Решение № 4 от 17.02.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Луковит, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20234320200042 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Б. М. живущ в ***, против Наказателно постановление № ***, издадена на *** г. от П.С.П. - Началник Група ОД МВР – Ловеч, РУ – Луковит, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50,00 лева, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В депозираната жалба се излагат доводи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят никога не е притежавал такъв лек автомобил и не е управлявал такъв автомобил. Твърди се, че служителите на РУ МВР Луковит имат отношение към жалбоподателя и непрекъснато се подават такива сигнали, че той управлява МПС по различни поводи.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Наказващият орган П.С.П. - Началник Група ОД МВР – Ловеч, РУ – Луковит, надлежно призован не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по внесената жалба.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят П. Б. М. не притежава свидетелство за управление на МПС. От представената по делото справка за нарушител/водач се установява, че в периода от 2015 г. до 2022 г. на жалбоподателя са налагани 12 броя административни наказания с влезли в сила НП.

На *** г. около 17.45 часа в ***, като неправоспособен водач жалбоподателят П. Б. М. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** собственост на „К. *“ ЕООД ***. По същото време, двамата полицейски служители от РУ - Луковит и свидетели по делото – Б. В. Ц., младши автоконтрольор и Г. В. Г., младши инспектор група Охрана на 1 обществения ред“, били на обход в гр. ***. Движейки се по ул. „***“, когато било тъмно и уличното осветление работило, се разминали с лек автомобил *** *, разпознавайки водача на автомобила - жалбоподателя П. Б. М.. Жалбоподателят бил разпознат като водач на автомобила, тъй като свидетелят Б. Ц. го светнал с фенер. Жалбоподателят управлявал бавно автомобила си и при разминаването на двата автомобила бил разпознат и от свидетеля Г.. След това жалбоподателят ускорил движението на управлявания от него автомобил и полицейските служители го последвали с намерение да го спрат за проверка.

Същите следвали автомобила управляван от жалбоподателя до изхода на града, след което го загубили. Полицейските служители знаели, че М. е без СУМПС, тъй като много пъти му е извършвана проверка.

След установяване на нарушението, актосъставителят Г. В. Й. съставил АУАН № ***, бл. № *** от ***г. в присъствието на нарушителя, а като свидетели при съставяне на акт при присъствали – Б. В. Ц. като свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, както и Х. В. К. като свидетел при съставяне на акта.

Актосъставителят приел, че на *** г. около 17.45 часа в *** на ул. „***“, като неправоспособен водач жалбоподателят П. Б. М. управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** собственост на фирма „К. *" ЕООД, с Булстат *** от ***, като нарушава: 1. Не спира плавно най-вдясно на платното за движение при подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил „***“ с рег. № ***. АУАН е създаден във връзка с преписка с рег. № *** г. на РУ Луковит. Автомобилът не е установен – с което М. е нарушил чл. 103 от ЗДвП.

В съставения АУАН жалбоподателят е вписал следните възражения: „Категорично не съм управлявал посоченият автомобил в акта, никога още по малко на посоченият ден и място, и не съм избягвал проверка. Тогава бях в *** с П. Г. и А. И.. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са депозирани допълнителни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, от страна на П.С.П. на длъжност Началник Група ОД МВР – Ловеч, РУ – Луковит, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за допуснато нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на жалбоподателя П. Б. М., на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 50 лева.

От представената актуална справка относно лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** се установява, че същият е собственост на фирма „К. *" ЕООД, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление в ***.

От представения график на дежурствата на полицейските служители в РУ – Луковит се установява, че на дата *** г. за времето от 08.30 часа до 20.30 часа, Б. В. Ц. - младши автоконтрольор в РУ Луковит е бил назначен в наряд по утвърдения график в съвместен екип с Г. В. Г. - младши инспектор група Охрана на обществения ред в РУ Луковит.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административно-наказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г. В. Й., работещ в РУ Луковит като инспектор пътен контрол. От разпита му се установява, че е извършил проверка по докладна записка изготвена от служителите на РУ Луковит – Г. Г. и Б. Ц., които по време на наряд в *** на ул. „***“ и при разминаване с лек автомобил марка „*** *“ – джип със софийска регистрация, са забелязали, че водачът на автомобила е познато за тях лице, който е неправоспособен, а именно П. Б. М.. Същите са направили опит да спрат автомобила за извършване на полицейска проверка, като са го последвали със служебен автомобил ***, при което лекия автомобил, *** * е започнал да се движи рисково в посока 2

*** с цел осуетяване на полицейска проверка. Автомобилът бил следван известно разстояние от служителите със включен светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил, но не могли да спрат нарушителя за проверка. За извършеното нарушение Г. и Ц. изготвили докладна записка. Самият нарушител М. бил призован и му било снето писмено сведение, където той отрекъл да е управлявал автомобил. М. изложил своя версия и посочил две лица от *** които можели да потвърдят думите му. Свидетелят Й. съставил на П. Б. М. АУАН за извършено нарушение, а именно за управление на МПС без да е правоспособен в едногодишен срок, както и АУАН за осуетяване на полицейска проверка. При съставяне на АУАН присъствали свидетелите Б. В. Ц. и Х. В. К..

