Решение № 2918 от 31.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2918 гр. В., 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110104051 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба с пр.осн. чл. 439 от ГПК, вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК на Г. П. Л., ЕГН ********** от гр.В. за приемане за установено по отношение на ответника „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., р-н В., жк М. Д., ул.“Р. П. К.“ № 4-6, че ищцата не му дължи сумите по издаден в полза на праводателя му „Б.

П. П. Ф.“ ЕАД с ЕИК **** изпълнителен лист от 19.03.2013 год. и по изпълнителен лист от 18.09.2014 год., издадени по гр.д. № 11797/ 2012 год. на РС В., въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20218070400572 на ЧСИ Н. Д., рег.№ 807, район на действие Окръжен съд В., което вземане е погасено по давност, след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, както и правото на принудително изпълнение е погасено, на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Ответното дружество е представило отговор на молбата с който оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Не оспорва твърденията, че срещу ищцата има образувани заповедни производства, които са приключили с издаване на изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 929/2016 год. по описа на ЧСИ Д. П. - Я.. Видно от изисканото изпълнително дело е, че последното изпълнително действие е от 06.01.2017 год.

Изразява становище по същество и сочи, че движението на изпълнителното дело прекъсва давностния срок с извършването по исканите на конкретни действия. За тези действия има данни в исковата молба и в приложенията. След прекратяване на първото изпълнително дело и преди изтичане на давностния срок е образувано ново, а именно изп.д. № 572/ 2021 год. на ЧСИ Н. Г., по което регулярно са предприемани действия.

В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа молбата и моли да се уважи.

Ответникът е представил становище с което поддържа отговора.

1

Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните нямат спор по изложените факти и обстоятелства в молбата, че по заявление на ответника и на праводателя му са образувани заповедни производства срещу ищцата, които са приключили с издаване на изпълнителен лист, както и че е образувано изп.дело № 20167110400929 по опис на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова. Не се оспорват и представените писмени доказателства, а именно заверени копия на изпълнителен лист от 2013 г. и изпълнителен лист от 2014 г., двата издадени по гр.д.№ 11797/2012 г. на РС В. в полза на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД.

От постъпило удостоверение за извършените действия по изп.дело №

20167110400929 по опис на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова се установява следното:

На 02.11.2016 г. по молба на Б. П. П. Ф. ЕАД с ЕИК **** е образувано изпълнително дело № 20167110400929 въз основа на изпълнителен лист издаден на 19.03.2013 г. от РАЙОНЕН СЪД В. на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 8349 от 2012 г. на РАЙОНЕН СЪД В. XXI с-в/отд. и изпълнителен лист издаден на 18.09.2014 г. от РАЙОНЕН СЪД В. на основание съдебно решение по ГД № 11797 от 2012 г. на РАЙОНЕН СЪД В.А, с длъжник Г. П. Л. с ЕГН **********.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника получена от Петко Тенев Лечев -домашно лице със задължение да предаде на дата 19.12.2016 г. На дата 20.12.2016 г. Г. П. Л. се е явила в кантората на ЧСИ и е заявила, че ще погасява задължението по делото на месечни вноски в размер на 100,00 лева.

С постановление от дата 06.01.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г. П. Л. получавано от ДКЦ СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ АСПАРУХОВО -В. ЕООД.

С молба с вх. № 05946/09.03.2020 г. взискателят Б. П. П. Ф. ЕАД с ЕИК **** е поискал да му бъдат върнати в оригинал приложените по делото изпълнителни листи.

С постановление за прекратяване от 11.03.2020 г. изпълнителното дело е прекратено и приложените по делото изпълнителни листи са върнати на взискателя Б. П. П. Ф. ЕАД с ЕИК ****.

С молба от 19.11.2020 г., заведена в деловодството под № 26803 Е. М. ЕООД с ЕИК **** е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело въз основа на сключен Договор за цесия от 13.07.2020 г. между Е. М. ЕООД и Б. П. П. Ф. ЕАД. Молбата е оставена без уважение.

От изложеното следва, че последното изпълнително действие по делото е извършено на 06.01.2017 г. с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Г. Л..

На 18.12.2020 г. ищецът „Е. М.“, ЕИК **** е подал молба до ЧСИ № 807 Н. Д. Г. за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Г. Л. за вземания по същите 2 изпълнителни листи от 2013 г. и от 2014 г., издадени по гр.д.№ 11797/2012 г. и по ч.гр.д.№ 8349/2012 г. на РС В.. С молбата е представено уведомление за извършено прехвърляне на вземане и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.7.2020 г. От същите се установява, че взискателят Б. П. П. Ф. ЕАД е прехвърлил всички свои вземания по изпълнителното дело срещу длъжника Г. П. Л., ведно с всичките му принадлежности на Е.

