Определение № 283 от 05.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500343 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. чл.130 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№10326/21.05.2024 г., подадена от Р. Г. П., чрез адв. С. М., против Определение №634/07.03.2024 г. по гр.д.№20245300100171/2024 г. на Окръжен съд – П., XXII състав, с което е върната исковата молба на частната жалбоподателка, против ответника „С.К.К.Г.“АД, с която са предявени искове за прогласяване на нищожност на договор за кредит от ** г., евентуално – на отделни негови клаузи, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 39 500 лева, платена без основание. Релевирани са оплаквания за недопустимост на обжалваното определение, както и за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. За да върне исковата молба, съдът е приел, че с нея се иска преразглеждане на вече приключил правен спор, по който страните са обвързани със сила на пресъдено нещо, като за ищцата е преклудирана възможността да се позовава на нищожност на договора и да иска връщане на платеното по него, тъй като е била длъжна да противопостави на заемодателя тези възражения в производството по гр.д.№4604/2021 г. на РС – П.. Частната жалбоподателка поддържа, че е била лишена от възможност да участва в производството по гр.д.№4604/2021 г. на РС – П., поради нередовно връчване на препис от исковата молба с приложенията към нея, и нередовно призоваване, поради което е налице основание по чл.303, ал.1, т.5, предл.1 и 2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Същата узнала за постановеното и влязло в сила решение по гр.д.№4604/2021 г. на РС – П., с връченото й определение №634/07.03.2024 г. по гр.д.№20245300100171/2024 г. на Окръжен съд – П., и депозирала в срок пред ВКС молба за отмяната му. Жалбоподателката счита, че съобразно указанията, дадени с ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи 1 от тях, които са от значение за правния спор. Съдът обаче не е изследвал нищожността на сделката или неравноправността на отделни нейни клаузи, а назначеният особен представител не е обжалвал така постановеното решение. След като съдът не е изследвал неравноправността на договорни клаузи или на целия договор, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производството, съгласно дадено преюдициално тълкуване на правото на ЕС с решение по дело С-421/14 на СЕС, и влязлото в сила съдебно решение не съставлява абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.299, ал.1 от ГПК правният спор да бъде преразгледан относно тези договорни клаузи, спрямо които националният съд не е осъществил преценка за наличие на някое от основанията по чл.143 от ЗЗП. Поддържа се също, че липсва идентитет между предявените искове от ответника по чл.79 и чл.86 от ЗЗД и исковете, предявени от ищеца. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и връщане на делото на Районен съд – П., за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за спиране на изпълнението на определението, до произнасяне на съда по частната жалба. Прилага се като писмено доказателство Молба по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязло в сила Решение №2933/08.08.2022 г. по гр.д.№4604/2021 г. на ПРС вх.

№31893/21.03.2024 г.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.22 от гр.д.№434/2023 г. на ОС – Ш., и изрично потвърждаване на извършените от адв. М. процесуални действия с молба на л.48 от въззивното дело, същата отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок са отстранени констатираните нередовности, поради което частната жалба е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частната жалба вх.№15050/26.04.2024 г., подаден от „С.К.К.Г.“АД, чрез адв. Н. В.-П., надлежно упълномощена съгласно пълномощно на л.28 и преупълномощаване на л.37 от въззивното дело. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба. Неверни са твърденията на жалбоподателката, че е била лишена от участие в производството по гр.д.№4604/2021 г. на РС – П., както и че съдът по делото не е разгледал въпросите за валидността на сделката и на отделните клаузи. В отговора на исковата молба, депозиран по същото дело от особения представител, той не е направил възражения относно действителността на клаузите. Следователно, възможността за това е била преклудирана още с изтичането на срока за отговор. Постановеното решение не е било обжалвано и е влязло в сила, с което е формирана СПН между страните по въпросите за валидността на договора и неговите клаузи. Не е аргументирано оплакването за липса на идентитет между предявените искове по гр.д.№4604/2021 г. и предявените искове за нищожност от страна на Р. П. по гр.д.№171/2024 г. на РС – П.. Въпросът за валидността на договора за кредит е преюдициален за постановяването на осъдително решение за заплащане на сумите по него, поради което с постановяване на осъдително решение на основание 2 договора за кредит, съдът е разрешил преди това въпроса за действителността на договора.

Приложената молба за отмяна е несъотносима към предмета на настоящото производство, и е недопустима, като подадена след срока. По същество е неоснователна, по съображения, които ще бъдат изложени подробно в производството по отмяна пред ВКС. Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане в полза на дружеството разноски за производството по частната жалба, като се прилагат доказателства за направени такива за процесуално представителство.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалвания съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на правомощията на съда да следи служебно за допустимостта на производството във всяка негова фаза, поради което е допустим.