От разпита на свидетелите Б. В. Ц. - младши автоконтрольор в РУ Луковит и Г. В. Г. младши инспектор група Охрана на обществения ред в РУ Луковит се установява, че двамата са били на обход в гр. *** и на ул. „***“, когато било тъмно и уличното осветление работило, се разминали с конкретното лице управлявало лекия автомобил *** *. Двамата свидетели са категорични, че са разпознали като водач на автомобила жалбоподателя П. Б.

М..

В с.з. свидетелят Б. Ц. заяви, че е светнал с фенер и видял водача, който карал бавно с джипа и намалил, но след това ускорил движението. Те тръгнали след него до изхода на града и там вече го загубили. Същият уточни, че М. е без книжка и много пъти е проверяван.

Ц. поясни, че когато се разминали с колите, познал водача след като светнал с фенера, а и в зимния период пускали страничните лампи на патрулните коли, и понеже те са бели се вижда много добре.

В с.з. свидетелят Г. В. Г., който е управлявал полицейския автомобил, категорично заяви, че когато забелязали автомобила *** * при разминаването разпознали жалбоподателя, предприели спиране, подали светлинен и звуков сигнал на автомобила, но водачът не се подчинил и започнал рисково шофиране през целия град с изключително висока скорост, с несъобразяване с пътни знаци и маркировка, което създавало висок риск от ПТП. Същият поясни, че при разминаването обръщали и осветили с фаровете на служебния автомобил другия автомобил и разпознали лицето П. Б. М., който е много добре познат за тях.

От показанията на свидетеля Х. В. К., работещ като командир на отделение в РУ – Луковит, се установява, че е бил свидетел при съставяне на акта, понеже колегата му Г. Й. водел проверката по случая, по повод докладна записка от колегите му Б. Ц. и Г. Г.. Актът се съставил в полицейското управление от актосъставителя Г. Й.. Жалбоподателят присъствал при съставяне на акта и обяснил, че на въпросния ден е бил в друго село и не е управлявал автомобила.

Съдът кредитира изцяло така депозираните показания на четиримата свидетели, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират изцяло със събрания доказателствен материал по делото. Конкретно, показанията на актосъставителя кореспондират с показанията на разпитания свидетел по АУАН – Б. В. Ц. и неговият колега Г. В. Г., който категорично заявиха, че са разпознали жалбоподателя като водач на процесния автомобил, че му е бил подаден светлинен и звуков сигнал, но жалбоподателят не спрял автомобила, а продължил движението .

Съдът допусна до разпит в качеството на свидетели на П. Г. Г. и А. Л. И..

В с.з. свидетелят П. Г. Г. заяви, че живее в *** и познава жалбоподателя П. Б., който му прави ремонти на колата от време на време пред дома си в гр. ***. Преди 5-6 ноември 2022 г. имал уговорка с жалбоподателя и С. /свидетелят А. Л. И./ да му заварят с електрожен колиба за куче. Около 9-10 ноември се обадил жалбоподателя и му казал, че С. му се обадил и да отиде да го вземе, защото няма с какво да отиде в ***, а след няколко дни му се обадили, че са направили оградата.

В с.з. свидетеля А. Л. И. поясни, че живее в *** и със свид. П. Г. са приятели. Познава П. Б., с който направили клетка за куче в дома на Г. ***. За целта ходил да вземе П. Б. от гр.

Луковит и отишли в Бежаново. На другия – неделя, закарал П. Б. с приятелката му до София.

Според свидетеля И., в дните когато били заедно жалбоподателя, той не му е споделял да е 3 имал инциденти с полицията.

Съдът прие като достоверни депозираните показания на двамата свидетели, но тук следва да се отбележи, че същите не дадоха сведения, че на дата *** г., и то около 17.45 часа, жалбоподателят се е намирал в ***, община Луковит.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на жалбоподателя на 18.01.2023 г., а жалбата е подадена в РУ - Луковит на 30.01.2023 г.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията затова са следните:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – П.С.П. - Началник Група ОД МВР – Ловеч, РУ – Луковит, който към дата *** г. е бил назначен на тази длъжност, видно от приложеното удостоверение издадено от Директора на ОД МВР – Ловеч /л.10/, както е бил и оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № *** г. на Министъра на вътрешните работи /т.3.9 от същата заповед/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – Г. В. Й., на длъжност полицейски инспектор VI степен, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящият случай съдът счита, че е налице съответствие както досежно текстовото описание на нарушението, така и на неговата цифрова квалификация.