Решение № 56 от 03.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110129958 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца С. С. Х., ЕГН **********, срещу ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Оофис Център, ет. 8, установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5.6. от Договор за паричен заем № ***** от 15.01.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално на добрите нрави, евентуално като заобикаляща закона и евентуално поради това, че е неравноправна клаузи, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 1 и 3 и чл. 143 ЗЗП за осъждане на ответника да заплати сумата от 218,86 лв., представляваща част от общо недължимо платена в размер на 433,36 лв. неустойка по Договор за паричен заем № ***** от 15.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът С. С. Х. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с ответника е сключен Договор за заем № ***** от 15.01.2022 г., по силата на койот му е предоставен заем в размер на 1500 лв. В чл. 5 от договора страните се съгласили договора за заем да бъде обезпечен с гарант – двама поръчители, които следва да отговарят на определени изисквания. Поради неизпълнение на това задължение, на ищеца му е начислена неустойка в размер на 433,36 лв. Поддържа, че е погасил цялото задължение по договора за кредит в общ размер 2065,84 лв. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, а именно договорът не е написан по ясен и разбираем начин. Поддържа, че договорът за заем е нищожен и поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК, тъй като в същия не е посочен ГПР, респективно е посочена единствено като процент без данните, послужили за неговото изчисляване, както и, че липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, и евентуално твърди, че е посочен грешен размер на ГПР. Твърди, че задължението за предоставяне на поръчител е обвързано с толкова кратък срок, че за страната е налице изначална невъзможност да изпълни това изискване, поради което договорът е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 предложение 1 от ЗЗД. Твърди, че начислената неустойка противоречи на добрите нрави и от друга страна е налице заобикаляне на закона - на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според 1 която при забава на потребителя, кредиторът има право само на законна лихва.

Твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна, нищожна на основание чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като възнаградителната лихва също е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Иска от съда да приеме за установено, че клаузата на чл. 5.6 от Договора за паричен заем, с който е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна на посочените основания, както и да бъде осъден ответника на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 50 лв., представляваща част от общо платената сума в размер на 433,36 лв. неустойка по договор за паричен заем, ведно със законната лихва по подаване на исковата молба. Претендира и разноски по делото. В хода на делото ищецът е направил искане за увеличение на цената на предявения иск до размера на 218,86 лв., което изменение съдът е допуснал с определение, обективирано в протокол от проведеното на 05.12.2022 г. съдебно заседание.

Ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че договорът за кредит съдържа всички изискуеми, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК условия и при спазване на условията на ЗПФУР, като счита, че писмената форма е спазена, тъй като за нея са съставени електронни документи, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, в два екземпляра.

Твърди, че уговорената лихва е в размер в рамките на ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което същата не е нищожна и размерът й не противоречи на добрите нрави. Поддържа, че ГПР е изчислен, съобразно формулата, посочена в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК, а в общите условия към договора за заем е посочен начин на изчисляването му, а в случай на неправилно посочен размер на ГРП това не е равносилно на липса на посочен ГПР. По отношение на неустоечната клауза, уговорена в чл. 5.6 от договора за заем твърди, че такава не е начислявана, не е била дължима и не е заплащана. Евентуално поддържа, че дори да беше начислявана такава неустойка, то нейният размер не намира отражение при изчисляване на ГПР, тъй като представлява разход при неизпълнение на задълженията на по договора за кредит.

Поддържа, че уговорената неустойка има компенсаторен характер за неизпълнение на поето от кредитополучателя задължение, което е свързано с кредитния риск на кредитополучателя. Излага съображения, че неустоечната клауза е индивидуално уговорена, доколкото не посочена в общите условия, които са предварително изготвени от кредитора. Поддържа, че разпоредбата на чл. 33 ЗПК се отнася само за неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя, но не и за акцесорните задължения, като това за предоставяне на обезпечение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото договор за кредит, че на 15.01.2022 г. страните са сключили договор за потребителски кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1500 лв., със срок на погасяване до 15.04.2022 г., размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение 534,16 лв., размер на вноска без одобрено обезпечение 679,28 лв., платим на 3 погасителни вноски, с уговорена годишна лихва 40,54 %, ГПР 49 % и общо задължение 1602,48 лв.

В чл. 5 от договора страните са уговорили, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение – банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора; или поръчителство на две физически лица, които следва да отговарят на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв., да бъдат лица над 20 годишна възраст, да работят по безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за 2 кредит, включително и такъв с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Дни в просрочие 0-30“. В чл. 5.6 от Договора страните са предвидили заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди обезпечение в размер на 433,36 лв.

По делото са представени и всички приложения към договора за заем – погасителен план, индивидуалния условия по договора (Приложение № 1), Приложение № 2 за промоционални условия, Условия за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ (Приложение № 3) и общи условия към договора за потребителски кредит.

Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, ищецът е заплатил в полза на ответника за погасяването на задължението си по процесния договор за кредит еднократно сумата от 1770,94 лв. на дата 21.02.2022 г. С платената от ищеца сума е погасена главница в размер на 1500 лв., възнаградителна лихва в размер на 102,48 лв., такса за допълнителна услуга по пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ в размер на 30 лв., такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 120 лв. и законна лихва за забава в размер на 18,46 лв. Вещото лице посочва, че съгласно Тарифа за таксите на ответника дължимата такса за извънсъдебно събиране е в размер на 20 лв. Посочило е, че предвид извършеното плащане на 21.02.2022 г. в забава е била само първата погасителна вноска с 6 дни, като дължимата законна лихва в е в размер на 0,89 лв. Вещото лице е изчислило размера на ГПР, съобразно начислените и платените суми по кредита, а именно 73,25 %. В случай, че действително е платена сума по кредита в размер на 2065,84 лв., за което вещото лице изрично посочва, че не е представена разписка или платежно нареждане, ГПР би било с размер 152,98 %. Посочено е, че размерът на ГПР при дадените по договора параметри – главница 1500 лв., срок 3 месеца, ГЛП 40,54 % и месечна вноска 534,16 лв., както и такса 30 лв. по Приложение № 3, или общо сумата от 1632,48 лв. и обща месечна вноска 544,16 лв. ГПР е 35,82 %. Изчислено е и ГПР в размер на 178,18 %, съобразно платената от ищеца сума за срок до датата на плащането.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения иск за прогласяване на нищожност на наустоечна клауза, както и по твърденията за нищожност на договора за кредит, съдът намира следното:

На първо място следва да се отбележи, че иск за прогласяване на нищожност е предявен единствено по отношение на клаузата на чл. 5.6 от договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение. Въпреки това и предвид предявения иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за платените суми за неустойка, поради нищожност на договора или в частност на неустоечната клауза, съдът дължи обсъждане на всички наведени с исковата молба доводи за нищожност, както на неустоечната клауза, така и на договора за кредит. От друга страна процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т.

1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника[1]потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за 3 потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съдът намира, че процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите, което в случая е изпълнено, като взе предвид и специалната разпоредбата на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), предвиждаща като форма "от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече".