Определение № 107 от 11.02.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Шумен, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500048 по описа за 2026 година Производство с правно осн. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 23061/17.12.2025г. депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. ....., бул. ...... № ....., бл. ....., вх. ...., чрез пълномощник юрисконсулт Е. С. К. срещу разпореждане № 5 5 7 2 от 09.12.2025г. по ч.гр.д. № 20253630103897 по описа на РС – Шумен, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Б. И. с ЕГН********** от с. ....., общ.

...., за сумите както следва: 811.78лева – договорна лихва дължима от 10.02.2023г. до 05.02.2024г. и 314.79 лева – мораторна лихва дължима от 11.02.2022г. до 07.12.2025г..

Жалбоподателя твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия, като е нарушил съдопроизводствените правила. Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички 1 параметри, задължения като основания и размер на разбираем и достъпен език. Счита, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави и е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран за целия срок на договора и е в законовите граници. В договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника и при условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен, поради което моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане, в частта в която се отхвърля заявлението и вместо него да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, относно обжалваните вземания за договорна лихва в размер на 811.78 лева и 314.79 лева мораторна лихва. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Позовава се на съдебна практика - в Определение № 14 от 3.01.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1917/2018 г., Определение от 9.05.2019 г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 145/2019 г., Определение от 21.05.2019 г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 171/2019 г. и др.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20253630103897 по описа на РС – Шумен е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. М. Л., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу С. Б. И., ЕГН **********, адрес: с.

2

...., общ. ..., за следните суми: Договорна лихва в размер на 811,78 лева, за периода 10.02.2023 г. до 05.02.2024 г. и мораторна лихва в размер на 314,79 лева, за периода 11.02.2022 г. до 07.12.2025 г., дължими по Договор за кредит № 40006908923/ 03.12.2021 г., лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, както и деловодни разноски, в размер на 21,25 лева - държавна такса, юрисконсулстско възнаграждение 230 лева и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение за подготовка на документи. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит Стандарт № 40006908923 от 03.12.2021г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – кредитор и С. Б. И. - длъжник.

В обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане първоинстанционния съд е приел, че в случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителната услуга "Фаст" за приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит. Стойността на тази договорена услуга била в размер на 750 лева и не била включена при изчисляване на ГПР, откъдето следвало, че посоченият в договора ГПР от 48,88 %, не съответствал на действителния. Посочил е, че действията, предвидени в клаузата за допълнителни услуги "Фаст" са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, като в този смисъл било и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48.

Невключването на тези разходи в ГПР, водело до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и до недължимост на претендираните акцесорни вземания за лихви, такси и неустойки, на основание чл. 23 от ЗПК. Уточнил е, че независимо, че със заявлението не се претендира сумата по услугата „Фаст“, това обстоятелство не променяло изложените изводи за недействителност на договора и след като клаузата обективно съществува в договора, съдът бил длъжен да извърши преценка за съответствието и с визираните императивни правила.

Доводите на жалбоподателят, че първоинстанционният съд е излязъл 3 извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, която изрично вменява на съда задължение да извърши проверка, дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотв. дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.

100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.

143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към 4 горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение.

По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес.

Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ".

В горния смисъл и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни.

Съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е 5 транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.