Решение № 194 от 23.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502495 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на В. у. п. м. – В., представлявано от Т. К. Р., чрез адвокат А. Т. против решение № 2880 от 29.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 11323 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в частта, с която е осъдено В. у. п. м. – В. да заплати на М. Г. Д. на основание член 225, алинея 3 от Кодекса на труда /КТ/ и член 86, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата от 3 020,39 лева, представляваща обезщетение за недопускане на ищеца да изпълнява работата, на която е възстановен за периода от 01.09.2023 г. до 12.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждането на иска /04.09.2024 г./ до датата на окончателното изплащане на задължението и сумата 299,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 3 020,39 лева за периода от 20.12.2023 г. до 04.09.2024 г.; осъдено е В. у. п. м. да заплати на адвокат Б. П. К. на основание член 38, алинея 2 във връзка с алинея 1 от Закона за адвокатурата /З Адв/ сумата от 514 лева - адвокатско възнаграждение за оказаната от нея на ищцата безплатна адвокатска помощ в производството пред първата инстанция; осъдено е В. у. п. м. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 170,82 лева, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Сочи се, че в решението липсва анализ на събраните доказателства, в това число и свидетелските показания, както поотделно, така и в съвкупност, като съдът е пропуснал да разясни защо не цени определени доказателства. Разглеждащият състав е приел конкретни факти и обстоятелства за доказани, без обаче да обоснове с кои конкретно доказателства счита, че са доказани. Излага се, че предявеният иск е за недопускане до работа в периода от 16.06.2023 г. до 12.10.2023 г., а съдът приема, че ищцата не е допускана до работата си в периода 01.09.2023 г. - 12.10.2023 г., за периода месец юни 2023 г. - месец август 2023 г.

1 искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като ищцата е била в платен отпуск и болничен, и съответно работодателят е изплатил възнаграждение за съответните месеци. Работникът или е допуснат или не е допуснат до работа, след като е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. След като искът за първите три месеца е отхвърлен означава, че не е налице недопускане до работа, респективно работникът е имал възможност да упражнява своите права, в това число и да получава възнаграждение. Намира се, че не са възможни и двата варианта едновременно, доколкото те са самоизключващи се. Твърди се, че не става ясно, защо съдът възприема, че именно от 01.09.2023 г. е налице недопускане до работа спрямо ищцата, което да е в пряка причинно-следствена връзка с неполучаването на работна заплата. В случая ищцата е възстановена през период на академична ваканция и поради тази причина, както и всички останали преподаватели, е ползвала платен годишен отпуск.

Доколкото по делото не се съдържат доказателства или твърдения, които да установят, че се касае за възстановяване на служителя и неговото недопускане след стартиране на учебната година, за да се анализира наличието или липсата на възможност лицето да преподава, следва да се приеме, че на работника е предоставен свободен достъп до работното му място, както и възможност да се включи в трудовия процес, а с това, работодателят е изпълнил задължението си да допусне до работа възстановения работник. Направеното от съда заключение, че за периода 01.09.2023 г. до 12.10.2023 г. работодателят е препятствал ищцата да изпълнява работата си с бездействието си, непредоставяйки му условията, даващи възможност за изпълнение на работата, е категорично неправилно и некореспондиращо с доказателствата по делото, тъй като условията са осигурени и те са еднакви за всички преподаватели. Също така се намира, че изводът, че със заповед № 20 от 12.10.2023 г. работодателят индиректно е признал, че в периода 01.09.2023 г.-12.10.2023 г. не е осигурил на ищцата изпълнение на преподавателска дейност отново е неправилен и необоснован.

Сочи се, че изготвянето на графиците на преподавателите е ежегоден процес, който се извършва непосредствено преди началото на учебната година и след приключване на приема на нови студенти, каквито не са били изготвени при посещението на ищцата в началото на месец септември, но това обаче не може да бъде прието за бездействие от страна на работодателя. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, както и за присъждане на сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК чрез адвокат Б. К. е депозирала отговор по така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е разграничил двата периода, като изрично е отбелязано, че за първия период /месец юни – месец август 2023 г./ искът е неоснователен, тъй като ищцата е била в платен отпуск и болничен, работодателят е изплатил възнаграждение и следователно тя не е претърпяла вреди в причинна връзка с недопускането, тоест от мотивите става ясно, че недопускането до работа е през целия период от явяването на ищцата при ответника след възстановяването и със съдебното решение до повторното и уволнение, но обезщетението се дължи само за онзи период, през който не е получено трудово възнаграждение. По делото не се спори, че в законоустановения срок ищцата се е явила пред работодателя и недвусмислено е изразила желание и готовност да работи, както и, че ответникът не е осигурил на ищцата академична заетост - тя не е била включена в план-графика за разпределяне на дисциплини през академичната 2023/2024 г., която е стартирала на 25.09.2023 г. излага се, че съдът е посочил в мотивите си, че могат да се разграничат случаи, когато за изпълнение на трудовите функции за работа на възстановения работник е достатъчно той да бъде допуснат до работното си място – да му се предостави възможност свободно да заеме работното си място и да се включи в трудовия процес – от хипотезите на недопускане до работа на преподавател, 2 комуто следва да бъдат предоставени условия, даващи възможност за изпълнение на работата съгласно Правилник за атестация, заетост, оценка на труда и заплащане на преподавателите във ВУМ. В тази връзка се намира за правилен изводът, че самият факт, че на 12.10.2023 г. ответникът е прекратил трудовия договор на ищцата на основание член 58, алинея 1, точка 3 от ЗВО /поради това, че не може да се осигури изпълнение на преподавателска дейност/, представлява признание, че през спорния период на ищцата не е била осигурена възможност да преподава. Ответникът няма твърдения в отговора на исковата молба, нито представени в процеса доказателства, че е извършил дори опит да осигури на ищцата преподавателската дейност, която е била уговорена при сключването на трудовия договор, че в процесния период и е възложил някаква конкретна дейност, която тя е следвало да изпълнява според заеманата длъжност. Негова е тежестта да докаже, че след възстановяването със съдебното решение трудовото правоотношение е продължило в същия вид и форма както преди уволнението – с реално предоставени за изпълнение трудови функции, които представляват неговото съдържание, но такова доказване не е осъществено.

Твърди се, че показанията на свидетелите са анализирани надлежно и аргументирано в решението, въз основа на което е направено заключението, че те не установяват допускане на ищцата до работа. Също така въззивникът неправилно твърди, че ползването на отпуск е несъвместимо с недопускането до работа, тъй като в съдебната практика са разглеждани хипотези, в които в периода на недопускане се ползва отпуск.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността "главен асистент" при ответника от 30.01.2009 г. На 18.01.2022г. била уволнена със заповед на ректора на ВУМ, като това уволнение било признато за незаконно с решение № 788 от 29.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 295/2022 г. на Районен съд - Д., потвърдено с решение № 325 от 01.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 649/2022 г. на Окръжен съд - Д., което с определение № 1409 от 02.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 783/2023 г. на ВКС - III ГО, не било допуснато до касационно обжалване. Била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и се явила да я заеме в срока по член 345, алинея 1 от КТ, но не била допусната да я изпълнява, като на 12.10.2023 г. била отново уволнена на основание член 58, алинея 1, точка 3 от Закона за висшето образование /ЗВО/. Твърди, че в периода от 16.06.2023 г. до 12.10.2023 г. е налице "недопускане до работа". С писмено заявление № ВВ-23-009 от 16.06.2023 г. заявила желание да бъде възстановена на работа и да заеме длъжността "главен асистент", като бъде допусната да изпълнява характерните за нея трудови функции, включително да бъде предвидена в разпределението на преподавателската заетост за новата 2023/2024 г. академична година. При явяването й на работа, работодателят й връчил заповед № 03 от 05.06.2023 г., с която на основание член 173, алинея 4 от КТ преподавателите се задължават да ползват платен годишен отпуск до 31.08.2023 г. Твърди, че не й били възложени служебни задачи и не й била предоставена информация за планираната за нея заетост. След възстановяването й на работа, многократно посещавала сградите на ВУМ - Д. и ВУМ - В., входирала в деловодството на ВУМ множество писмени заявления, изразявайки ясна готовност и желание да работи и да изпълнява трудови функции характерни за длъжността.

Въпреки изразеното желание и готовност да работи, работодателят не й предоставил възможност да извършва работата, за която са се уговорили и която е изпълнявала преди незаконното уволнение, а именно: не й била предоставена преподавателска, административна, научно-изследователска или друга заетост съгласно характеристиката на 3 длъжността и вътрешната нормативна база; не била включена в план-график за преподаване през академичната 2023/2024 г., въпреки, че преподавани от нея дисциплини фигурират в образователния план на редица специалности, по които и към момента се обучават студенти във ВУМ; достъпът до ползвания от нея офис 102 в сградата на ВУМ - Д., от където преди уволнението е ръководила програма по "Хранителни технологии в кулинарните изкуства" и от където е изпълнявала научно-изследователска дейност за отдел "Проекти", бил възпрепятстван; не бил предоставен друг офис, от който да може да изпълнява аналогични трудови функции; не й били предоставени пароли за достъп до онлайн ресурси на висшето училище: достъп до студентско-преподавателска платформа /"ДЕК система"/, администраторски достъп до социални медии и платформи на програма "Хранителни технологии в кулинарните изкуства", на която била програмен директор с цел изпълнение на дейности, които изпълнявала преди незаконното уволнение; не били предоставени основни средства на труд: мобилен компютър и телефон, с които разполагала преди уволнението и които върнала във ВУМ при уволнението й; не била включена в редакционната колегия на научно списание EJTR, в което преди уволнението заемала длъжност "зам. главен редактор";