Определение № 841 от 03.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 841 гр. София, 03.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601205 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 4 вр. глава 22- ра НПК Образувано е по жалба на адв. С. С., защитник на осъденото лице и молител по делото - Т. М., срещу Определение № 306/19.08.2026г. на Окръжен съд Враца, постановено по чнд № 400/2026, с което съдът е оставил без уважение молбата на осъдения да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказание „лишаване от свобода“, с остатък 1 (една) година и 24 (двадесет и четири) дни.

С жалбата се представят доводи относно частта на изтърпяното наказание, успешно завършване на програма „Умения за мислене“, това, че молителят полага труд, има добро поведение, няма наказания. Представят се доводи и за семейното му положение – че има семейство, деца, осигурена работа, в случай че излезе на свобода, както и че за него са налице добри характеристични данни. Прави се искане да се отмени определението и молителят се освободи условно предсрочно с прилагане на пробационни мерки.

Апелативен съд - София, като съобрази доводите на жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в законовия срок. Допустима е за разглеждане, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, обосновано окръжният съд е приел, че с решение рег.№11/15.01.2026г. на Видинския окръжен съд, по чнд №559/2025г., е признато и прието за изпълнение решение №3N Bs 171Js4993/24 на Областен съд Амберг, Германия от 30.07.2025г., в сила от 07.08.2025г., с което е изменено решение на Районния съд Амберг от 14.04.2025г., спрямо Т. Л. М., и с което е осъден за пране на пари в пет случая в идеална съвкупност - престъпление по чл.261, ал.1, изр.1, т.3, 1 т.4, алт.2, ал.5, изр.1, изр.2, алт.1, 53 от Наказателния кодекс на ФР Германия, съответстващо на чл.253, ал.3, т.1 от НК на РБългария, и му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 9 месеца.

Осъденият е започнал да търпи наказанието в РБългария, в Затвора Враца на 26.02.2026г. Към 19.08.2026г. фактически е изтърпял 5 месеца и 23 дни – престой в затвора, както и зачетен предварителен арест 1 година, 1 месец и 24 дни. От работа му са зачетени 19 дни. Остатъкът възлиза на 1 година и 24 дни.

Правилно окръжният съд е приел, че осъденият фактически е изтърпял повече от половината от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, но не е дал доказателства за поправяне и не е налице съответната втора изискуема предпоставка за предсрочно освобождаване – тази по чл. 70, ал 1, пр.

1 НК.

За да достигне до този извод, окръжният съд вярно е съобразил всички доказателства за осъдения по делото: становище на началника на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата, личното затворническо досие, справка за остатъка от наложено наказание към 19.08.2026г., характеристични данни, представени от кмета на гр. Дунавци, справка за положен труд.

Становището на началника на затвора е отрицателно, аргументирано с конкретни съображения за отсъствие на втората предпоставка по смисъла на чл. 439а НПК, а именно - не може да се приеме, че осъденият реално напълно се е поправил.

Обосновано окръжният съд е приел, съгласно доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, както и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения, че първоначалната оценка на риск у осъдения от рецидив е среден - 45 точки. Така оцененият риск е актуален, такъв е и рискът от вреди. Тяхната оценка не е променяна, няма и основание за промяна, тъй като методологически не са налице основания за ревизиране, оценките са в срок.

В профила за криминогенни нужди като дефицитни зони у осъдения са отбелязани: „отношение към правонарушението“ – молителят е слабокритичен към криминалното си поведение, изразява оневинителни нагласи. В графата „умения за мислене“ също са отбелязани дефицитни зони - отчетена е липса на способност за разпознаване на проблемите и склонност да реагира ситуативно и импулсивно. Рискът у осъдения от вреди за обществото също е среден, като се отчита видът на извършеното престъпление. Рискът е насочен към широк кръг от членове на обществото.

В изготвения план на присъдата са заложени редица цели, свързани с реалното поправяне на осъдения, които не са постигнати. Следва да се отчете, че по време на предварителното задържане, който е немалък срок в съотношение към общия срок на наказанието, спрямо осъдения не са извършвани каквито да е възпитателни и корекционни дейности, целящи положителна промяна. Това показва, че фактическият срок, през който с молителя е работено от корекционните структури на затвора, е сравнително кратък – от 26.02.2026г., при което реалистично не могат да се очакват значими и окончателни резултати. Посочва се от инспектор СДВР в съответния доклад 2 по чл. 155 ЗИНЗС, че предвид реалния престой на молителя в пенитенциарното заведение е необходим по-продължителен период на наблюдение, в който да се проследи устойчивостта на нагласите във времето, освен за спазване на правилата в условия на рестрикция, така и при живота му на свобода. Посочва се, че положителните тенденции у осъдения не надхвърлят дължимото поведение в затвора и не са достатъчни за извода, че е настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание.

Действително, молителят има позитивни прояви, тъй като е полагал труд, участвал е в спортни и културни мероприятия, в програма „Умения за мислене“.

Положителни данни са и тези, че поддържа емоционален и поведенчески самоконтрол, адаптиран е в затворническата общност и не е извършвал дисциплинарни нарушения.

Към положителните данни може да се отнесе и представената от кмета на град Дунавци характеристика за молителя, в която е отразено, че той е добър и инициативен, спомогнал за създаване на детски футболен клуб, занимавал се с организацията на различни мероприятия. Следва обаче да се постави условие за доказателственото значение на тази характеристика, тъй като тя се отнася очевидно за времето преди престоя на осъдения в затвора, следователно не може да служи за насока за резултата от поправителния процес като такъв.

Все още молителят не е преминал всички етапи на плана на присъдата, не е преминал индивидуално – оценъчен модул „Подготовка живот на свобода“, който е задължителен и предназначен за всички лишени от свобода. Прогресивната система на наказанието не е изпълнена. Администрацията на затвора отбелязва, че в поведението на лишения от свобода се наблюдава позитивна линия на поведение и мотивация за законосъобразен начин на живот, след освобождаването от затворническото общежитие. Съдът намира, в смисъла на вече изложеното за положителното поведение на молителя, че сами по себе си, тези тенденции не са достатъчни, за да се приеме устойчив положителен обрат в правосъзнанието на молителя като гаранция за правомерно поведение на свобода.

При така събраните доказателства, верен е изводът на първия съд, че независимо от данните за общественополезни прояви в рамките на затвора, осъденият не е дал доказателства за реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл. 439а НПК.

Правилно окръжният съд е отчел и предстоящите за изпълнение задачи от плана на присъдата. Споделят се съображенията, че поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното (каквото отношение той все още не е изградил), да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира. Промяната на правосъзнанието е първо и основно условие, за да се приеме и необходимата личностова промяна - поправяне и превъзпитание.

Споделя се и разбирането на окръжния съд, че следва да продължи процесът на поправително въздействие на молителя в условията на затвора за целите на сигурното и необратимо постигане на започналата позитивна промяна.

Настоящата инстанция се съгласява и с доводите на първия съд, че семейното положение на осъдения, обстоятелството, че следва да се грижи за семейство не се 3 явяват релевантни обстоятелства. Със същия смисъл е и положението, че молителят има осигурена работа, в случай че бъде освободен.

Като правилно, законосъобразно и обосновано, определението следва да бъде потвърдено.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 306/19.08.2026г. на Окръжен съд Враца, постановено по чнд № 400/2026, с което съдът е оставил без уважение молбата на осъдения Т. Л. М. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание „лишаване от свобода“ с остатък 1 (една) година, и 24 (двадесет и четири) дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4