Решение № 229 от 26.05.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Плевен, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500883 по описа за 2025 година С решение №923 от 23.06.2025 г. по гр.д. №5835/2024 г. Плевенски Районен съд е:

О Т Х В Ъ РЛ И Л к а т о НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените от Г. И. Я., ЕГН ********** и Г. Л. Я., ЕГН **********, гр.Плевен, против Г. Ц. П., ЕГН ********** и „Т. БЕЛИЗАРОВ-2010“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управител Т. Г.В.В, ЕГН ********** искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД, чл.17 ЗЗД и чл.33 ЗС :

-ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищците, че сделката, обективирана в Нотариален акт № 95, том II, рег.№3019, дело № 204 на нотариус Д. И. с район на действие Районен съд гр.Плевен с №* на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх.рег.№ 7496/24.07.2024г., акт №60, том 20, дело №445/24г., КАТО ДОГОВОР ЗА ЗАМЯНА на следния недвижим имот: 1/3 от 9/72 (девет седемдесет и втори) идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, с адрес: гр.Плевен, ул.„****“ №22, с площ: 488 кв.м., съседи- поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, заедно с 1/6 идеална част от построената в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор ****.1, застроена площ: 38 кв.м., брой етажи: 1 (един), предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, като в 1 замяна на прехвърленото право на СОБСТВЕНОСТ върху идеалните части от недвижим имот втория ответник - търговско дружество е прехвърлило на Г. Ц.

П., СОБСТВЕНОСТТА върху следния товарен автомобил: „СИТРОЕН БЕРЛИНГО“, с рег. № ****, рама № ..............., Двигател № ..............., ведно с всички принадлежности, и в състоянието, в което се е намирал в момента на продажбата, е НИЩОЖНА, като относително симулативна на основание чл.26 ал.2 ЗЗД и прикрива договор за продажба между същите страни по отношение на същия имот,

-на основание чл.17 ал.1 ЗЗД ДА СЕ РАЗКРИЕ ИСТИНСКАТА СДЕЛКА - договор за покупко-продажба, както и

-на основание чл.33 ал.1 ЗС ДА СЕ ПРИЗНАЕ ПРАВОТО на Г. И. Я., ЕГН ********** и Г. Л. Я., ЕГН **********, гр.Плевен ДА ИЗКУПЯТ 9/72 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, с адрес: гр.Плевен, ул. „****“ №22, с площ: 488 кв.м., съседи- поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, заедно с 1/6 идеална част от построената в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор ****.1, застроена площ: 38 кв.м., брой етажи: 1 (един), предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА – ЕДНОФАМИЛНА.

ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.3 ГПК Г. И. Я., ЕГН ********** и Г. Л.

Я., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Ц. П., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.

ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.3 ГПК Г. И. Я., ЕГН ********** и Г. Л.

Я., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т. БЕЛИЗАРОВ- 2010“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управител Т. Г.В.В, ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.

Недоволни от решението са останали ищците Г. И. Я. и Г. Л. Я. и са подали въззивна жалба срещу него, в която молят то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички възражения на Г. И. Я. и Г. Л. Я. и не е анализирал събраните по делото доказателства. Възраженията са отново изложени и подробно аргументирани, а доказателствата са обсъдени.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответниците и те са подали отговори, в които молят да бъде потвърдено обжалваното решение.

С определение №1609 от 12.11.2025 г. по настоящото в.гр.д. Плевенски Окръжен съд е:

ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №883/2025 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е

ВЪРНАЛ делото на Плевенски Районен съд за произнасяне по съдържащата се във въззивна жалба вх. №24922 от 04.08.2025 г. молба по чл.248 от ГПК за изменение на решение №923 от 23.06.2025 г. по гр.д.

2

№5835/2024 г. на Плевенски Районен съд в частта му относно разноските по чл.78, ал.3 от ГПК.

УКАЗАЛ на Плевенски Районен съд след влизане в сила на съответното определение по чл.248 от ГПК или при подаване на частна жалба срещу него, въззивна жалба вх. №24922 от 04.08.2025 г. и евентуално частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК да бъдат върнати в Плевенски Окръжен съд – за разглеждане по компетентност.

