Решение № 98 от 22.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Велико Търново, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500094 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Предмет на подадената от ЗД „..“ АД, ЕИК: .... чрез адв. М. И. Г. жалба с вх.№ 16902/06.12.2023г., е издаденото от ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС, Постановление от 15.11.2023г. по изпълнително дело № 20237280400786, с което е оставено без уважение възражение, подадено от длъжника - ЗД „..“ АД и не е уважено направеното искане за намаляне на адв. хонорар по изпълнителното дело.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция жалба се отправя искане за отмяна като неправилно и незаконосъобразно на горепосоченото постановление. Изразява се становище, че доколкото плащането на задължението е извършено преди изтичане на законовоустановения срок съгласно чл. 428, ал. 1 от ГПК, съдебният изпълнител не е съобразил разпоредбата на чл. 428, ал. 1 от ГПК и е приложил принудителни изпълнителни мерки преди изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение- запор на банковите сметки на дружеството. Намира, че същото е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Счита, че по делото липсват данни процесуалният представител да е извършвал каквото и да е действия по него освен подаване на молба за образуване на делото, поради което не следва да му се дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване съгласно Наредба 1 на ВАдС. Счита, че по делото липсват доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Намира, че с оглед правната и фактическа сложност на изпълнителното дело адвокатският хонорар следва да се намали до 200 лева. Алтернативно моли, ако не бъде уважено искането, да бъде намалено претендираното възнаграждение до минималния размер, дължим по Наредбата за образуване и водене на изпълнително дело.

Претендира разноски.

На основание чл.436, ал.З ГПК, е постъпило възражение от адв. Ж. Д. като процесуален представител на И. М. Р., като изразява становище за неоснователност на подадената жалба, като излага подробни мотиви в тази насока.

1

По настоящото производство, ведно с приложеното копие на ИД № 20237280400786, са приложени писмени обяснения от ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС, като в последните се съдържа становище относно обжалваното постановление. Изложени са аргументи за наличието на достатъчно доказателства за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, както и че не е налице нито една от хипотезите на чл.79, ал.1 ГПК, изключваща отговорността за разноски по изпълнението. От представеното пълномощно, определящо рамките на представителната власт на процесуалния представител на взискателя недвусмислено е установено, че същата е учредена не само с оглед образуването, но и осъществяването на процесуални действия в хода на самото изпълнително производство. Допълва се, че действително така заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство не се явява прекомерно, тъй като към момента на постановяване на обжалваното постановление не е било осъществено пълно изплащане на дълга, както и в срока за доброволно изпълнение. Поради изложеното счита, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а жалбата- неоснователна и недоказана, във връзка с което същата следва да бъде оставена без уважение.

По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, а именно съдържа означение, че се подава от името и за сметка на ЗД „..“ АД, ЕИК: ... чрез адв. М. Г., което дружество се явява длъжник по ИД № 20237280400786 при ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС. Поради това, че е налице активна процесуална легитимация и правен интерес у лицето, сезирало настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на чл.436, ал.1 ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на основание чл.436, ал.4 ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит на свидетели и/или вещи лица, поради което и на основание чл. 437, ал. 1 и ал.З ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно заседание, по същество на жалбата.

От приложеното копие на изпълнително дело № 20237280400786, е видно, че с Постановление от 15.11.2023г., ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника/жалбоподател по настоящото производство/, с която е поискано намаляване на претендираното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, като сочи, че действието е съобразено с минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с конкретната фактическа и правна сложност на делото и намира, че не е налице „прекомерност“ по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Настоящата съдебна инстанция намира, че постъпилата жалба се явява частично основателна. Действително по изпълнителното дело са представени доказателства, от които е видно, че договореното между взискателя и процесуалния му представител възнаграждение е в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, за които е направено надлежно отбелязване, че същите са заплатени в брой, като съгласно постановките на задължителната съдебна практика /т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК/, в тази своя част, когато страните са уговорили заплащането да се осъществи в брой и при липса на изричен законов текст, съгласно който плащането следва да се осъществи по банков път, то договорът за правна защита, сключен между страните и представен по делото, има правната стойност на разписка, т.е. установява, че претендираното възнаграждение е реално заплатено.

Според разпоредбата на чл. 10 от НМРАВ, диференцирането в заплащането на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело в чл. 10 т. 1 и чл. 10 т. 2 от Наредбата е в зависимост, не от фактическата и правна сложност на делото, а съобразно характера на извършената от адвоката работа, като съгласно чл. 10 т. 1 от НМРАВ - за образуване на 2 изпълнително дело възнаграждението е – 200 лв., а съгласно чл. 10 т. 2 НМРАВ - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от НМРАВ. Обемът на осъществената правна защита е определен от общата воля на страните, обективирана в договора за правна помощ, сключен помежду им. В последния е изрично включена уговорката, че представителната власт се учредява за завеждане и защита по образуваното пред ЧСИ изпълнително дело. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от реално осъществените действия по конкретното изпълнително дело. В тази връзка следва да се отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните размер, се дължи както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които по естеството си попадат в приложното поле на понятието "водене на изпълнително производство".

Настоящият състав на съда намира, че е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, като настоящата съдебна инстанция намира, че така уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лв. /хиляда лева/ се явява прекомерен. Съдът следва да съобрази и най-новото решение на СЕС по дело № C‑438/22 от 25.01.2024 г., което преодолява ограниченията на Наредба № 1/2004г. по отношение на минималния размер на адвокатското възнаграждение по съответните дела. В този смисъл съдът следва да съобрази както фактическата и правна сложност на делото, така и отделеното време, усилията на адвоката. Съдът взе предвид, че макар и да не се приема възражението на жалбоподателя за дължимост за възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, предвид предприетите от процесуалният представител действия по делото не може да се обоснове двоен на минималния размер на хонорара за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело.

Същият следва да бъде намален, като бъде присъден размер отговарящ на сбора от възнаграждение за образуване на изпълнително дело съгласно чл.10, ал.1, т.1 Наредба № 1/2004г. на ВАдв. в размер от 200 лева и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от горепосочената Наредба в минимален размер, който към датата на сключване на договора и плащане на адвокатското възнаграждение /08.11.2023г./ е 400 лв.

По искането за присъждане на сторените съдебни разноски пред настоящата инстанция, същото се явява недопустимо. Налице е трайно установена съдебна практика, съгласно която с оглед на характера на производството по чл.435 и сл. ГПК, се изключва приложимостта на чл.78 ГПК, в отклонение на общите положения, установени за производството пред въззивната инстанция, в т.ч. и досежно отговорността за разноски.

Предмет на производството по чл.435 и сл. ГПК не е наличие на правен спор между страните, а законосъобразността на извършеното изпълнително действие, поради което разноски по него не се дължат.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от ЗД „..“ АД, ЕИК: .... чрез адв. М. И. Г. с вх. № 16902/06.12.2023г., Постановление от 15.11.2023г. по изпълнително дело № 20237280400786 по описа на ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС, с което е оставено без уважение възражение, подадено от длъжника - ЗД „..“ АД и не е уважена направеното искане за намаляне на адв. хонорар по изпълнителното дело, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

3

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на адвокатското възнаграждение на адв. Ж. Д. от ВТАК, пълномощник на взискателя И. М. Р., ЕГН:

********** по изпълнително дело № 20237280400786 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС от 1000,00 лв. на 600,00 лв. /шестстотин лева/, поради прекомерност.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4