Решение № 71 от 02.06.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Белоградчик, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20251310100175 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е за сумата 144.82 лв. с пр. осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.10, вр. с чл. 19 ал.4 ЗПК.

В исковата молба, предявена от М. Г. П. се излага : между ищеца и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, е сключен договор за потребителски кредит № 40014400912/23.12.2022 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 1 000.00 лв. с пакет от допълнителни услуги съответно – „“Фаст“ – 400.00 лв. и „Флекси“ – 500.00 лв.

Кредита и възнаграждението по пакета от допълнителни услуги е следвало да бъдат издължени на 18 месечни вноски

Посоченият ГПР формално не надвишава петкратния размер на законната лихва /50%/, но с включването на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ допълнително се оскъпява кредита и по този начин се заобикаля разпоредбата на 19 ал.4 ЗПК и води до недействителност на договора за кредит

Съгл. чл. 23 ЗПК, когато договора за кредит е обявен за недействителен, потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита Възнагражденията за доп. услуги е отразено в погасителния план на кредита, поради което се явява задължително условия за отпускане на заема

Ответника е платил 1 144.82 лв., която сума надвишава главницата от 1 000.00 лв., респ. е надплатил 144.82 лв.

1

Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 144.82 лв на осн. чл.

55 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22 и 23 ЗПК

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Ответника е оспорил предявения иск.

Брани се с правни доводи : - ищеца сам е избрал допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ и така си е гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на кредита; - споразумението за доп. услуги не е задължително условие за отпускане на кредита Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по поставената задача.

Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Не се спори по делото, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 40014400912/23.12.2022 г., по силата на който ответника е предоставил на ищеца кредит в размер на 1 000.00 лв., с пакет от допълнителни услуги съответно – „“Фаст“ – 200.02 лв. и „Флекси“ – 250.07 лв.

Заетата сума е преведена по сметка на ответника.

От заключението на ССЕ се установява, че ищеца е платил на ответника 1 144.82 лв. при чистата стойност на главницата по кредита - 1 000.00 лв.

Съдът приема доводите на ищеца относно нищожност на договора за кредит м/у страните за основателни.

В разпоредбата на чл. 11 ЗПК са изброени реквизитите на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно е, че липсата само на някои от реквизитите, изброени в чл. 11 ЗПК, води до недействителност на целия договор за кредит, а именно - на тези, посочени в ал. 1, т.7-т.12, както и в т. 20, както и в ал. 2.

Съгл. чл. 11, ал.1, т.9 и чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК задължителни елементи от сключения договор за потребителски кредит са лихвеният процент, както и годишният процент на разходите по кредита/ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгл. чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгл. чл. 19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Съг. чл. 19, ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. В практиката на ВКС- определение № 527/09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г., ІІІ г. о. на ВКС е прието, че " разпоредбите, визирани в чл. 19, ал.4 и ал.5 ЗПК, не представляват 2 законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорени възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определеният от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на годишния процент на разходите. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на императивна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост за някои уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК".

Съдът намира, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,94 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно - таксите /възнагражденията/ за услугите "Фаст" и "Флекси", които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. С оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза при включване на пакета от допълнителни услуги/ от 900.00 лв. / в ГПР, същият възлиза на 224.3310 %. Процесните два броя такси за услугите "Фаст" и "Флекси", следва да бъдат включени в общия разход по кредита, което в случая не е сторено.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал.1 ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесния договор размерът на посочения ГПР /48,94 %/ не включва договореното възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" и "Флекси" в общ размер на 900.00 лв. В тази връзка неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, което създава възможност за недопустимо завишаване на цената на предоставения финансов ресурс. Тази част от договора е от съществено значение за интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит.

Поради тази причина неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК – в случая договор за кредит № 40014400912/23.12.2022 г., сключен м/у ищеца и ответника. В този смисъл са и дадените отговори на отправено от български съд преюдициално запитване в Решение на съда на ЕС от 21.03.2024 г. по дело C?714/22, С. Р. Г. срещу "Профи Кредит България" ЕООД. Съгласно цитираното решение, предвид съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит с цел възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед 3 на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

Нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до последиците на чл. 22 ЗПК, т. е. договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителя само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане само на чистата сума по кредита - в този смисъл решение № 50086/21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г. на I т.о. на ВКС, решение № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/2022 г. на I т.о. на ВКС, решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г., I т.о. на ВКС, решение № 50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г.,III г.о. на ВКС, определение № 50161/29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г., II т.о. на ВКС, решение № 50056/29.05.2023 г. по т. дело № 2024/2022 г., I т.о. на ВКС и др.

С непосочването на действителния ГПР ищцовото дружество е заобиколило императивната разпоредба на чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК.

В случая е установено от заключението на ССЕ, че ищеца е платил, 1 144.82 лв. при чистата стойност на главницата по кредита - 1 000.00 лв.

Съдът следи и служебно за нищожността на договора, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а на основание чл. 7, ал.3 ГПК – за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

По предявения иск с пр. осн. чл. 55 ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума в размер на 144.82 лв. недължимо платена над чистата стойност на кредита по нищожен договор, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.

Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Начална липса на основание е налице, както в случаите при предаване и без наличието на някакво правоотношение между даващия и получаващия, така и когато е получено нещо въз основа на нищожен акт,, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленум на ВС – по 4 някои въпроси за неоснователното обогатяване.

Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, а също така и в случаите, при които ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът установи, че това основание е нищожно, като и в двете хипотези даденото е без правно основание.

С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, осъществяването на твърдяното имуществено разместване чрез реалното заплащане, съответно получаване от ответното дружество на претендираната сума, при установяване на което в тежест на ответната страна е да докаже наличието на основание за получаване и последващо задържане на сумите.