Решение № 15 от 01.02.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Габрово, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Марияна Д. Ганева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20234210200925 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Прима–С-Турс” ЕООД, ЕИК: 201634283, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „********” № 13, представлявано от управителя А. Т. – чрез адв. Е. П. от ГАК, против Наказателно постановление № 07-2300115/28.09.2023 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева в качеството на работодател за извършено нарушение по чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.

В жалбата и в съдебно заседание адв. Е. П. моли на преден план за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради неизвършване на вмененото с него нарушение. Развива мотиви за изцяло гражданскоправен характер на отношенията между представляваното от него юридическо лице и Е.Л., както и липсата на каквито и да е вредни последици от изследваното деяние. Освен това и при условията на алтернативност моли за редуциране до законовия минимум на наложената имуществена санкци поради цялостното съдействие на управителя и обективна изключителна трудност за нейното заплащане. Претендира присъждане и на направените разноски за адвокатско 1 възнаграждение.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която моли за цялостно потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление с оглед несъмнената доказаност на описаната в него фактология. Оспорва възражението на „Прима–С-Турс” ЕООД за гражданскоправен характер на отношенията с Е.Л. и отсъствие на вредни последици от констатираното нарушение. На последно място намира за коректно фиксиран размера на наложената имуществена санкция с оглед съвкупна преценка на всички отегчаващи и смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства.

Моли да и бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приложената по делото в заверено копие Заповед № ЧР-008 от 08.01.2020 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”.

Н а 18.08.2023 г. в интервала от 18:00 ч. до 18:45 ч. служителите на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” Д. Г. и Ц. Р. извършили проверка в ресторанта на хотел „Прима S”, находящ се в м. Узана, общ. Габрово, и стопанисван от „Прима–С-Турс” ЕООД, при която установили в кухненското помещение лицето Е.А.Л. да пържи картофи, облечена с работно облекло престилка. Същата в 18:15 ч. на 18.08.2023 г. попълнила декларация по чл.

402, ал.1, т.3 от КТ, в която посочила, че работи в „Прима–С-Турс” ЕООД от 14.08.2023 г. като „общ работник”, с работно време от 06:30 ч. до 20:30 ч., както и че няма сключен трудов или граждански договор. В дадените в хода на проверката обяснения управителят на А. Т. вписал, че Е.А.Л. е била поканена като общ работник в кухнята за 5 дни по повод обслужване на група туристи, както и че поради отсъствие на счетоводителя на дружеството не е могло да и бъде изготвен договор по чл. 114 или граждански такъв.

Проверяващите също така извършили служебна справка и констатирали, че 2 действително между страните няма сключен трудов договор към този момент.

Ето защо с постановление от 18.08.2023 г. и на основание чл. 405а, ал.1 от КТ Д. Г. и Ц. Р. обявили съществуването на трудово правоотношение между Е.А.Л. и „Прима–С-Турс” ЕООД за длъжността „работник-кухня”, считано от 14.08.2023 г.

Впоследствие при нови две документални проверки – на 24. 08. и 28.08.2023 г., на служителите на АНО от страна на жалбоподателя били представени Трудов договор № 4 от 14.08.2023 г. с лицето Е.А.Л. за длъжността „работник-кухня” и уведомление от 28.08.2023 г. за неговото регистриране в НАП. Въз основа на всички свои констатации Д. Г. и Ц. Р. преценили, че отношенията между дружеството - жалбоподател и Е.А.Л. са трудови по своята правна природа, и въпреки това тя е била допусната до работа на 14.08.2023 г. без сключен в писмена форма трудов договор. За това деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, Д. Г. и Ц. Р. съставили против „Прима–С-Турс” ЕООД АУАН № 072300115/31.08.2023 г., станал основа за издаване и на атакуваното Наказателно постановление. Препис от него е връчен на юридическото лице жалбоподател на 30.10.2023 г., като на 13.11.2023 е подадена и настоящата жалба срещу него.

Безспорно ключовият въпрос в настоящото производство е какъв е обективният правен характер на взаимоотношенията между Е.А.Л. и „Прима– С-Турс” ЕООД към момента на проверката, като според съда те са били категорично трудовоправни. За подобно заключение е налице обилна и неоспорима доказателствена основа, като на преден план са преките възприятия на проверяващите Д. Г. и Ц. Р., които непосредствено са установили Е.А.Л. на 18.08.2023 г. да пържи картофи, облечена с работно облекло – престилка, в кухненското помещение в ресторанта на хотел „Прима S”, находящ се в м. Узана, общ. Габрово и стопанисван от „Прима–С-Турс” ЕООД. Същата изцяло доброволно е попълнила и декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която е посочила, че работи в „Прима–С-Турс” ЕООД от 14.08.2023 г. като „общ работник”, с работно време от 06:30 ч. до 20:30 ч., както и че няма сключен трудов или граждански договор. На същата дата управителят на дружеството А. Т. собственоръчно е дал писмени обяснения, ч е Е.А.Л. е била поканена като общ работник в кухнята за 5 дни по повод обслужване на група туристи, както и че поради отсъствие на счетоводителя 3 на дружеството не е могло да и бъде изготвен договор по чл. 114 или граждански такъв. Всички тези доказателствени източници говорят за съществуването на всички основополагащи и характерни за трудово правоотношение между Е.Л. и дружеството – жалбоподател елементи – първо, работно място, а именно – кухнята към ресторанта на хотела.

Установено между страните е било и работно време - всеки ден от 06:30 ч. до 20:30 ч., както и ясно фиксирани задължения на „общ работник” при приготовление на храна безусловно със средства и уреди на дружеството. Ето защо доказано Е.Л. е извършвала ежедневни и еднообразно повтарящи се функции, на конкретно място, за точно фиксирано време и безспорно срещу това е щяла да получи от „Прима–С-Турс” ЕООД и определено възнаграждение – все неопровержими индикации за изцяло трудовия характер на правоотношението между страните в случая.

Неоснователно е възражението на защитата за налични гражданскоправни отношения между цитираните два правни субекта, като на водещо място в хода на цялата проверка, вкл. и в дадените обяснения, самият управител на дружеството изобщо не е твърдял такива, а още по-малко е уточнявал какви са те. Такава конкретизация не даде и адв. П. в съдебно заседание, респ. само бланкетно заяви съществуването на граждански договор между страните, но не поясни какъв според него е той. На теоретична плоскост съдът не откри никакви прилики между доказаната дейност на Е.Л. към 18.08.2023 г. в кухненското помещение към ресторанта на хотел „Прима S” с който и да е договор по ЗЗД. Проявявайки максимално усърдие в тази насока съдът следва изрично да упомене, че договорите за изработка и поръчка, някой от които защитата най-вероятно има предвид да е съществувал, касаят изпълнение на определени еднократни или времево лимитирани задължения, между равнопоставени правни субекти, с изискуем и обективно прецизиран резултат, с което отношенията между страните се финализират. В случая обаче диаметрално различни функции са установени от проверяващите, а и са декларирани от самата Е.Л. – същата в кухненско помещение е пържила картофи, респ. осъществявала е при това за пореден ден дейност в интерес на дружеството в посочения обект, с несъмнено предоставени и средства и материали от него за тази цел и във фиксиран времеви пояс, за което е щяла да получи и възнаграждение, т.е. става дума за безуслово ясни и конкретно договорени отношения по предоставяне на 4 работни сила в интерес на „Прима–С-Турс” ЕООД. А те по силата на чл. 1, ал.2 от КТ могат да бъдат само трудови по своя правен характер и следва да бъдат обективирани с писмен трудов договор, какъвто в случая между „Прима–С-Турс” ЕООД и Е.Л. към 18.08.2023 г. не е бил сключен.

Съдът не споделя възражението на защитата за минимална или липсваща обществена опасност на осъщественото нарушение, респ. за приложение на чл. 28 от ЗАНН спрямо него. Отношенията по предоставяне на работна сила се ползват с изключително засилена защита и основополагащо за тях е обективирането им в надлежна писмена форма, гарантираща на работника или служителя всички разписани от законодателя права.

Абсолютно без всякакво значение е възрастта на работника, а още по-малко това дали на същия е отпусната пенсия, тъй като тези лица не са изключени от обхвата на КТ и им се дължат всички привилегии при полагане на труд.

Противно на твърдението на адв. П. изцяло законово недопустимо е полагането на труд да бъде облечено в някаква друга законова форма по тяхно желание, за да могат страните сами да уговорят кои императивни законови норми ще се прилагат и кои не, като в случая Елана Ламбева е била лишена от всички дължими и се права, и в този смисъл реализираното от „Прима–СТурс” ЕООД деяние има налична и то в никакъв случай не минимална степен на противоправност, поради което и подлежи на санкциониране.

Несъстоятелно е и възражението за неясно текстово или цифрово описание на изследваното наружение както в АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление. И двата документа съдържат всички изисуеми се съответно по чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити, като изцяло ясно е какво деяние и при каква фактическа обстановка се твърди да е реализирано.

Точна е и дадената правна квалификация на извършеното като нарушение именно по чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, посочващ отношенията по предоставяне на работна сила само като трудови такива, при това задължително уреждани единствено в писмен трудов договор. Вътрешната подредба на атакувания санкционен акт също така е достатъчно добре структурирана, а оттам и волята на АНО по отношение на всички релевантни за случая въпроси е абсолютно разбираема за жалбоподателя.

Въз основа на всичко гореизложено съдът намира изследваното нарушение за категорично доказано и правилна адресирано в лицето на 5

„Прима–С-Турс” ЕООД след законосъобразно проведена административна процедура. За същото АНО е наложил на „Прима–С-Турс” ЕООД имуществена санкция в близост до минималния възможен по чл. 414, ал.3 от КТ размер от 2 500 лева, който съдът намира за съответстващ на осъщественото деяние и категорично не прекомерен. Законодателят е предвидил параметри на наказание от 1 500 до 15 000 лева, като АНО прецизно е отчел всички отегчаващи и смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, вкл. съдействието при проверката, и е фиксирал размер в близост, но несъвпадащ със законовия праг. Съдът не взема предвид твърдението и за установено да работи без трудов договор друго лице, което обстоятелство не е доказано с влязъл в сила съдебен акт, но констатира, че правилно в негативна светлина е отчетено осъщественото от дружеството на 05.02.2023 г. идентично нарушение. Въпреки че същото е било санкционирано със сумата от 1 500 лева посредством влязло на 04.08.2023 г.

Наказателно постановление № 07-2300085/12.07.2023 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово, само няколко дни след това е извършено и процесното деяние. Ето защо и с цел стимулиране действителното спазване на изключително съществени правила в трудовото законодателство на „Прима–С-Турс” ЕООД правилно е определена имуществена санкция в по-висок размер, а именно 2 500 лева. Липсват на последно каквито и да е доказателства юридическото лице – жалбоподател да осъществява някаква благотворителна или социално значима дейност, която да обуславя редуциране размера на наложеното наказание. Ето защо и в тази му част атакуваното Наказателно постановление се явява законосъобразно, а всичко гореизложено мотивира съда да го потвърди в цялост.