Решение № 742 от 04.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Варна, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Б.ова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500444 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 105121/30.12.2024г., уточнена с молба от 17.04.2025г., подадена от А. Щ. К., Ж. М. К. и Д. М. З., чрез процесуалния им представител срещу решение № 4446/09.12.2024г. постановено по гр.д.№ 16847/2022г. по описа на ВРС, В ЧАСТИТЕ му, с които е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между главното встъпило лице Д. З. П. и жалбоподателите - А. Щ. К., Ж. М. К. и Д. М. З., че Д. З. П. притежава правото на собственост върху 9/30 ид.ч. от ПИ с ид. *** по КК и КР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АК, с административен адрес: гр. Б., обл. Варна, зона за вилен и културен отдих „Чайка“, неизползвана нива, площ 1040 кв.м., стар номер ***, кв. 248, парцел XIII-6, при съседи: ПИ с ид. ***, ***, *** и ***, по силата на Договор за покупко-продажба от 19.11.2004г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, т. IV, рег.№ 12433, дело № 625 от 19.11.2004г. на нотариус Р.К., на основание чл.124, ал.1 от ГПК, ОТХВЪРЛЕНИ са предявените от А. Щ. К. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на Н. В. Т., Ж. Г. Г., И. И. Г., М. Р. и Ф. Р. М., че А. Щ. К. притежава правото на собственост върху 9/30 ид.части от Поземлен имот с ид. *** по КК и КР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18- 47/18.08.2006г. на изп. директор на АК, с административен адрес: гр. Б., обл.

Варна, зона за вилен и културен отдих „Чайка“, неизползвана нива, площ 1040 кв.м., стар 1 номер ***, кв. 248, парцел XIII-6, при съседи: ПИ с ид. ***, ид. ***, ид. *** и ид. ***, при твърдения за придобИ.е на собствеността по силата на упражнявано от него давностно владение в периода 26.06.1996г. – 22.12.2022г. /датата на предявяване на иска/, ОТХВЪРЛЕНИ са изцяло предявените от Ж. М. К. и Д. М. З. (лично и като наследници на починалия М.К.) положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на Н. В. Т., Ж. Г. Г., И. И. Г., М. Р. и Ф. Р. М., че Ж. М. К. и Д. М. З. притежават правото на собственост върху 15/30 ид.части от ПИ с ид.

*** по КК и КР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006 г. на изп. директор на АК, с административен адрес: гр. Б., обл. Варна, зона за вилен и културен отдих „ЧАЙКА“, неизползвана нива, площ 1040 кв.м., стар номер ***, кв. 248, парцел XIII-6, при съседи: ПИ с ид. ***, ид. ***, ид. *** и ид. ***, при твърдения за придобИ.е на собствеността по силата на упражнявано от наследодателя им М.К. и продължено от тях давностно владение в периода 26.06.1996г. – 22.12.2022г. /датата на предявяване на иска/ и са ОСЪДЕНИ да заплатят на Д. З. П. сумата от 805 лева, представляваща дължими разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззивниците А. Щ. К., Ж. М. К. и Д. М. З., чрез процесуалния си представител заявяват становище за недопустимост на решението постановено по исковете на главно встъпилата страна и за неправилност и незаконосъобразност на съдебно решение в останалите обжалвани части.

По отношение на исковете на главно встъпилата страна се заявява становище за недопустимост на същите предвид на това, че ищците по главните искове /К., К. и З./ не са насочили исковете си срещу праводателите на Д. П. и следователно не засягат негови права и законни интереси, което да обуслови правен интерес от предявените от него искове за собственост срещу тях.

По отношение на собствените си искове излагат, че съдът е достигнал до неправилен извод спрямо въведените от тях твърдения, че са придобили имота въз основа на давностно владение предвид на установеното владение на същия от К. и наследодателя на К. и З.

/М.К./ за период по-дълъг от 10 години считано от постановяване на реституционното решение № Б0109/25.06.1996г. на ПК – гр.Б. в полза на ответниците като наследници на бившия собственик. Считат, че събраните по делото доказателства за електрифицирането и водоснабдяването на имота, за монтирането на бунгала и фургони в него и за целогодишното му ползване установяват й манифестирането на намерението им да считат имота за свой. Молят решението в частта, с които са уважени исковете на главно встъпилата страна да бъде обезсилено като недопустимо, а в останалите обжалвани части – да бъде отменено и предявените искове за собственост да бъдат уважени. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Д. З. П., чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователността й. Възразява срещу твърденията на въззивниците, че исковете предявени в качеството му на главно встъпила страна са недопустими, като 2 посочва, че правният му интерес произтича от факта, че ищците - К., К. и З. са предявили искове за собственост на целия имот, с което оспорват неговото право на собственост по отношение на 9/30 ид.части от имота. Моли решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Писмен отговор на въззивната жалба е депозиран от Ж. Г. Г., чрез процесуалния й представител. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а исковете за собственост на ищците К., К. и З. за процесуално недопустими поради това, че са предявени само срещу част от наследниците на реституирания собственик. Заявява становище за правилност и законосъобразност на изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията на ищците за придобИ.е на процесния имот по давност, включително поради това, че не са отблъснали владението на ответниците, които са им били известни предвид водените с тях преговори за закупуването му. Излага, че обжалваното решение е обосновано правилно съобразно ангажираните по делото доказателства, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК е депозиран и от особения представител на И. И. Г., с който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Счита за недоказани твърденията на ищеца К. за придобИ.е по давност на 9/30 ид.части от процесния имот, както и тези на ищците Ж. К. и Д. З. за давностене на 15/30 ид.части от имота. По отношение на възраженията за недопустимост на исковете на главно встъпилата страна становището е за неоснователността им доколкото оттеглянето на исковете по отношение на праводателите на Д. П. не се отразява на допустимостта на неговите искови претенции за собственост.