М. ЕООД – молба от 21.9.2022 г./лист 48 от изпълнителното дело/. Направено е искане за налагане запор на сметките на длъжника в Общинска банка АД. Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 12.10.2022 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва вземането по издадени срещу него изпълнителни листи, както и изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК длъжникът може да оспори вземането само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г., по гр.д. № 3/80 на Пленума на ВС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес. Това Постановление действа до 25.06.2013 г., когато с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС същото е обявено за изгубило сила, като след тази дата погасителната давност продължава да тече по време на изпълнителното производство, но се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Доколкото не са представени доказателства от ответника, съдът приема за установено, че след дата 06.01.2017 г. на която е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Г. Л. по изп.дело № 20167110400929 по опис на ЧСИ Д.Петрова – Янкова, което изпълнително дело е прекратено с постановление за прекратяване от 11.03.2020 г. до 04.10.2022 г. – датата на която е наложен запора по искане на ищеца по образуваното ново изпълнително дело № 20218070400572 по опис на ЧСИ Н.Денчева, видно от съобщението до длъжника не са извършвани други изпълнителни действия и такива не са поискани от взискателя в продължение на две години. Доколкото вземането не е за издръжка взискателят не се ползва от изключението на нормата.

Изложеното води до извод, че е налице основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. В периода 11.03.2020 г. - 04.10.2022 г., който е повече от две години не са извършвани изпълнителни действия, респективно не е прекъсвана давността по отношение на процесните вземания и е погасена по давност възможността за принудителното им събиране. Изпълнително дело № 572/2021 г. по опис на ЧСИ Н. Г. е образувано след изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за принудително изпълнение 3 срещу длъжника. Към датата на образуване на изпълнителното дело е изтекла и петгодишната давност по чл.110 ЗЗД за вземането за главница, изтекла е и тригодишната давност по чл.111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД за вземанията за неустойки и лихви от неизпълнен договор, в т.ч. и за разноските за цялото вземане на ищеца от ответника по изпълнителните листи от 2013 г. и от 2014 г., поради което извършените изпълнителни действия след 04.10.2022 г. са без значение при заявените възражения в молбата.

Не представлява изпълнително действие и не прекъсва давността конституирането на нов взискател на мястото на първоначалния въз основа на сключен договор за цесия и придобиване на вземанията срещу длъжника. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС примерно са изброени изпълнителни действия, които прекъсват давността - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и други. Под присъединяване на кредитор като изпълнителен способ следва да се разбира встъпването по делото на нов кредитор по реда на чл.456 ГПК, а не заместването на първоначалния взискател с негов частен правоприемник, придобил вземанията срещу длъжника по силата на договор за цесия.

В цитираното тълкувателно решение е посочено, че не прекъсва давността проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, а давността се прекъсва само с предприемане на изпълнително действие. Исканията за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника и съдържащото се в молбите искане в евентуалност за предприемане на изпълнителни действия не представлява извършване на такива действия и не прекъсва давността.

Предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

При този изход на спора, молбата на ищцата с пр.осн.чл.78, ал.1 ГПК във връзка с чл.38, ал.1 ЗА се явява основателна. Доколкото възнаграждението на процесуалния й представител се определя от съда съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА в размер не понисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати.

Съдът съобрази фактическа и правна сложност на делото, извършените действия от адвоката на ищцата за защита на нейните права и интереси, както и че производството е приключило в две открито заседание, намира, че следва да определи възнаграждение на адв.Кр.Т. в размер на минималното възнаграждение, което е 674.85 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на Г. П. Л., ЕГН ********** срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., р-н В., жк М. Д., ул.“Р. П.

К.“ № 4-6 с пр.осн. чл. 439 от ГПК, вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, че вземането на взискателя „Е.

М.“ ЕООД, ЕИК **** от длъжника Г. П. Л., ЕГН ********** по издадени в полза на праводателя му „Б. П. П. Ф.“ ЕАД с ЕИК **** изпълнителен лист от 19.03.2013 год. и изпълнителен лист от 18.09.2014 год. по гр.д. № 11797/ 2012 год. на РС В., въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20218070400572 на ЧСИ Н. Д., рег.№ 807, район на действие Окръжен съд В. е погасено по давност след изтичане на давностния срок по чл.

110 ЗЗД и по чл.111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД, както и че правото на принудително изпълнение на взискателя „Е. М.“ ЕООД, ЕИК **** срещу длъжника Г. П. Л., ЕГН ********** за същото вземане е погасено, на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., р-н В., жк М. Д., ул.“Р. П. К.“ № 4-6 да плати възнаграждение на адвокат К. Н. Т., личен № 1500112690 по карта № VAK0860, АК В. в размер на 674.85 лева, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5