Определение № 1221 от 15.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1221 гр. Велико Търново, 15.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Симона Миланези

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20254100500671 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по депозирана от Б. А. Б. чрез адв. И. М. от ВТАК въззивна частна жалба с вх. № 1903/15.05.2025 г. против Определение № 209/09.04.2025 г. по гр. д. № 642/2024 г. по описа на РС – Павликени, в частта, в която е оставена без уважение молба по чл. 250 ГПК, както и относно присъдения размер разноски на ищцата за разликата до 382,36 лв. и присъденото адвокатско възнаграждение на адв. И. М. за разликата до 713,92 лв.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението в обжалваните части. Изразява несъгласие относно присъдените на ответника разноски в размер на 144,30 лв., определени съобразно отхвърлената част от исковете. Сочи, че ответната страна не е представила доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че претендираните разноски са сторени, доколкото е представено платежно нареждане по друг договор за правна защита и съдействие. По тази причина ищцата изтъква, че не е релевирала възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Освен това твърди, че дори да се приеме, че се дължат разноски на ответната страна, то те са некоректно завишени. В този смисъл сочи, че дължимите на насрещната страна разноски съобразно отхвърлената част от исковете би следвало да е в 1 размер на 44,10 лв., а не така присъдените – 144,30 лв. На следващо място, твърди и че ответникът следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски за съдебно-счетоводна експертиза, които възлизат в размер на 382,36 лв., а не 222 лв. С жалбата процесуалният представител на ищеца излага своето несъгласие и относно определения му от съда размер на адвокатско възнаграждение. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното определение в горепосочените части и допускане изменение на Решение № 49/24.02.2025 г, постановено по гр.д. № 642/2024 г. по описа на РС – Павликени, съобразно подадената молба по чл. 248 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба ПГАТ „Цанко Церковски” гр. Павликени, чрез Миглена Желязкова – в качеството си на директор, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователността й. Твърди, че извършеното плащане на адвокатско възнаграждение е по това дело, както и че изчисленията на районния съд относно присъдените на страните разноски съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част от исковете е правилна. В този смисъл моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Великотърновският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 642/2024 г. по описа на РС – Павликени е образувано по повод обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 КТ; по чл. 225, ал. 2 КТ, който в хода на производството е оттеглен и иск по чл. 221, ал. 2 КТ вр. чл. 55 ЗЗД, предявени от Б. Б. против ПГАТ „Цанко Церковски” гр. Павликени.

С постановеното по делото необжалвано и влязло в сила съдебно решение от 24.02.2025 г. по гр. д. № 642/2024 г. по описа на РС – Павликени, първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2 571,20 лв. – обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което последната е останала без работа, както и за сумата от 1 897,30 лв. – удържани по чл. 221, ал. 2 КТ вр. чл. 55 ЗЗД, като е отхвърлил 2 претенцията за разликата до 2 103,32 лв. Със същото решение районният съд е присъдил в полза на Б. Б. да бъдат заплатени сторените от нея разноски в размер на 639,18 лв., съразмерно на уважената част от исковете, както и същата да заплати на ПГАТ „Цанко Церковски“ – Павликени сумата в размер на 144,30 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

С молба в срок по чл. 248, ал. 1 ГПК ищцата е направила искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъде определено адвокатско възнаграждение и по втория иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ вр. чл. 55 ЗЗД, както и да бъде отделено дължимото адвокатско възнаграждение по първия предявен иск с правно основание чл.

225, ал. 1 КТ от дължимите на ищцата разноски, направени по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

В отговора си по молбата по чл. 248 ГПК ответникът оспорва направените от адв. М. възражения, като излага в тази насока своите съображения.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, постановено на основание чл. 248 ГПК, районният съд е допуснал изменение на Решение № 49/24.02.2025 г. по гр. д. № 642/2024 г. в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати на Б. Б. сумата в размер на 222 лв. за направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, вместо първоначално присъдените с решението 639,18 лв., както и е присъдил в полза на адв. М. ответникът да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 417,18 лв. С определението съдът е оставил без уважение молбата по чл. 250 ГПК на Б. Б., като неоснователна.

Великотърновският окръжен съд, с оглед на така установената фактическа обстановки, достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира обжалваното Определение № 209/09.04.2025 г. по гр. д. № 642/2024 г. по описа на РС – Павликени в частта, в която е оставена без уважение молба по чл. 250 ГПК, предявена от Б. Б. чрез адв. М. за недопустимо, тъй като съдът при свръхпетитум се е произнесъл по ненаправено искане. Съгласно трайно установена съдебна практика съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в рамките и по начините, поискани от ищеца. Принципът на диспозитивното начало налага съда да не излиза извън рамките на търсената защита, т.е. да не постановява съдебен акт 3 в свръхпетитум, и да се съобразява със заявените обстоятелства и факти. В противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес (в този смисъл Решение № 155 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 1007/2016 г. I г.о., ВКС;

Решение № 153 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 719/2016 г., I г.о., ВКС; Решение № 431 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г., IV г.о., ВКС). Ето защо определението в тази част следва да бъде обезсилено.

В останалата част ВТОС намира обжалваното определение за допустимо, но частично неправилно, при следните мотиви:

Отговорността за разноските по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми, касаещи общия исков процес и направените от страните разноски в този процес, са обективирани в специалната разпоредба на чл. 78 ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски /ако такива са поискани своевременно/, съответно - при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част - ищецът следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част.

Предвид изхода на делото на ищцата Б. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. В тази връзка, доколкото ищцовата страна е направила такива по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400 лв., за които е представено платежно нареждане, то на същата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 382,36 лв. /вземайки се предвид размера на уважената част, който е 4 468,50 лв. и размера на претендираната сума – 4 674,52 лв./, а не както неправилно районният съд е присъдил 222 лв. Поради изложеното, в полза на ищцата следва да бъде доприсъдена сумата в размер на 160,36 лв.

4

На следващо място, пред първата инстанция на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв в полза на процесуалния представител на ищцата – адв. М., районният съд е определил адвокатско възнаграждение в размер на 746,85 лв., за чийто размер не се спори. В контекста на гореизложеното и съобразявайки уважената част на предявените искове, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И. М. адвокатско възнаграждение в размер на 713,92 лв., каквото същият и претендира. Поради това, в полза на адв. М. следва да бъде доприсъдена сумата в размер на 296,74 лв.

По отношение на претендираните от ответната страна разноски, следва да се има предвид следното:

По аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК, за да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК исканото адвокатско възнаграждение на ответника при отхвърляне на иска по делото следва да има данни, че такова е уговорено и платено на адвоката, т.е. да представлява направен от ответника разход.

Относно въпросите, свързани с присъждане на разноските по делото с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Тъй като в процесния случай се търси присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се докаже, че същото е платено. Затова в договора за правна защита и съдействие следва да бъде указан вида на плащането, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде изрично отразен в договора за правна защита и съдействие и само в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Когато е уговорено плащането на възнаграждението да бъде по банков път, плащането се установява чрез представянето на банков документ, най - късно до приключване на устните състезания.

В настоящия случай на ответната страна по делото – ПГАТ „Цанко Церковски“ – гр. Павликени не следва да бъдат присъждани разноски, тъй 5 като доколкото в представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 55/ е вписан начин на плащане на адвокатско възнаграждение на адв. Т. Т. - по банков път, то с оглед задължителните указания на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/2012 г. следва да се представят доказателства за извършено плащане с банков превод. В случая лисват доказателства за извършено плащане по банков път на договореното адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ПГАТ „Цанко Церковски“ – гр. Павликени по гр. д. № 642/2024 г. по описа на РС – Павликени. Доколкото пред първоинстанционния съд е представено платежно нареждане по друг договор за правна защита и съдействие /видно от основанието за плащане/, то настоящият съдебен състав приема, че в случая липсват доказателства за извършено плащане по банков път за осъществено процесуално представителство по гр. д. № 642/2024 г. по описа на РС – Павликени, поради което няма основание за присъждане на разноски на ответната страна, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bf008c1-7313-4925-a685-da4dfa84c1a9