В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат изложените доводи. Въззивниците изрично заявяват, че оспорването на постановеното решение в частта по исковете на главно встъпилата страна Д. П. е само касателно неговата допустимост, предвид на това, че последният е лишен от правен интерес от воденето им.

При извод за допустимост на исковете и на постановеното по тях съдебно решение заявяват изрично, че признават правото на собственост на Д. П. по отношение на заявените от него 9/30 ид.части от имота.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Въззивното производство е висящо в частта досежно произнасянето на първоинстанционния съд по предявените от главно встъпилото лице Д. П. искове за собственост касателно 9/30 ид.части от процесния имот - ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Б., както и в частите, с които са отхвърлени исковете за собственост на А. Щ. К. с предмет 9/30 ид.части от имота, основани на твърдения за придобИ.е на собствеността им въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 26.06.1996г. – 22.12.2022г. и в частта, 3 с която са отхвърлени исковете на Ж. М. К. и Д. М. З. касателно 15/30 ид.части от същия имот основани на твърдения за придобИ.е на собствеността по силата на упражнявано от наследодателя им М.К. и продължено от тях давностно владение в периода 26.06.1996г. – 22.12.2022г.

В частта, с която е признато право на собственост на ищеца А. К. по отношение на 6/30 ид.части от процесния имот с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Б. на основание договор за покупко-продажба спрямо ответниците Н. В. Т., Ж. Г. Г., И. И. Г., М. Р. и Ф. Р. М., първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

По отношение исковете на главно встъпилата страна Д. П.

Въведените с въззивната жалба на А. К., Ж. К. и Д. З. възражения, уточнени от процесуалния им представител в съдебно заседание на 11.06.2025г., са единствено досежно допустимостта на съдебното произнасяне по предявените от Д. П. в качеството му на главно встъпила страна искове за собственост касателно 9/30 ид.части от процесния имот, предвид твърдяната от тях липса на правен интерес у ищеца от предявяването им.

Наличието на правен интерес от предявяване на искове за собственост срещу определени лица всякога е положителна процесуална предпоставка за допустимостта им, за която съдът следи служебно.

Исковете на Д. П. са предявени по реда на чл.225 от ГПК в качеството му на трето лице, което претендира самостоятелни права върху 9/30 ид.части от имота предмета на спора - ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Б.. Предметът на първоначалните искове за собственост предявени от ищците А. К., Ж. К. и Д. З. срещу Н. В. Т., Ж. Г. Г., И. И. Г., М. Р. и Ф. Р. М. е установяване собствеността на ищците по отношение на целия имот, съпритежаван от тях съобразно заявените права – ½ ид.част притежавана от К. и ½ ид.част притежавана общо от К. и З..

Въведените от първоначалните ищци твърдения, че притежават изцяло имот с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Б., обуславя правния интерес на третото за спора лице Д. П. да установи твърдяното от него собствено право на собственост по отношение на заявените 9/30 ид.части от имота спрямо спорещите страни – ищци и ответници по първоначалните искове. Правният интерес произтича от несъвместимостта на претендираното от главно встъпващия право с правото претендирано от първоначалните ищци, доколкото претенцията на последните обективно отрича всякакви права на трето лице, пък били те и по отношение само за идеална част от имота. Главно встъпилото лице има правен интерес както да получи защита по предявените от него искове, така и с участието си да осуети уважаване на вече предявения иск. В този смисъл са и съображенията дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с който то претендира за себе си изцяло или отчасти същото 4 гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. При наличие на правен интерес, редовност на исковата молба и липса на отрицателна предпоставка като например сила на пресъдено нещо по спора, предявените от главно встъпилото лице Д. П. искове се явяват процесуално допустими, което обуславя извод за процесуална допустимост и на обективираното в обжалваното решение произнасяне по тях.

При това положение, с оглед допустимостта на исковете за собственост на Д. П. и при липсата на оспорване правилността на постановеното съдебно решение, с което те са уважени спрямо първоначалните ищци и ответници, жалбата на въззивниците К., К. и З. срещу първоинстанционното решение в тази му част се явява неоснователна.