С определение №5685 от 13.11.2025 г. Плевенски Районен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно съдържащото се във въззивната жалба искане по чл.248 от ГПК.

Определението е връчено на Г. И. Я. и Г. Л. Я. на 27.11.2025 г. и на 04.12.2025 г. те са подали по ел. поща частна жалба срещу него с искане да бъде отменено и да бъде уважена молбата им по чл.248 от ГПК.

Преписи от частната жалба са връчени на Г. Ц. П. и „Т. БЕЛИЗАРОВ2010“ ЕООД и те са депозирали отговори на 19.01.2026 г., в които молят да бъде потвърдено обжалваното определение.

Частната жалба е изпратена в Плевенски Окръжен съд, където на 21.01.2026 г. за разглеждането й е образувано в.ч.гр.д. №50/2026 г. С определение от 29.01.2026 г. производството по последното дело е прекратено на основание чл.80, ал.10 от ПАС. След това частната жалба е окомплектована с въззивната жалба и двете са докладвани по настоящото в.гр.д. №883/2025 г.

С определение №140 от 02.02.2026 г. по настоящото в.гр.д. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба и частната жалба за допустими и редовни и е насрочил делото в о.с.з.

В о.с.з. на 23.04.2026 г. процесуалният представител на въззивниците – адв. С. е пледирала за уважаване на жалбите и е представила писмена защита и списък по чл.80 от ГПК.

За въззиваемото „Т. БЕЛИЗАРОВ-2010“ ЕООД е пледирал адв. Д. – за потвърждаване на решението и определението по чл.248 от ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от договор за продажба на държавен имот – частна държавна собственост от 06.04.1998 г., К.Л.Д. и И. Г.ЕВ ДИШЕВ са закупили недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ 9/12 ид.ч. от дворно място, съставляващо имот с план. № 979, в стр.кв. 560а по плана на гр.Плевен, цялото с площ от 510 кв.м.

Видно от у-ние за наследници №14-2395 от 10.06.2024 г., К.Л.Д., с ЕГН: ********** е починал на 23.03.1999 г. Той като съпруг е наследник на З.С.Д., с ЕГН: **********, починала на 27.09.1986 г., заедно с децата й Г.К.П., с ЕГН: **********, Г.К.Д., с ЕГН: ********** и Н.К.Я., с ЕГН: **********, 3 последната починала на 12.07.2019 г. и оставила за свои наследници: Л.Г.Я., с ЕГН: ********** – съпруг, Г. Л. Я., с ЕГН: ********** – син, З. Л. Я., с ЕГН:

********** – син и К. Л. Я., с ЕГН: ********** – син.

Видно от договор на продажба на наследство от 24.06.2015 г., Н.К.Я. е продала на сина си Г. Л. Я. и неговата съпруга Г. И. Я. наследствените си права, съставляващи съвкупност от наследствени права и задължения, включващи движими вещи и недвижими имоти, придобити чрез правни сделки или по наследство от наследодателя К.Л.Д., а именно 1/3 идеална част от наследството му.

Видно от нот. акт №62, том II, рег. №1108, дело №77 от 13.06.2018 г. на нотариус Катя Мирчева, И. Г.ЕВ ДИШЕВ и Г.К.Д. са продали на съсобствениците си Г. И. Я. и Г. Л. Я. общо 12/24 ид.ч., т.е. ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на гр. Плевен, по предходен план с №979 /описания в договор за продажба на държавен имот – частна държавна собственост от 06.04.1998 г. имот/, целият с площ 488 кв.м., заедно с общо 2/3 ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор ****.1, със застроена площ 38 кв.м.

С оглед гореизложеното, ищците Г. И. Я. и Г. Л. Я. твърдят, че са собственици на следните недвижими имоти:

-15/24 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****

-5/6 ид.ч. от СГРАДА с идентификатор ****.1-СГРАДА с идентификатор ****.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: ХАНГАР, ДЕПО/ГАРАЖ, брой етаж 1.

Ищците твърдят, че на 18.09.2024 г. получили от Плевенски Районен съд съдебни книжа с приложена искова молба от „Т. БЕЛИЗАРОВ- 2010“ ЕООД за делба и тогава узнали, че съсобственичката им Г. Ц. П. е прехвърлила с две поредни правни сделки съсобствеността върху процесния имот както следва:

- с нот. акт № 95, том II, рег.№ 3091, дело № 204/22.07.2024 г. на нотариус Д. И. е прехвърлила на „Т. БЕЛИЗАРОВ-2010“ ЕООД собствеността на 1/3 ид.ч. от притежавания от нея недвижим имот: 9/72 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, заедно с 1/6 ид.ч. от построената в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор ****.1, като в замяна е получила собствеността върху следния товарен автомобил: „СИТРОЕН БЕРЛИНГО“, с рег. № ****, рама № ..............., двигател № ..............., ведно с всички принадлежности със застрахователна стойност 1 500 лв., съгласно удостоверение № 2407190012856/ 19.07.2024 г. на ЗД „Булинс“ АД.

-с нот. акт № 96, том II, рег.№ 3098, дело № 205/22.07.2024 г. на нотариус Д. И. е продала на „Т. БЕЛИЗАРОВ-2010“ ЕООД собствеността на 2/3 ид.ч. от притежавания от нея недвижим имот: 9/72 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, заедно с 1/6 ид.ч. от построената в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор ****.1 срещу сумата от 7 000 лв.

4

Ищците считат, че разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗС може да намери приложение към процесния договор за замяна, който следва да се приравни на продажба, тъй като замененият лек автомобил е родово определена вещ, която би могла да бъде осигурена от всеки друг приобретател на недвижимия имот.

Твърдят, че Г. Ц. П. не им е предлагала да изкупят идеалните части от процесните имоти.

Ищците считат алтернативно, че двата договора от 22.07.2024 г. инкорпорират общо съглашение между ответниците, което е нищожно като привидно доколкото прикрива действителното им съгласие Г. Ц. П. да продаде на „Т. БЕЛИЗАРОВ- 2010“ЕООД всичките си идеални части от имотите.

Сочат, че съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД, прикритият договор за покупко-продажба е породил действие, доколкото са налице условията за неговата действителност.

Според ищците, привидността на договорите от 22.07.2024 г. се установява от следните факти :

-договорите са сключени на една и съща дата, а нотариалните актове са с поредни номера на един и същи нотариус;

- Г. П. няма свидетелство за управление на МПС, не се занимава с търговска дейност, в която да използва товарен автомобил, като владението и фактическата власт върху МПС продължава да се упражнява от Т. Белизаров, който го използва в търговската си дейност.

- 1/3 от имотите е заменена за лек автомобил на стойност 1 500 лв., а за 2/3 от имотите са продадени за 7 000 лв.

Ответникът счита, че лекият автомобил е индивидуално определена движима вещ – с марка, модел, регистрационен номер, номер на рама и номер на двигател. Намира, че няма забрана между едни и същи страни по сделка да се сключват различни видове сделки. Твърди, че привидността на сделката в отношенията между страните може да се разкрие чрез обратно писмо, подписано между тях, каквото няма ангажирано като доказателство по делото.

В обжалваното решение Плевенски Районен съд е обсъдил възраженията на ищците /сега въззивници/, като правилно е приел, че прехвърлителят по процесния договор за замяна няма задължение да предложи по реда на чл.33, ал.2 ЗС на съсобствениците си притежаваните от него идеални части от недвижимия имот. За да възникне такова задължение, следва да се касае за договор за покупко-продажба на идеална част от съсобствен недвижим имот, при която определената от продавача конкретна продажната цена може да бъде получена от всеки кандидат-купувач. При замяната на идеални части от недвижим имот срещу индивидуално определена движима вещ, последната не може да бъде придобита от което и да е лице, а само от нейния конкретен собственик и затова подобна замяна е изключена от приложното поле на чл. 33, ал. 2 ЗС /по арг. от Решение № 93 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4714/2017 г., II г. о./.