Ц. С. да заплати на К. Г. невърнат заем.

1. По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД [19] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът 5 може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума (решение на ВКС 74-2010-IV Г.

О. по гр. д. 5 002/2008 г.).

[20] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. наличие на валиден договор за заем между К. Г. и И. С., по който К.

Г. да е била заемодател, а И. С. заемополучател;

2. К. Г. да е предала на И. С. парите от заема;

3. И. С. и неговата наследница по закон Ц. С. не са заплатили на К. Г. главница и възнаградителна лихва.