Решение № 115 от 03.11.2025, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Гражданско дело 847/2024
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 03.11.2025
- В сила
- 11.03.2026
- Състав
- Симеон Горанов Гюров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 181, ал. 1 · Изборен кодекс
- чл. 182 · Изборен кодекс
- чл. 480 · Изборен кодекс
- § 1, т. 17 · Изборен кодекс
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл. 167 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. Пирдоп, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100847 по описа за 2024 годИ.
Производството е по чл.45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№**** /06.12.2024 г. на Д. В. Н. с ЕГН: ********** срещу Д. Т. Г. с ЕГН: **********. Твърди се, че на 24.10.2024г. около 15:35 часа в ОДЧ при ОДМВР- София на служебен телефон 02/22755 е подаден сигнал от ответника с невярно съдържание за това, че ищецът купувал гласове за посочена коалиция, същото твърдение направил и със собственоръчно писмено обяснение от 25.10.2024 г., с което деяние причинил на ищеца неудобство, психически страдания, притеснения и вменяване на чувство за виновност, както и уронил доброто му име в обществото.
Претендира за претърпените неимуществени вреди обезщетение в размер на 5000 лева, като моли съда да постанови решение, с което да осъди и присъди да заплати обезщетение Д. Т. Г. с ЕГН: ********** - гр. З., Вилна Зона „*********“ 226 за причинени неимуществени вреди на Д. В. Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. З., ул. „************“, бл.16, ет.3, ап.9, в размер на 5000лв. (пет хиляди лева) вследствие на изречени неверни твърдения за извършване на престъпление от общ характер пред Министерство на вътрешните работи ОДМВР-София.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, чрез процесуалните си представители поддържа предявения от него иск. Излага подробни съображения в хода на делото, представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответникът Д. Т. Г. чрез пълномощника си адв.Е. Г.-М., със съдебен адрес: гр. Е.П., пл.
„*************" №2, ет. 3, офис 1 в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че така предявеният иск е допустим, но искът е неоснователен, като 1 съображенията му са следните: Счита, че от така предявения иск не се установява наличие на нито една от предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на доверителя ми противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вИ.. Счита, че поведението му не може да бъде прието за противоправно. Подаването на сигнал до държавна институция е право, прогласено с основния закон, а упражняването на конституционно закрепени субективни права не може да се счита за противоправно действие. В този смисъл от него не могат да произтекат вреди за трети лица. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че е налице и друго основание за отхвърляне на предявения иск, а именно: подаването на жалби и сигнали не попадат в обхвата на престъплението „клевета", тъй като чрез тях е реализирано правото на свободно изразяване на мнение, гарантирано от ЕКПЧ. Европейският съд по правата на човека в своята практика е посочил, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване“ /на клеветнически твърдения/, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на властите. Съдът е отбелязал, че по този начин се реализира възможност в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в поведението на длъжностно лице, независимо, че подобни твърдения могат да окажат негативно влияние върху професионалния статус на длъжностното лице, да подкопаят авторитета му. По настоящето дело, ответникът, на 24.10.2024 годИ., е подал сигнал до ОДМВР - София, че в гр. З. се купуват гласове, с което е изразил своето мнение, че се извършва нарушение на чл. 167 от НК. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че обстоятелството, че извършената проверка не е констатирала нередност, не повлиява негативно на правото му да изкаже мнение, тъй като лицето може да изказва мнение както с позитивна, така и с негативна насоченост, без значение дали субективното му виждане съвпада с обективното фактическо положение. Ето защо, като е упражнил свое право, ответникът е действал правомерно, откъдето следва, че за него не могат да произтекат неблагоприятни правни последици /да понесе наказателна, а в случая и гражданска отговорност/. Следва да се има предвид, че след подаването на сигнала до ответника не може да въздейства върху нататъшния ход и развитие на производството. Ето защо, счита, че в случая не може да се говори както за наличие на противоправно поведение, така и за вИ.. Счита, че изложените в исковата молба твърдения не водят до установяване на противоправно поведение от страна на ответника, т.е. до осъществено от него действие, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Счита, че подаването на сигнал по своята правна същност не представлява противоправно деяние. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че в гр. З. е дочул, че се разпространява информация, че ищецът и други лица дават пари на граждани за гласуване за опредЕ. партия. Това е поводът да подаде сигнал за извършено престъпление по чл. 167 от НК. На следващо място, липсват и реално понесени вреди. От твърденията, изложени в молба в изпълнение на указания, дадени с Разпореждане № ****/16.12.2024 г. по настоящото дело, е видно, че ищецът счита, че в резултат на подаването на сигнала от 2 ответника са му причинени морални вреди, изразяващи се в неудобство, психически страдания, притеснения, вменяване чувство на виновност, клевета на доброто име в обществото. Изразяващи се в потиснатост, нервно напрежение, независимо от своята убеденост за правота, притеснения от неоснователното обвинение, което е станало достояние за целия му социален кръг - приятели, близки и роднини. За така твърдените вреди, ищецът не представя доказателства такива действително да са претърпени. Липсват и доказателства за твърденията на ищеца, че сигналът е станал достояние до целия му социален кръг. Същият не е разгласен и обявен публично, за да са налице основанията да се счете, че изложените в сигнала твърдения биха могли да се приемат като клевета на доброто име в обществото на ищеца. Ответникът по никакъв начин не е дал публична разгласа на сигнала, в резултат на което да злепостави ищеца. Липсват и доказателства в такава насока.
