Решение № 1927 от 25.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1927 гр. Бургас, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Р. В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120100420 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Я. С. Я., А. С.а Г., Ж. Д. С., М.

Д. С., Н. А. Х., Ж. А. Г., Т. С. Г., Р. С.а Х., С. В. С.а, Н. Л. М., В. Л. С., Х. Д. С., С. С. С., М. С. С., Т. Д. К., Р. Д. В., М. К. К., С. К. К., К. К. Е., С. А. С., Н. С.а Б., З. Т. М., В. С. Х. и Н. С. Г., всички чрез адвокат Т. М., с която се обжалва Решение на Поземлена комисия - С. с № 2626/09.03.2021 г., по преписка вх.

№ 2626, в част трета, с която на жалбоподателите е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на посочени в решението недвижими имоти.

В условията на евентуалност жалбоподателите обжалват част трета, точки 2, 5 и 6 от решението, като молят да бъде установено, че техният наследодател е собственик на имотите при посочени в жалбата граници.

Твърдят, че са допуснати материалноправни и процесуални нарушения при постановяването на решението в частта, в която се отказва възстановяването на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на посочените имоти.

По отношение на първите шест имота сочат, че решението е немотивирано и респективно незаконосъобразно, тъй като в мотивите на актa е посочено, че процесните имоти попадат в обект на МНО. Намират, че в конкретния случай не са налице предвидените в закона хипотези за 1 отчуждаване на имоти в полза на държавата. Излагат, че не се касае и до имоти, които са свързани с изграждане на обекти имащи значение за отбраната и сигурността на страната, тъй като такива специални обекти не са предвидени в ПУП е необходимо, за да може държавата да възпрепятства строеж, ползване и преминаване на трети лица през съответните имоти.

В жалбата се сочи, че при тази формулировка решението в обжалваната трета част не съдържа фактически и правни основания за издаване на отказа.

Отказът не е подведен под конкретна разпоредба на ЗСПЗЗ, което на самостоятелно основание опорочава обжалвания акт.

Отделно се твърди, че в имотите не са налице застрояване, нито същите попадат в територия, в която е изпълнено мероприятието смисъла на чл. 106 от ЗСПЗЗ. Не са налице и предпоставките на чл. 24 ал.З от ЗСПЗЗ, поради което постановения отказ според жалбоподателите се явява незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от процесуалния си представител адвокат М., която моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, като излага подробни съображения в тази насока.

Ответната страна Общинска служба Земеделие – гр. С., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ж. Д. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно указания на съда Общинска служба Земеделие – гр. С. представила по делото преписка № 2626 на наследниците на С. А. С.. е

Към същата е приложено Решение № 2626 от 09.03.2021г. на ОС Земеделие – гр. С., за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Ч..

В т. III от решението комисията Отказва да възстанови правото на собственост по отношение на следните имоти:

Нива от 0.954 дка, четвърта категория, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 2 от заявлението. За имота няма посочен номер, номер на парцел от план изработен 1939г., няма посочени и граници и съседи. Като основание за отказа е посочено: „ИМОТА ПОПАДА В 2

ОБЕКТ НА МНО“;

Нива от 2.562 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 6 от заявлението. За имота няма посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939г., няма посочени и граници и съседи. Като основание за отказа е посочено: „2.562ДКА ПОПАДАТ В ОБЕКТ НА МНО И 6.791ДКА ПОПАДАТ В ЗОНАТА НА

ПАР.4“

Нива от 3.250 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 8 от заявлението. За имота няма посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939г., няма посочени и граници и съседи. Като основание за отказа е посочено: „ИМОТА ПОПАДА В ОБЕКТ НА МНО“

Нива от 1.000 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 9 от заявлението. За имота няма посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939г., няма посочени и граници и съседи. Като основание за отказа е посочено: „ИМОТА ПОПАДА В ОБЕКТ НА МНО“

Нива от 6.200 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 14 от заявлението. За имота няма посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939г., няма посочени и граници и съседи. Като основание за отказа е посочено: „ИМОТА ПОПАДА В ОБЕКТ НА МНО“

Нива от 2.100 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 16 от заявлението. За имота няма посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939г., няма посочени и граници и съседи. Като основание за отказа е посочено: „ПОПАДА В МНО“ Нива от 0.940 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 17 от заявлението. За имота няма посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939г., няма посочени и граници и съседи. Като основание за отказа е посочено: „ПОПАДА В ПЕРНИК“

Към преписката е представено и заявление от С. А. С., депозирано пред Общинска поземлена комисия С. на 25.05.1992г. Със същото е поискано възстановяване правото на собственост на 13 поземлени имота, находящи се в землището на село Ч.. В заявлението имотите са индивидуализирани с посочена площ и е посочена местността, в която се намират.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии /понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални административен актове и следва да отговарят на условията за законосъобразност на един административен акт, т.е. да са постановени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта на закона - чл. 146 от Административно процесуалния кодекс.

Съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съдът следва да обяви нищожността на акта дори това да не е поискано от жалбоподателите или другите страни.

По отношение на правния интерес, съдът намира, че такъв е налице, доколкото жалбоподателите винаги имат правен интерес от установяване на недействителността на административния акт, дори и същият да удовлетворява частично отправеното искане, доколкото по този начин се игнорира всякакво съмнение относно неговата действителност.

От представената административна преписка е видно, че обжалваното Решение на ОСЗ гр. С. носи подписите на всички членове на комисията. В акта е посочен изрично поименният състав на същата, съобразно изискванията на ЗАП(отм.), а понастоящем и на АПК. С категоричност следва да се приеме, че решенията, които са обективирани в обжалвания акт са в правомощията на административния орган.

Въпреки това обаче, съдът намира, че в решението не са описани надлежно и съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане, размерът и категорията на имотите, тяхното конкретно местоположение /граници и съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Видно от представения административен акт е, че в обжалваната част същият не съдържа така изискуемото описание на имотите. За всеки от тях, за които ОСЗ С. е отказала възстановяване правото на собственост, не е посочен номер на имота, номер на парцела от изработения през 1939 г. план, нито са посочени граници и съседи. Нещо повече, единствено за първия имот е посочена категорията на земята. За всички останали 6 имота липсва дори и категория на земята.

Горното обстоятелство представлява пречка административният акт да 4 породи своето реституционно действие (макар да се касае за отказ за възстановяване на правото), като този порок би могъл да бъде отстранен само с друг административен акт.

Следва да се обърне внимание, че при постановяване на обжалваното решение, административният орган е опитал да попълни празнотата при описване на процесните имоти, като е посочвал, че същите са конкретно посочен пореден номер от заявлението за възстановяване на правото на собственост, и всеки имот е установен с различен на брой скици. Съдът намира, че това посочване на номера на имота в заявлението и посочване на брой скици, по които имотът е установен, по никакъв начин не отговаря на изричните изисквания за индивидуализация на недвижимите имоти, съобразно нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. На първо място това е така, тъй като имотите не са индивидуализирани надлежно и в самото заявление от С.

А. С.. Отделно от това част от местностите по заявлението на са напълно идентични с тези, посочени в обжалваното решение. Нещо повече, дори част от посочените поредни номера в обжалваното решение не съответстват на тези, посочени в заявлението. В допълнение следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че не всички посочени в акта скици са приложени към административната преписка.

На следващо място следва да се държи сметка, че посочените основания за постановяване на отказ за всеки от имотите са дотолкова бланкетни, че по никакъв начин не гарантират правото на адресата на административния акт да разбере какъв е мотивът на административния орган за постановяване на отказа, съответно няма как да прецени дали да оспорва същия или не. По този начин административния орган нарушава правото на защита на адресата на административния акт.

По изложените съображения съдът приема, че в обжалваната част административният акт – Решение № 2626/09.03.2021г. е немотивиран, респективно в тази си част подлежи на отмяна като незаконосъобразен.

Същият следва да бъде върнат на административния орган, който следва да постанови ново решение, в което да спази всички предвидени в закона изискванията за постановяване на законосъобразен административен акт, който да породи преследваната от закона цел в реституционното производство.

За пълнота на изложението следва да се обърне внимание, че от събраните по делото доказателства и в частност изготвената и приета без възражение от страните СТЕ се установи, че аналогични на процесните имоти са вече възстановени частни имоти, което е индиция, че няма пречки съобразно изискванията на закона, да бъдат възстановени и други имоти в същите местности. Установи се още от Решение № 1664/09.11.2010г., че в 5 местността *** е възстановено правото на собственост в стари реални граници на имот, като е прието, че не са налице основанията по чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Налице са и доказателства, че част от териториите на процесните местности са с отпаднала необходимост на Българската армия и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски следва да бъде уважавано в размер на сумата от 1980 лева, от които 1000 лв. за заплатено от жалбоподателите адвокатско възнаграждение, както и 980 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение на Поземлена комисия - С. с № 2626/09.03.2021 г., по преписка вх.№ 2626, в част трета, с която на жалбоподателите е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на посочени в решението недвижими имоти, а именно Нива от 0.954 дка, четвърта категория, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 2 от заявлението; Нива от 2.562 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 6 от заявлението; Нива от 3.250 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 8 от заявлението; Нива от 1.000 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 9 от заявлението; Нива от 6.200 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 14 от заявлението; Нива от 2.100 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 16 от заявлението; Нива от 0.940 дка, находящ се в землището на село Ч. в местността ***, заявен с пореден номер 17 от заявлението.