Решение № 125 от 03.06.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Девня, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20263120100010 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Д. Д. , ЕГН ********** чрез процесуален представител адв.Н. А. от АК Варна ,съдебен адрес гр.Варна, ул.“Драгоман“ №7, против "Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Изгрев“, ул.“Незабравка“ №25 , за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит МАХ300895885 като проитиворечащ на императивните изисквания на ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 04.11.2024г. ищецът е сключил с ответното дружество „Би енд джи кредит“ ООД договор за кредит, по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на 800, 00 лева, които ищецът се задължил да изплати до 04.11.2025г. на 12 месечни вноски при годишен лихвен процент 40.52% и ГПР 49.66%.Твърди, че с договорените условия по договора се нарушават добрите нрави и се накърнява договорното равноправие между страните.

Ответникът "Би енд джи кредит "ООД оспорва заведения иск като го приема за недопустим и неоснователен.

Съдът след като се запозна със становището на страните, намира за установено следното: На 04.11.2024 г. между страните Д. Д. Д. и „Би енд джи кредит“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит МАХ300895885. По силата на договора е предоставена на кредитополучатсля главница в размер на 800 лева.

Съгласно чл. 11,ал. 1, г. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към 1 момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа.По този начин възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/. което не е сторено. При положение че допълнителното възнаграждение бъде включено от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Кредиторът не включва възнаграждението по т. нар. от него „обезпечение“ към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. В ГПР с необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход по кредита за кредитополучателя.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора тъй като липсва информация колко точно, включително като сума в лева, е оскъпяването по кредита.

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024г. по т. д. № 1646 2022г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочвансто му.

Нещо повече, при съобразяване размера на неустойката, ГПР по договора значително би надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на този компонент.

Съдът приема с оглед на нищожността на договора за кредит , че кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 316.44 лева над главницата по договора за кредит. Настоящия иск е предявен ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.

Кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент.

В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за 2 потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 от ЗПК липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 23,33 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49, 66 %. ГПР се определя по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР поставя потребителя неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

Договорът за кредит е недействителен и на основание нарушаване на изискването на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Не става ясно как се начислява този процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент. Налице е неяснота върху каква стойност се изчислява тозипроцент, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Тази информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем.

Предвид гореизложеното съдът намира за установено по делото , че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, като същият е нищожен като противоречащ на изискванията на ЗЗП и ЗПК.Тези изводи налагат уважаването на исковата претенция на ищеца към ответника по делото като основателна.

При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, както и разноски за заплатена държавна такса.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по отношение на "Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Изгрев“, ул.“Незабравка“ №25 , договор за потребителски кредит МАХ300895885 сключен между ответника Д. Д. Д. , ЕГН ********** като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Д. Д. ,

ЕГН ********** и "Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004 , че клаузата от чл.9 ал.1 от Договор за кредит МАХ300895885 , сключен между страните , предвиждаща заплащането на такса „бързо разглеждане“ е противоречаща на принципа на добрите нрави описан в разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 ЗПК, поради което е нищожна.

ОСЪЖДА "Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004 да заплати на Д. Д. Д. , ЕГН ********** , сумата от 275.56 евро за разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА "Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004 и Д. Д. Д. , ЕГН **********, да заплатят за медиатор по сметка на ОС Варна сумата от по 10.22 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Варна в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4