Определение № 679 от 09.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Ловеч, 09.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500539 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, срещу Разпореждане № 1986/02.08.2024 г. по ч.гр.д.

№1351/2024 по описа на РС - Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Г. Д. Г., ЕГН **********, за сумите, както следва 862,71 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до изплащането й, 134,47 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.12.2023 г. до 04.06.2024 г., 80,64 лв. – обезщетение за забава за периода 15.12.2023 г. до 18.06.2024 г. и сторените разноски.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният съдебен акт е неправилен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката е редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Излага, че в чл.7 от процесния договор изрично е посочен размерът на предоставения кредит – 1925,46 лв., формирана като сбор от предоставените заемни средства – 1400 лв., и 525,46 лв., предоставени за заплащане на застрахователни премии по избрана от длъжника застраховка „Защита на кредита и сметките“. Сочи, че в чл. 10 от договора е посочен размерът на общата дължима сума – 2937,70 лв., от които 1925,46 лв. – главница, а остатъкът е възнаградителната лихва, като ГЛП е 41,05 %. Поддържа, че ГПР е определен правилно в размер на 46,92%, при съобразяване на застрахователната премия, която е включена в ГПР, но като част от главницата, както и че застраховката е сключена по желание на кредитополучателя, като е декларирал избора на тази допълнителна услуга.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди издаването 1 на заповед за незабавно изпълнение.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, поради което съдът намира, че същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление по чл. 417 ГПК от кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131001375, за издаване на заповед за изпълнение против Г. Д. Г., ЕГН **********, за сумите, както следва 862,71 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №720031216934/28.05.2022, ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до изплащането й, 134,47 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.12.2023 г. до 04.06.2024 г., и 80,64 лв. – обезщетение за забава за периода 15.12.2023 г. до 18.06.2024 г.

С Разпореждане №1920/26.07.2024 г. заповедният съд е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението, да допълни обстоятелствената част на заявлението, като наведе твърдения за това каква част от сумата, претендирана като главница, съставлява вземане за главница по кредит и каква част във връзка с предоставени услуги; как е формирано вземането за възнаградителна лихва - върху вземането по главници и/или и върху това за допълнителни услуги е начислено и какъв е размерът на всяко вземане, върху което е начислена, как е формиран размерът на обезщетението за забава на всяко вземане, върху което е начислявано; при определяне ГПР взети ли са предвид разходите за предоставени допълнителни услуги; предложено ли е изпълнение по договорната връзка, а при положителен отговор кои вземания по договора заявителят е погасил.

В предоставения от съда срок е постъпила уточнителна молба, с която е конкретизирано, че в чл. 7 от договора на длъжника е посочен общият размер на предоставената сума на длъжника – 1925,46 лв., формирана като сбор от предоставените заемни средства – 1400 лв., и 525,46 лв., предоставени за заплащане на застрахователни премии по избрана от длъжника застраховка „защита на кредита и сметките“. Сочи, че в чл. 10 от договора е посочен размерът на ГПР – 46,92%, като ГЛП е 41,05 %. Поддържа, че застрахователната премия е включена в ГПР, но като част от главницата, както и че застраховката е сключена по желание на кредитополучателя, като е декларирал избора на тази допълнителна услуга. Конкретизира извършените от длъжника погашения.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е счел, че чрез отнасянето на стойността на разходите за допълнителна услуга, а именно застрахователната премия, които на практика не са изплатени на ответника, към общия размер на кредита, а не към разходите, свързани с него, заявителят 2 е повлиял на изчисленията във връзка с ГПР. Изключването на този разход от общия размер на разходите по договора е довело до неправилното им посочване в процентно съотношение в договора и е отнета възможността на потребителя да вземе решението си при пълно знание на фактите, след получена адекватна информация относно условията и стойността на договора за кредит и относно техните задължения, преди да бъде сключен той. Предвид това, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът е счетен за недействителен, като съобразно чл. 23 ЗПК, съдът е приел, че в полза на заявителя следва да се присъди само чистата стойност на кредита след приспадане на заплатените от длъжника суми. Ето защо, доколкото същите надхвърлят чистата стойност на кредита, съдът е отхвърлил процесното заявление.

При анализа на тези обстоятелства въззивният съд споделя констатациите на заповедния съд.

От съдържанието на процесния Договор за потребителски кредит №720031216934 от 28.05.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Г. Д.

Г., се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, доколкото кредитополучателят е има качеството потребител, съобразно пар. 13, т.1 ДР ЗЗП - физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, като липсва отбелязване същият да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. При така възприетото, съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на ЗПК.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина "общ разход по кредита за потребителя" е изяснено в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От така изложеното следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде взет предвид при изчисляването на ГПР, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри.

Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с 3 размера на премията, като същата бъде заплатена от кредитора за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Предвид изложеното следва да се съобрази дали сключването на застрахователния договор е била необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри. В тази връзка, съдът намира, че обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, е лишено от правно значение доколкото от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер. В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит, който извод почива на обстоятелството, че видно от чл. 8 и погасителния план, инкорпориран в договора, размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на сключването и е включен в размера на главницата. Сключените застраховки и договорът за кредит са от една и съща дата, като ответникът е действал като застрахователен агент при сключване на застраховките. Предвид гореизложеното съдът приема, че сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. пар. 1, т. 1 ДР ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в ГПР – така Решение № 395 от 22.01.2024 г., постановено по в. гр. дело № 5786/2023 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, Решение № 1749 от 10.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12443/2021 г., Решение № 3869 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022 г., Решение № 397 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6564/2023 г., Решение № 1748 от 05.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10210/2021 г. В допълнение следва да се отбележи, че това, че застрахователната премия е включена в главницата по кредита, не разколебава горния извод, доколкото главницата не представлява част от общите разходи по кредита.

При отчитането на застрахователната премия като несъмнен разход действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят 4 урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК, каквато е и настоящата хипотеза. Предвид изложеното, съдът се солидаризира с изводите на районния съд по отношение на валидността на процесната облигационна връзка.

С оглед на това, правилно районният съд е счел, че на основание чл. 23 ЗПК на кредитора се дължи само чистата стойност на кредита. При съобразяване обстоятелството, че извършените от длъжника плащания по кредита надхвърлят последната, съдът намира за правилен крайния за недължимост на претендираните вземания. По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено в цялост.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1986/02.08.2024 г. по ч.гр.д.

№1351/2024 по описа на РС - Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Г. Д. Г., ЕГН **********, за сумите, както следва 862,71 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до изплащането й, 134,47 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.12.2023 г. до 04.06.2024 г., 80,64 лв. – обезщетение за забава за периода 15.12.2023 г. до 18.06.2024 г. и сторените разноски.