Ответникът в отговора на ИМ твърди, че ако сам ищецът е разпространил, че спрямо него има образувана преписка в РП-Е.П. /ТО-Пирдоп/ по повод на подаден от доверителя ми сигнал, и тези факти са станали достояние на по-широк кръг от лица, това по никакъв начин не може да бъде вменено във вИ. на ответника, доколкото ефектът на узнаване е бил постигнат в резултат от действия на трети лица или на самия ищец. Счита, че ответникът е упражнил свое конституционно право на жалба/сигнал/. Съгласно чл.45 от Конституцията гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. По аргумент от чл.57,ал.2 от Конституцията с това права не може да се злоупотребява. Защитата на права, включително и чрез подаване на сигнал до компетентните органи не представлява злоупотреба с право, която следва да бъде санкционирана. Добросъвестността е налице, когато правото се упражнява с убеждението, че то съществува. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че от изложените твърдения в исковата молба, както и от приложеното като доказателство към исковата молба Копие от Обяснение на Д. Т. Г. е видно, че същият е дочул в разговор на граждани, че няколко лица, включително ищецът предлага пари, за да се гласува за точно опредЕ. партия, като се говори, че е за ДПС на Д.. В резултат на така осъществяваната дейност, ответникът е счел, че се засягат неговите права с оглед на факта, че същият е бил кандидат за народен представител от 1111 „Възраждане" в 26 МИР,с оглед на което същият търси защита и съдействие от компетентните органи. Следователно, счита, че не е налице противоправно поведение и в този случай е изключена отговорността за деликт, като добросъвестността на ответника при подаване на сигнал изключва приложението на презумцията за виновност по чл.45,ал.2 от ЗЗД. На последно място счита, че предявения иск е твърде завишен размер, като същият не кореспондира с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Ответникът в отговора на ИМ моли съда въз основа на гореизложеното да отхвърли като неоснователен предявения иск от ищеца А.А.П.. Ответникът в отговора на ИМ моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание ответникът се явява лично, чрез процесуалните си представители поддържа депозирания от него отговор на исковата молба. Излага подробни съображения в хода на делото, представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
3
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени и приети следните писмени доказателства: Копие от протокол;
Докладна записка; Копие от Обяснение от Д. Г.; Постановление за прекратяване от Районна Прокуратура - Е.П. Териториално отделение – Пирдоп; официална извадка от сайта на резултати избори от 27.10.2024г.; заверени копия на пр.пр. №1615/2024 г. по описа на РПЕ.П., ТО-Пирдоп, като са събрани и гласни доказателства, както следва:
В разпита си свидетеля Е. Г. установява дословно следното: „АДВ.Ц.: Познавате ли страните по делото, знаете ли за какво е делото? СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Познавам страните и знам за какво е делото. Вечерта на 25-ти петък се чух с Д. Н., тъй като баща му има погребална агенция, а на 25-ти почИ. мой близък приятел и му се обадих за питам в колко часа е погребението и откъде тръгва, за да отида. Д. беше разстроен по телефона, сетих се за какво става на въпрос и го питах директно. Тогава той сподели, че такова нещо не му се е случвало никога в живота, че до преди аз да му звънна е говорел с дъщеря му, която е в чужбИ.. Тя също го е питала дали са верни тези работи, че е купувал гласове за Д., че е гей и т.н. Беше много разстроен, плачеше по телефона. Каза: „Аз какво общо имам с тези неща, те ме бъркат“. АДВ.Ц.: Този слух знае ли се от трети лица? СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Да, включително и след изборите първите, които ме питаха в събота вечерта, бях на гости у баба ми и леля ми. Леля ми работи в едно от големите предприятия в региона и вечерта ми каза: „Абе ти знаеш ли, че А., М., Г. и Р. са ги викали в полицията и че са ги задържали, че са купували гласове. След като мИ.ха изборите и други хора са ме питали. АДВ.Ц.: Някой с име може ли да посочите, който да знае, че е разпространен такъв слух? СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Да, много имена мога да кажа - Н.Д., леля ми Д.. Г., П.П.. Много често се виждаме с Д., почти всяка седмица в събота и неделя го виждам. Аз от понеделник до петък работя в София, събота и неделя съм си в З. и го виждам. Абсолютно същото като при другите трима, с които държа тясна връзка, всичките сме добри приятели, абсолютно много има повлия това нещо, да не говорим, че мИ.ха изборите и това нещо се коментираше, градът ни е малък, всеки с всеки се познава, много се коментираше това нещо. Включително има хора, които правят неприятни бъзици – „Абе, дай някой лев, нали си голям баровец“. АДВ.М.: Казахте, че на 25.10 сте разговаряли с Д. Н., той какво Ви каза за повода за сигнала? СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Да, каза че в петъка е ходил в полицията да го разпитват, че бил купувал гласове за Д.. Моята партия е „*******“.“
В разпита си свидетеля Н.Д. установява дословно следното: „АДВ.М.: Познавате ли Д. В.
Н.? Известно ли Ви е дали в гр.З. в изборния ден или преди изборния ден са купувани гласове, нещо да се е разпространявало и името на Д. Н. също да е споменавано?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Познавам Д. Н.. От доста време го познавам, още от дете и семейството му познавам. Коментираше се в З. да има купуване на гласове, споменават имената, сред които и неговото, лично аз не съм присъствал на предлагане на пари от него, тъй като ме познават и никой няма да дойде да ми предложи. АДВ.М.: Спомняте ли си дали Д. Н. е посочен в публикуван списък на интернет страницата на „********“? СВИДЕТЕЛЯТ Д.: В 4 интернет страницата, мисля че той не беше публикуван. От З. са няколко човека публикувани, но той специално не беше. Почти всеки ден виждам Д. Н. в З.. Не знам какво работи, според мен нищо. АДВ.М.: Забелязал ли сте след изборите някаква промяна в него, да се чувства неудобно, да изпитва психически страдания, притеснения? СВИДЕТЕЛЯТ Д.: