Решение № 2094 от 21.06.2024, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2094

Велико Търново, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретар Д.С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20247060700116 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 215 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/

Същото е образувано по жалба на „СИ.ЕН“ ЕООД, ЕИК *********, гр. В. Търново срещу Заповед №РД 22-67/11.01.2024 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено премахване на незаконен строеж – насип, изпълнен в ПИ 000583.28.11, 000583.28.12, 000583.28.18, 000583.28.20 и 000583.501.9519 по КК и КР на с. Арбанаси, всички находящи се в с. Арбанаси, общ. Велико Търново.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел. Оспорва възприетите параметри на насипа и счита, че не отговарят на действителното фактическо положение. Изтъква липса на констатации и доказателства за момента на извършване и за субекта, който е изпълнил насипа. Поддържа, че действителността в момента не съответства на данните, съдържащи се в съставения преди година констативни протоколи. По тези съображения моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния представител адв. М. от ВТАК, която допълва основанията за отмяната и с тези по чл. 146, т. 3 от АПК – съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В частност твърди, че не са установени всички факти и обстоятелства, имащи значение при издаването на оспорения акт, с което са нарушени разпоредбите на чл. 7 и чл. 36 от АПК. Навежда доводи, че в нарушение на чл. 36 от АПК административният орган не е събрал доказателства за възложителя и изпълнителя на извършените строителни работи. Липсва и уведомяване на заинтересованите лица за започналото производство. Отделно, доразвива съображенията за материалната незаконосъобразност с това, че т. нар. незаконно строителство е осъществено при извършване на изкопни работи на земна маса, добита от строителни дейности в други имоти, и всъщност представлява съхраняване на насипна маса, което съгласно §17 от ДР на ЗУО представлява отпадък, а не незаконен строеж. Поддържа оспорването и представя списък с разноски. Цялостната концепция за незаконосъобразност на обжалвания акт развива в представена по делото писмена защита.

Ответникът – кметът на Община Велико Търново, чрез юк Й., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. В съдебно заседание и в допълнително представена писмена защита подробно навежда доводи за законосъобразност на процесната заповед, като твърди, че от доказателствата по делото се установява, че направеният насип е с височина над 1 м и с площ над 30 кв. м, поради което представлява строеж, който не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е Заповед №РД 22-67/11.01.2024 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено премахване на незаконен строеж – насип, изпълнен в ПИ 000583.28.11, 000583.28.12, 000583.28.18, 000583.28.20 и 000583.501.9519 по КК и КР на с. Арбанаси, всички находящи се в с. Арбанаси, общ. Велико Търново. Същата е връчена по пощата на 17.01.20024 г. видно от Известие за доставяне на л. 10 от делото. Жалбата срещу нея е подадена чрез общинската администрация до съда на 30.01.2024 г., което се установява от поставения на нея вх. №53-4965-1 от същата дата. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4, вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ от „СИ.ЕН“ ЕООД, в качеството му на адресат на заповедта, при наличие на правен интерес от оспорване, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесната заповед касае поземлени имоти по КККР на с. Арбанаси с кадастрални номера, собственост на „СИ.ЕН“ ЕООД: 000583.28.11 – земеделска земя: пасище; 000583.28.12 – урбанизирана територия: за друг вид застрояване /УПИ ІV, кв. 54/; 000583.28.18 – урбанизирана територия: за друг вид застрояване /УПИ І, кв. 54/; 000583.28.20 – урбанизирана територия: за друг вид застрояване; и ПИ по КККР на с. Арбанаси №000583.501.9519 – общинска собственост: за второстепенна улица. Няма спор, че УПИ І, кв. 54 и УПИ ІV, кв. 54 са отредени за обществено и делово обслужване.

От справка в сайта на Търговския регистър се установява, че управителят и едноличен собственик на капитала на „Модеа-С“ ЕООД – С. Д., е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството жалбоподател „СИ.ЕН“ ЕООД. Съгласно Разрешение за строеж №179/29.08.2016 г. на главния архитект на Община Велико Търново в УПИ ІІІ, кв. 39 по плана на с. Арбанаси на „Модеа-С“ ЕООД е разрешено строителството на „Обществено-обслужваща сграда (СПА център и закрит басейн), частично вкопана в терена и открита външна тераса. По силата на Разрешение за строеж №313/22.12.2016 г. на „Модеа-С“ ЕООД е разрешено строителството на „Две жилищни и обществено-обслужващи сгради и подземен паркинг“ в УПИ І и в УПИ ІІ, кв. 39 по плана на с. Арбанаси. По отношение на строеж „Две жилищни и обществено-обслужващи сгради и подземен паркинг“ е издадено Удостоверение за въвеждане на експлоатация №57/12.05.2022 г. на главния архитект на Община Велико Търново. Имотите, които касаят процесната заповед, и тези, за които има издадени разрешения за строеж, се намират в съседство и са собственост на свързаните лица „Модеа-С“ ЕООД и „СИ.ЕН“ ЕООД.

В хода на разрешеното строителство, върху имотите, попадащи в обхвата на оспорената заповед, е изхвърляна земна маса, добита от изкопните дейности в парцелите на „Модеа-С“ ЕООД. Това обстоятелство се установява от Становище №94СС-292-1/09.03.2018 г. на С. Д., който заявява, че изкопните работи /във връзка с разрешеното строителство/ са приключили през м. януари 2018 г. и към м. март същата година, когато е дадено становището, метереологичните условия не са позволявали да бъдат изхвърлени земните маси, които са оставени временно, с тенденция част от тях да се използват за обратно насипване, а друга – да бъдат изхвърлени. Сочи се още, че е складирана земна маса единствено в имоти: 000583.28.11, 000583.28.12, 000583.28.18 и 000583.28.20, собственост на „СИ.ЕН“ ЕООД.

В интервала от 2018 г. до 2021 г. в Община Велико Търново, а впоследствие и в ДНСК – София, РДНСК – Северен централен район, РОНСК – Велико Търново са постъпили сигнали за извършване на незаконен строеж – насип, в процесните имоти. Правени са проверки, но не са констатирани предпоставки за започване на процедура по чл. 225а от ЗУТ. От 2021 г. насетне по реда за надзора за законност и защита правата на гражданите със сигнал е сезирана Районна прокуратура – Велико Търново, като е последвал инстанционен контрол на прокурорския акт пред Окръжна прокуратура – Велико Търново, Апелативна прокуратура – Велико Търново и Върховна административна прокуратура. В изпълнение на Резолюция за извършване на инстанционен контрол №PRB2022150270750 на ВАП Районна прокуратура – Велико Търново е постановила Разпореждане от 27.07.2022 г., с което е възложено на служител в Община Велико Търново да извърши проверка по сигнала, съдържащ данни за нарушение на разпоредбите на ЗУТ. В тази връзка служители на Община Велико Търново са извършили на 28.09.2022 г. повторна проверка на място, за която е изготвен констативен протокол. Установено е, че в УПИ І и УПИ ІV, кв. 54 работи тежка механизация по подравняване на терена, не се извършват товарни дейности по извозване на скални и земни маси. Не е налице хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и липсва информация за провеждани административни процедури. От „СИ.ЕН“ ЕООД, в качеството на собственик на УПИ І и УПИ ІV, кв. 54 по плана на с. Арбанаси, е изискано да представи заснемане от лицензиран проектант по част Геодезия за съпоставяне с теренните коти по плана на с. Арбанаси с теренните коти на място. Такова не е представено. Въз основа на горното и предвид площта и обема на насипа от ВТРП е направено Предложение №PRB2022167981130 до Община Велико Търново след извършване на необходимите констативни мероприятия да бъдат предприети предвидените в ЗУТ действия за санкциониране за извършеното нарушение /при доказано изрично такова/ и отстраняване на незаконния насип.

В тази връзка, в отсъствието на представител на „СИ.ЕН“ ЕООД, от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ при Община Велико Търново е извършена проверка по документи и на място на незаконен строеж – насип в имоти ПИ 000583.28.11, 000583.28.12 /УПИ ІV, кв. 54/, 000583.28.18 /УПИ І, кв. 54/, 000583.28.20 и 000583.501.9519 по КК и КР на с. Арбанаси. В хода на проверката е установен насип, изпълнен при изкопни работи на земни маси от извършени строителни дейности в УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ, кв. 39 по плана на с. Арбанаси. Изкопният материал е съставен от несвързан скален материал и земни маси, насипани в западната част на ПИ 000583.28.12, западната и централната част на ПИ 000583.28.18 и в източната част на ПИ 000583.28.11 и ПИ 000583.28.20, както и частично в общински имот ПИ 000583.501.9519 /без да е налице учредено право на строеж за този имот/. Извършено е повърхностно подравняване с тежка механизация. Общите приблизителни параметри на насипа, получени чрез съпоставяне на сателитно изображение от Google maps, огледи на място и фотодокументация, са квадратура 5 000 кв. м и обем 135 000 кв. м. Направен е извод, че изпълнените земни работи представляват „строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, категоризиран от VІ категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, който не попада в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Строителството на насипа е изпълнено без разрешение за строеж и в нарушение на чл. 147 и чл. 148, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ и същият е квалифициран като нов незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, който трайно променя начина на ползване на земята без да е налице процедура по одобрение на ПУП.

На основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е съставен Констативен акт №ВТ-3431-469/20.03.2023 г., с който стартира административно производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях.

Процесният констативен акт е изпратен на дружеството по пощата на 20.06.2023 г. видно от Известие за доставяне на л. 15 от делото. Срещу него не е подадено възражение. Последвало е издаването на процесната Заповед №РД 22-67/11.01.2024 г., въз основа на оспорването срещу която е образувано настоящото дело.

Приобщени към доказателствения материал по делото са изпратената с Писмо изх. №53-4965-1/30.01.2024 г. по описа на Община Велико Търново административна преписка по издаване на оспорения административен акт. По искане на оспорващото дружество е изслушан свидетелят С. С. Д. – наемател на заведение в комплекс „Севастократор“, собственост на „Модеа – С“ ЕООД, находящо се в непосредствена близост до процесните имоти. По искане на ответника е разпитан свидетелят М. Н. П. – главен експерт в Отдел „Устройство на територията“ в Община Велико Търново, които е участвал в многобройни огледи на терена от 2018 г. насетне, изготвил е акта и проект на оспорената заповед. По делото е прието и приложено като доказателство и заключението на Съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице строителен инженер, което след запознаване с материалите по делото, както и допълнително представени такива от Община Велико Търново и след оглед на конкретния обект, е извършило възможните частични измервания и е отговорило на въпроси относно естеството, местонахождението, обемът и площта на насипа, както и относно наличните строителни книжа. Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва експертизата относно извода, че процесният насип представлява строеж от VІ категория. Счита, че формулираният отговор не съответства на легалното понятие на термина строеж по смисъла на ЗУТ и разпоредбите, касаещи категоризацията на видовете строежи, както и че съставлява правен извод. Събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на СТЕ относно фактическите констатации, съдът обсъжда съвкупно и кредитира в мотивите на настоящото решение.