Разпореждане № 12191 от 31.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 12191 гр. София, 31.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Наказателно дело частен характер № 20221110212079 по описа за 2022 година

Съдът намира, че тъжбата, подадена от И. М. Й. срещу Я. С. И., ЕГН-**********, гр.

Л., ул. „Д. Г." 16 не отговаря на императивните изисквания на чл.81, ал.1 от НПК – в нея липсват обстоятелства за престъпление.

В частната тъжба се посочва, че И. Й. работи като системен оператор /регистратура/ в сектор ИФАО на отдел ИФАПНО при ДЧР – МВР и живее с майка си Х. Е. Т.. Последната имала дългогодишна връзка с Я. С. И., с който са живели на семейни начала. И. бил бивш служител на МВР. В периода края на 2021 г.-началото на 2022 г. двамата се разделили. След раздялата им отношенията им се влошили. На 10.02.2022 г., около 14:50 часа, Й. провела разговор от личният си телефон с И.. Целта на разговора според тъжбата е била да защити майка си и да убеди И. да спре да я притеснява.

След провеждането на този разговор, в края на месец февруари 2022г. И. депозирал жалба до Министъра на вътрешните работи срещу И. Й., с вх. № 489700-1925/28.02.22 г. по описа на МВР в приемната на ул. „6-ти септември" 29 в гр. София. В жалбата си И. твърдял, че е разговарял по телефона на 10.02.2022 г. с И. Й., като повод за това били взаимоотношенията им с майка й, като по време на разговора към него бил държан „арогантен, безпардонен и груб тон, недостоен за служител на МВР" и са му били „отправени заплахи". И. е записал разговора и към жалбата си представил запис на флашпамет с него. Твърди също, че се чувствал силно обезпокоен и притеснен за здравето си и личната си безопасност. Във връзка с подадената жалба със Заповед на Директора на дирекция „Човешки ресурси" МВР е назначена проверка, като е определена комисия, която да установи изложените твърдения за осъществено неправомерно поведение от служител на МВР спрямо И.. В резултат от извършената проверка и на основание чл. 123, ал. 1 от АПК е постановено решение от 05.04.2022 г., с което е отхвърлен като неоснователен сигналът на И.. Според тъжителката е извършено престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК, тъй като деецът е казал публично позорящи и унизителни за нея обстоятелства и е приписал престъпление чрез следните изрази, изложени в жалбата му:

1.

„... към мене беше държан безпардонен, груб и прочее недостоен тон от служител на МВР";

2.

„.. бяха отправени и заплахи по отношение на мен";

3.

„Аз лично като познавам човека определено се чувствам силно обезспокоен и притеснен за здравето и личната ми безопасност".

1

Също така се посочва в тъжбата, че с действията си И. умишлено е приписал неизвършено от тъжителя престъпление принуда по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, доколкото се сочи, че пред трето лице И. твърди, че Й. е извършила конкретно престъпление, което в действителност тя не е извършила. В тъжбата се излагат доводи, че недвусмислено с изнесеното в жалбата му се навежда на извършването на престъпление, че И. е принуден да претърпи нещо противно на волята му, като спрямо него е употребено заплашване и злоупотреба с власт от лице от състава на МВР или от лице, което се представя за такова /вр. чл. 142, ал. 2 т. 6 от НК/.

Дейността на съдията-докладчик по производствата от частен характер включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен престъпен състав. Тази предварителна оценка на твърденията на тъжителя гарантира, че в съдебното заседание ще се разгледат само такИ. обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатИ. на пострадалия. В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано несъставомерно поведение – да прекрати наказателното производство, поради липса на тъжба, съгласно разпоредбите на чл. 250, ал.

1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК. Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК.

В наказателната доктрина е изяснено несъмнено, че престъплението „клевета“ се осъществява по два начина. Едната от формите на престъплението клевета се характеризира с разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство, свързано с личността на пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото. Това обстоятелство може да се отнася до миналото или настоящото поведение на жертвата, което да е укоримо от гледна точка на господстващия морал. Може да касае прояви от личния живот на пострадалия /например брачна изневяра, побой и тормоз на близките, пиянство, употреба на наркотици/ или да отразява отрицателни качества на жертвата /например твърдението, че пострадалият е зъл, че страда от венерическа болест, че е наркоман и пияница/.

При втората форма на престъплението чрез клеветата се приписва на пострадалия неизвършено от него престъпление. При нея деецът твърди пред трето лице/а, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил, което твърдение се отразява отрицателно на доброто име и честта му.

За да е налице клевета, следва деецът съзнателно да съобщи на другиго неистини, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.

В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е прието, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване на престъпление.

Следва да се отбележи и че съставът на клеветата е свързан с разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия, а не с вменяване на определени неконкретизирани отрицателни качества, отрицателни оценки, съждения, епитети и т.н.

2

Затова престъплението се осъществява чрез изразяване на твърдения – с конкретизирано съдържание по смисъл, така че да носи информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства и какви реално са тези обстоятелства. В този смисъл изводите, които някой си прави от прочетеното или чутото, създаването на различни версии, предположения, аналогии, внушение, мнение – не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не подлежат на доказване.

При преценка дали посочените в тъжбата факти разкрИ.т извършено престъпление, съдията докладчик намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, защото в случая в тъжбата не се съдържат твърдения, които могат да се отъждествят с приписване на престъпление или разгласяване на позорни обстоятелства за личността на тъжителя. Това е така тъй като посочените като клеветнически изрази не покрИ.т горепосочените критерии, за да бъдат причислени към категорията „позорни обстоятелства“.

Съдът следва да посочи, че от така депозираната тъжба става ясно, че инкриминираните изрази са точно възпроизведени в тъжбата, доколкото са цитирани дословно от написаното от И. в жалбата му, депозирана до министъра на вътрешните работи. Същите не подлежат на допълнителна конкретизация от страна на тъжителката и съдът не намира за нужно да дава допълнителни указания в тази насока, тъй като трите инкриминирани израза по изложеното в самата тъжба съответстват дословно и са тъждествени на употребените в жалбата на И.. Ето защо единствено следва да се прецени дали те отговарят на посочените по-горе критерии и в принципен план да се характеризират като клеветнически. В случая проверката не сочи това да е така. Първият инкриминиран израз „... към мене беше държан безпардонен, груб и прочее недостоен тон от служител на МВР“ по никакъв начин не отговаря на описаните критерии, доколкото това са оценъчни съждения и субективна интерпретация на подалия сигнала във връзка с тона и начина на провеждане на иницииран от самата пострадала телефонен разговор. изразът не е позорящ, представлява лични възприятия и оценъчни съждения за поведението на Й. и, противно на посоченото в жалбата, не представлява клеветнически твърдения.

Същото се отнася и до второто твърдение, а именно „.. бяха отправени и заплахи по отношение на мен". Дори да се докаже, че такъв израз е използван в сигнала, то същият е дотолкова неконкретизиран и общ (в самата жалба, а не в тъжбата), че от него не може да се направи никаква обективна преценка какви заплахи се твърди от И. да е отправяла Й., същите изобщо свързани ли са с нейното служебно положение, какво изобщо И. е интерпретирал като заплахи и дали в крайна сметка става въпрос за твърдяно неправомерно поведение от страна на Й.. Във всеки спор и проведен разговор би могло участник да заяви, че за адресата могат да настъпят неблагоприятни последици, които последният да възприеме за заплахи, но това не означава, че без определена конкретика същите покрИ.т състава на престъплението по чл. 147 от НК. Това е така, доколкото възприетите субективно като „заплахи“ изрази могат да касаят напълно правомерни действия като например подаване на сигнал, жалба, образуване на дело пред съд, напълно правомерно изменение на договорни отношения, лични контакти и други, което по никакъв начин не е позорящо или обидно. В случая се твърди в жалбата да са направени неконкретизирани твърдения за заплахи, които както беше посочено, с оглед обстоятелство, че са точен цитат от жалбата на И., не могат да бъдат изобщо обективно възприети като съставомерни по чл.147 от НК. Липсата на посочени от самия И. в сигнала/жалбата му конкретни твърдения за факти на заплахи лишават изначално съобщеното от него да може да се субсумира като обективно съставомерно по чл.147 от НК.

Напълно субективни и непочИ.щи на изложените в самата тъжба твърдения са интерпретациите на Й., че е приписано престъплението принуда по чл.143, ал.1 от НК или 3 някой от квалифицираните състави на това престъпление. Никъде в тъжбата не се твърди И. да е посочил в сигнала си до министъра на вътрешните работи, че Й. го е принудила или е извършила опит да го принуди той самият да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като Й. е употребила за това сила, заплашване или е злоупотребила с властта си. Както беше вече посочено, твърдението, че са отправяни „заплахи“ е дотолкова лишено от детайли в самата жалба на И., че подобни съждения в сезиращата съда тъжба са плод единствено на субективни представи на самата тъжителка, непочИ.щи на обективно изложени (или дори на твърдения за изложени) такИ. „обвинения“ от страна на И..

Напълно неконкретизирано и лишено от някаква форма на детайлизация е и твърдението на И., че „Аз лично като познавам човека определено се чувствам силно обезпокоен и притеснен за здравето и личната ми безопасност". Дори и този израз да се отнася до тъжителката Й., същият не е носител на никакви конкретни твърдения, а изразява субективни възприятия и усещания на И., които обаче не са носители на никаква точна информация, даваща обективно основание да се приеме, че се твърди Й. пряко да застрашава здравето му и личната му безопасност по начин, който може да се приеме за позорящ.

Очевидно от изложеното в сигнала, възпроизведено в тъжбата, липсват каквито и да било конкретни и ясни твърдения за действия на Й., които да е предприела или да се твърди,че ще приеме, които да застрашават тези неоценими лични блага на И..

В трайната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург се прави разграничение между факти и мнения, които съдържат преценка или оценка. Така например по делото “Лингенс срещу Австрия” се приема, че е нужно да се направи грижливо разграничение между фактите и оценъчните съждения. Съществуването на факти може да бъде установено, докато истинността на оценъчни съждения не се поддава на доказване.