По правилността на обжалваното определение, съдът намира следното:

Прекратеното производство по гр.д.№171/2024 г. по описа на ПОС е образувано по Искова молба вх.№**/** г. от регистратурата на Окръжен съд - Ш., изпратена по подсъдност за разглеждане от П. окръжен съд с Определение №795/20.12.2023 г. по гр.д.№437/2023 г. на Ш. окръжен съд, подадена от Р. Г. П., против ответника „С.К.К.Г.“АД, с която са предявени обективно съединени искове:

1. Отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожност на Договор за кредит от ** г., сключен между „С.К.К.Г.“АД, в качеството на Кредитор, и Р. Г. П., в качеството на Потребител /кредитополучател/, с който Кредиторът е предоставил на Потребителя ипотечен кредит в общ размер на сумата 20 451,68 евро, с левова равностойност 40 000 лв., за срок от 120 месеца, а Потребителят се е задължил да го върне, заедно с договорената лихва, в сроковете и при условията, уговорени в договора, на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 и чл.19,ал.4 от ЗПК, във вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.

2. Евентуално предявен спрямо първия иск отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожност, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 от ЗЗП, като неравноправни, на отделни клаузи от същия договор, а именно: т.т.

3.1, 3.5., 3.6., 3.7., 5.3. и 6.5. Направено е и искане съдът служебно да разгледа нищожността и на всяка друга клауза от същия договор, която счете за неравноправна, и да постанови нейната нищожност,

3. Иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 39 500 лв., представляваща платена без правно основание сума по Договор за кредит от ** г., по нищожни клаузи за договорна лихва и неустойка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба, с вх.№** г., депозиран от ответника „С.К.К.Г.“АД, с който е релевирано възражение за недопустимост на 3 предявените искове, на основание чл.299, ал.1 от ГПК, поради формирана между страните сила на пресъдено нещо /СПН/ относно валидността на Договора за кредит от ** г., както и на разпоредбите на: т.т. 3.1, 3.5., 3.6., 3.7, 5.3 и 6.5 от него, поради наличие на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№4604/2021 г. на Районен съд – П., по предявен от „С.К.К.Г.“АД против Р. Г. П. иск за изпълнение на същия договор, с правно основание чл.240 и сл.33Д във вр. чл.79 от ЗЗД, с което Р. Г. П. е била осъдена да заплати на „С.К.К.Г.“АД незаплатени вноски по същия договор за кредит. С отговора на исковата молба е депозирано Решение №2933/08.08.2022 г. по гр.д.№4604/2021 г. на Районен съд – П., с положена върху него заверка, че същото е влязло в сила на 13.09.202... г., като последната цифра от датата на заверката за влизане в сила на съдебния акт не може да се установи, поради нечетивност на датата върху представеното пред съда копие от решението.

Депозираният от ответника отговор на исковата молба и приложените към него писмени доказателства, в това число и представеното Решение №2933/08.08.2022 г. по гр.д.

№4604/2021 г. на Районен съд – П., с положена заверка, че е влязло в сила на неустановимо от преписа дата, не са връчени на ищеца за вземане на становище. Вместо това, съдът е постановил обжалваното Определение №634/07.03.2024 г., с което е върнал исковата молба на основание чл.130 от ГПК и е прекратил образуваното по нея производство по гр.д.

№171/2024 г. на ПОС.

Съдът намира, че така постановеното определение е неправилно, като постановено преждевременно.

На първо място, същото е постановено по нередовна искова молба. Със същата са предявени няколко обективно съединени иска – първият и вторият от тях са установителни искове - за установяване на нищожността на договора за кредит от ** г., и предявен спрямо него при условията на евентуалност иск за установяване на нищожност на отделни разпоредби от същия договор, а именно на: т.т. 3.1, 3.5., 3.6., 3.7, 5.3 и 6.5 от него, като неравноправни. В исковата молба не се сочи при какво условие е предявен евентуалният установителен иск, но извод за това може да бъде изведен от характера му на частичен спрямо първият предявен иск. Третият предявен иск е осъдителен, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за връщане на недължимо платени суми за договорни лихви и неустойки във връзка със същия договор, като в исковата молба не се сочи дали същият се предявява при условията на кумулативност с първия и втория иск, или евентуално спрямо тях, и при какво условие. Наред с това, исковата молба не съдържа уточнение кога и как е била платена претендираната сума от 39 500 лв., поради което не може да бъде извършена преценка дали тя е идентична изцяло или частично със сумите, които са били предмет на гр.д.№4604/2021 г. на РС – П.. По отношение на този трети иск, при посочената нередовност на исковата молба, не може да бъде обоснован извод за идентитет на спора с предмета на гр.д.№4604/2021 г. на РС – П..

На следващо място, от мотивите на представеното решение по гр.д.№4604/2021 г. на РС – П. е видно, че в производството по същото дело не са били релевирани възражения за нищожност на договора, поради противоречието му с императивни изисквания на ЗЗП и 4

ЗПК, както и възражения за нищожност на отделни клаузи от него, поради неравноправност, и валидността на договора от гледна точка на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК към неговата форма и съдържание, както и валидността на клаузите на т.т. 3.1, 3.5., 3.6., 3.7, 5.3 и 6.5 от него, не са били служебно обсъждани от съда. Заверката за влизане в сила на съдебното решение не обвързва съда, пред който е висящо процесното исково производство, доколкото същата не е част от формираната със съдебното решение СПН, а произтича от преценка на докладчика за осъществено редовно връчване на съдебното решение и изтичане на срока за обжалването му, които действия са такива по администриране на делото.