Определение № 1705 от 03.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1705 гр. Варна, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500535 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 20971/07.03.2025 г. на „Йеттел България” ЕАД против Разпореждане № 6411/13.02.2025 г. по ч.гр.д. № 1442/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 10737/05.02.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник А. И. О. е отхвърлено за следните суми: ● сумата от 139,98 лв., представляваща неустойка в размер на три месечни абнаментни такси за предсрочното прекратяване по вина на абоната Договор за мобилни услуги за мобилен номер ************ от 29.01.2018 г., с последен анекс от 22.11.2021 г.; ● сумата от 96,50 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги за мобилен номер ************ от 29.01.2018 г., с последен анекс от 22.11.2021 г., в размер на разликата между страндартната и преференциалната цена на предоставено за ползване устройство HUAWEI Nova 8i 128GB Black, ведно със законната лихва върху главниците; ● сумата от 73,30 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната Договор за мобилни услуги за мобилен номер ************ от 29.01.2018 г., с последен анекс от 22.11.2021 г., формирана като разлика между стандартната такса за предоставените услуги и дължимата преференциална такса, за отаващия срок на договора, на основание чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, както и сторените разноски за разликата над уважения до претендирания размер.

Частният жалбоподател счита постановеното разпореждане за неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения, че претендира заплащането на една неустойка, която включва в себе си три компонента: 1) сборът от три месечни абонаментни такси без вкл. ДДС; 2) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 3) разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена, като поддържа ,че всеки един от компонентите не обосновава извод за създаване на предпоставки за противоречие с добрите нрави. Поддържа, че не са налице предвидените в закона в условие на кумулативност предпоставки за квалифициране на договорни клаузи като неравноправни. Поддържа, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена, отговаря на изискванията за добросъвестност, не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя в ущърб на последния и е формулирана по ясен и разбираем начин. Поддържа, че размерът на претендираната неустойка не е по-голям от размера на вредите, които обезпечава – пропуснатите ползи от сигурното заплащане на стойността на уговорената месечна абонаментна такса за целия период на действие на съответния договор. Обръща 1 внимание, че съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договорите за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите, която съблюдава за спазване на правата им, посредством сключването на Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Йеттел България" ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014 г. на СГС. Относно констатираното от заповедния съд неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя в клаузата, уреждаща правото на оператора едностранно да прекрати договора с потребителя, посочва, че в Общите условия на „Йеттел България ЕАД", както и в индивидуалните договори за мобилни услуги не е предвидена възможност за автоматично прекратяване на договорите, поради което операторът е отправил писмено уведомление до длъжника от 25.03.2023 г. като е предоставил срок за доброволно плащане от 10 дни. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваните части и присъждане на пълен размер на вземанията и претендираните разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. № 1442/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, е образувано по заявление на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжник А. И. О. с настоящ адрес в гр. Варна за следните суми: 1) сумата от 170,34 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.12.2022 г. – 24.04.2023 г. дължими по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ************ от 29.01.2018 г., с последен анекс от 22.11.2021 г., 2) сумата от 21,50 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на базови аксесоари от 22.11.2021 г., 3) сумата от 129,90 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Nova 8i 128GB Black от 22.11.2021 г., 4) сумата от 139,98 лв., представляваща неустойка в размер на три месечни абнаментни такси за предсрочното прекратяване по вина на абоната Договор за мобилни услуги за мобилен номер ************ от 29.01.2018 г., с последен анекс от 22.11.2021 г., 5) сумата от 96,5 0 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги за мобилен номер ************ от 29.01.2018 г., с последен анекс от 22.11.2021 г., в размер на разликата между страндартната и преференциалната цена на предоставено за ползване устройство HUAWEI Nova 8i 128GB Black, ведно със законната лихва върху главниците, 6) сумата от 73,30 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната Договор за мобилни услуги за мобилен номер ************ от 29.01.2018 г., с последен анекс от 22.11.2021 г., формирана като разлика между стандартната такса за предоставените услуги и дължимата преференциална такса, за оставащия срок на договора, ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в съда 05.02.2025 г. до окончателното им изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението в обжалваните части първоинстанционният съд е приел, че длъжникът има качеството на потребител и така, както са уговорени, клаузите за неустойки нарушават добрите нрави и са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Според мотивите на ВРС предвиденото в договорите за едно и също незначително неизпълнение на абоната начисляване на три различни и едновременно дължими санкции след прекратяването им по негова вина, в необосновано висок, съответно прекомерен и непропорционален размер, водещ на практика до промяна на първоначално договорената цена на услугата/устройството и надхвърлящ това, което би получил при запазване на облигационната връзка, и то при липса на реципрочна клауза в полза на потребителя, както и включването като компонент в неустойката отстъпка от цена на устройство, предмет на друг договор, безспорно създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който след прекратяването на договора преустановява предоставянето на услуги на длъжника. Така се нарушава обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката, 2 добрите нрави и принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 от ЗЗД, създава се и неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, налице е и противоречие с императивната норма на чл. 87, ал.4 от ЗЗД.

Съобразявайки изложените в заявлението обстоятелства, съдържанието на представените от заявителя договори и действащата нормативна уредба, настоящият въззивен съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд.

На първо място, съдът не споделя извода, че валидността на договорните клаузи, според които неустойката включва три компонента, не може да бъде преценявана по отношение на всеки от компонентите, тъй като същите възниквали кумулативно и съдът не може да замества волята на търговеца и да подменя нищожната уговорка, като валидира същата, но само до определен размер. В случая се касае за неустойка, която се формира като сбор от три компонента, за всеки от който може да възникне задължение при неизпълнение от страна на потребителя и осъществяване на допълнителни факти, предвидени в договорната клауза. Предсрочното прекратяване на договора поради виновно неизпълнение е общото, което обединява трите хипотези, но всяка от тях съдържа и други обстоятелства, обуславящи възникването на отговорността, които могат да бъдат предмет на самостоятелна преценка за валидност.

Клаузата за неустойка в частта, в която е обвързана с размера на месечните абонаменти такси в процесния договор, изначално поставя праг на максималния размер на неустойката до трикратния размер на най-високите месечни абонаменти според плана. Така формулирана, при договорен срок на договора от две години, клаузата не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП, не предвижда санкция в необосновано висок размер и не излиза извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Ето защо, в тази част на заявлението липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му и следва да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от сумата от 139,98 лв., представляваща неустойка в размер на три месечни абнаментни такси при предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от 22.11.2021 г. към Договор за мобилни услуги от 29.01.2018 г. по вина на потребителя.

Втората хипотеза, в която е уговорена неустойка, освен предсрочно прекратяване по вина на абоната на договора за мобилни услуги, предвижда още в договора да са били уговорени отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти. В този случай е посочено, че потребителят дължи и част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Уговорените отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти представляват резултат от преговорния процес по сключване на договор с потребителя. Търговецът е свободен да оферира публично услугите си на цени каквито намери за добре и да ги нарича по избран за него начин, напр. „стандартни“, „цени без абонамент“, „цени по безсрочен договор“ и пр., но при наличие на сключен индивидуален договор с потребител, валидна в отношенията между страните е единствено уговорената цена на услугата, за която двете страни са постигнали съгласие. Както беше посочено по-горе, няма пречка да бъде договорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, но уговарянето на втора неустойка за същото нарушение, обоснована с ползване на отстъпка, излиза извън присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Това е така, защото ползването от абоната на т.нар. „отстъпки“ не представлява нарушение на договора, съответно не може да бъде санкционирано като отделно основание за пораждане на гражданска отговорност. Освен това, обстоятелството, че в договора е посочена по-висока цена на месечен абонамент след първоначалния срок на договора, т.е. цена при безсрочен договор, само́ по себе си не означава отстъпка при срочен договор. Би могло да се приеме, например, че при безсрочните договори е налице оскъпяване на услугата. Неправилно е и разбирането на жалбоподателя, че се касае за обезщещение за пропусната полза, която би била сигурен доход за определен период от време, тъй като договорът, който е сключен без срок може да бъде прекратен едностранно от потребителя по 3 всяко време с едномесечно предизвестие – т. 19а от Общите условия. Ето защо, съдът намира за нищожна като противоречаща на добрите нрави уговорената неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договора за мобилни, формирана като разлика между стандартната такса за предоставените услуги и дължимата преференциална такса за оставащия срок на договора, претендирана в размер на 73,30 лв.