Решение № 12284 от 11.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12284 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110110735 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове от „ИЩЕЦ“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Д. С.

Б. за сумата 2575,48 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №427607 г., сумата 354,11 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., сумата 39,05 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.03.2020 г. и сумата 6,45 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №18484/2021 г., по описа на СРС,168 състав.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 149, ал. 1 т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява от топлопреносното предприятие на основание писмени договори при общи условия, които се сключват с потребителите на топлинна енергия, какъвто е и ответникът, който в качеството си на наемател на процесния топлоснабден имот е сключил с ищеца договор при общи условия. Сочи, че ответникът е ползвал топлинна енергия през исковия период, но не я е заплатил. Твърди, че за периода са били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди на потребители, съгласно които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

Сумите за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, но след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата – етажна собственост при наличието на сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът чрез назначения му особен представител адв. К. Б-Т от САК оспорва предявените искове с твърдения, че през процесния период имотът не се е ползвал от наемателя, а от неговия собственик. Счита претенцията на ищеца за топлинна енергия за неясна. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснвоателни и недоказани.

1

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове като посочва, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е изготвяно в съответствие с действащите нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422. ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за доставката на топлинна енергия за стопански нужди между него и ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регулиращ обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за процесния период се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „ИЩЕЦ“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор №31541/427607 при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от 27.10.2016 г. Видно от същия адресът на топлоснабдения имот е в АДРЕС с абонатен №427607 като срокът на договора е пет години, считано от 01.10.2016 г. По делото е приет договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016 г., сключен между И.Х. И. като наемодател и ответника в качеството му на наемател с предмет отдаването за временно и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ търговски обект – кафе и апартамант №2, находящи се в АДРЕС, от който се установява, че настоящият ответник е получил ползването върху обекта за срок от пет години, считано от 01.10.2016 г. Не се установиха по делото възраженията на ответника, че имотът е използван за стопанска дейност от страна на неговия собственик чрез регистрираните му търговски дружества. От представената справка от ТД на НАП – София се установява, че за този адрес няма данни за регистрирани фискални устройства за дружества, регистрирани от И.Х. И.. Съгласно договора за наем същият се прекратява при неплащане на наемна вноска, при изтичане на срока му, с писмено споразумение или с едномесечно предизвестие, за каквито по делото няма данни, а крайният срок на договора изтича на 01.10.2021 г., поради което съдът приема, че през процесния период ползвател в имота е бил именно ответника. При тези данни съдът намира, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „ИЩЕЦ” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от подписания между страните договор, чиито срок е определен на 5 години, считано от 01.09.2016 г., който срок обхваща и процесния период от 01.10.2016. до 30.04.2018 г. както и от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила и са приети от ответното 2 дружество с подписването на договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

По делото е изслушано заключение на съдебно –техническата експертиза, от което се установява, че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за отопление на имот е определяна на база служебен отчет поради „неосигурен достъп“ през първия отоплителен сезон и на база реален отчет на показанията на 1 брой топломер, към който са присъединени радиаторите в имота. Констатирано е, че за периода потреблението на топла вода е опрделяно на база служебен отчет поради неосигурен достъп. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на имота от 125 куб.м. към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. Според заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в общ размер на 2450,34 лева, до който размер исковата претенция се явява основателна.

При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането по давност.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите през процесния период общи условия купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача дънъчна фактура. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. При това положение, за да се приеме, че задълженията на ответника са погасени по давност следва тяхната изискуемост да е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.03.2021 г., с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, което в случая не се установява, поради което и възражението на ответника е неоснователно.

Към дължимата сума за топлинна енергия следва да се добавят дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. От заключението на СТЕ се установява, че ЕС по местонахождение на процесния имот е сключила договор с ФДР за извършване на монтаж на измервателни уреди на дялово разпределение. Към сключения договор между „техем сървис“ ЕООД и етажната собственост е представен протокол от общото събрание на ЕС ведно със списък на етажните собственици. Съдът намира, че договорът с топлинния счетоводител е сключен от упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокола на общото събрание и същия обвързва етажните собственици. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между 3 потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и заключението на съдебно – техническата експертиза. Предвид това освен сума за топлинна енергия, ответникът дължи и сума за дялово разпределение в размер на 39,05 лева, който размер не се оспорва от ответниците.