Решение № 4099 от 23.11.2017, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 4099 23.11.2017г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХХ-ти граждански състав

На двадесет и осми септември 2017 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: : ЗОЯ БОГДАНОВА при участието на секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №10034 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.146 вр.чл.143 от ЗЗП,чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от Г.А.Г. ЕГН ******* ****,А.Х.Г.

ЕГН**********,Х.С.М. ЕГН********** и Н.М.М. ЕГН********** всички със съдебен адрес *** адв.Н.Т. про тив „Уникредит Булбанк“АД ЕИК831919536 със седалище и адрес на управление гр.София район Възраждане пл.“Света Неделя“№7

Ищците твърдят,че са сключили с ответната банка договор за ипо течен кредит ********/28,03,2008г. при следните условия относно дъл жимата от тях лихва, базов лихвен процент, представляващ променлива величина в размер на едномесечен EUROBOR и надбавка, представляваща постоянна величина в размер на 3,5%. Ищците твърдят, че с оглед на така постигнатата между странитедоговорка лихвата по кредита следвало да се префиксира всеки месец съобразно настъпилите изменения в индекса

EUROBOR.

Твърди се обаче, че въпреки отчетения спад на базовия лихвен процент договорения лихвен процент по кредита останал непроменен. След проверка ищците установили, че без каквото и да било правно основание ответната банка едностранно добавила нов допълнителен еле мент при формиране на дължимата лихва, така наречената “премия”. Ищците твърдят, че такъв лихвообразуващ компонент не е съществувал към датата на сключване на договора за кредит е същия е добавен впо следствие едностранно незаконосъобразно и недобросъвестно от страна на кредитодателя.

Твърди се, че в действащите към настоящия момент ОУ на банката, а именно точка 9.2 глава 3 от ОУ е предвидена възможност БЛП да се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс и премия, като банката може едностранно да променя размера на премията по реда установен в ОУ и договора. Считат обаче, че клаузата на точка 9.2 от ОУ не следва да намерят приложение, тъй като в сключения между страните договор изрично е посочен начинът, по който се формира БЛП и този начин е различен от този в ОУ, поради което счита, че предимство имат конкретно индивидуални условия със съответния потребител – в настоя щия случай индекса еуробор. В тази насока били разясненията дадени от КЗП с протокол №**/21,06,2010г. Считат, че клаузата на точка 11.1.3 от условията за усвояване и обслужване на кредита, изпълненията на задъл женията по договора за банков кредит, съгласно което кредитора има право да променя едностранно размера на годишния лихвен процент единствено в посока увеличение е неравноправно, следователно нищожно, тъй като липсвала възможност да бъде изменен годишния лихвен процент в посока надолу от уговореното при подписване на договора когато индекса еуробор се понижи поставя кредитополучателя в неравнопоста вено положение спрямо търговеца, за който е договорено обратната възможност за увеличаване на възнаградителната лихва при повишаване на пазарния индекс. Затова считат, че с цитираната клауза се създава неравновесие между правата и задълженията на страните и се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите. Позовават се на практиката на Европейския съд, според която неравноправната клау за няма да обвърже потребителя в случая ищците които да заплащат и едностранно определените от банката лихви, тъй като същите противо речат на вътрешното право както и на общностното право.

Затова считат, че с клаузата на 11,1,3 от раздел 11 от договора за банков кредит е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 вр с чл. 143, точка 12 от ЗЗП като неравноправно. Считат, че платените от тях суми под формата на премия за периода: 15,07,2011-15,07,2016г. общо в размер на 9125,52 евро са недължимо платени и подлежат на връщане. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да обяви нищожността на клаузата на точка 11.1.3 от условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за ипотечен кредит сключен между страните на 28,03,2008г. поради нейната неравноправност - на основание чл. 146, ал. 1 вр с чл. 143,ал.11 от ЗЗП, както и да осъди ответника да заплати солидарно на ищците Г.Г. и А.Г. сумата от общо 9958,60 евро, представляваща платени без основание премии за периода 15,07,2011г. – 15,07,2016г., ведно със закон ната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. При условията на евентуалност моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца Г.Г. сумата от 9933,60 евро представляваща неправомерно получена сума за периода:

15,07,2011г. – 15,07,2016г., а на А.Г. сумата от 25 евро, пред ставляваща неправомерно получена парична сума за периода:

15,07,2011г. – 15,07,2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане.

Ответникът оспорва така предявените искове. На първо място счита същите за недопустими по отношение на ищците А.Г., Х.М. и Н.М., поради липса на правен интерес, доколкото посочените ищци са солидарни длъжници и техните права не са засегнати по никакъв начин от атакуваната клауза по процесния договор, тъй като твърденията са, че единствено и само кредитополучателя Г.Г. е заплащал суми по процесния договор. По изложените съображения настоява производството като недопустимо да бъде прекратено за посоче ните ищци. По същество оспорва клаузата на точка 11.1.3 от процесния договор да е нищожна като неравноправна. Счита, че разпоредбите на чл.143 и чл.146 от ЗЗП не могат да намерят приложение, тъй като процесния договор за кредит не е потребителски и за него не се прилагат разпоредбите на ЗЗП. В случай, че съдът приеме, че договорът за ипотечен кредит е потребителски то излага съображения, че точка 11.1.3 не подлежи на преценка за неравноправност, тъй като е част от клаузите които определят възнаградителната лихва или цената на кредитната сделка по смисъла на чл. 430,2 от ТЗ, а разпоредбата на чл.145,2 от ЗЗП съдържа забрана преценката за неравноправност на клаузи по договора да се прави по отношение на определянето на основния му предмет и в тази връзка счита, че съдът няма правомощия да обяви гореописаната клауза за неравноправна.

На следващо място излага доводи, че ако съдът приеме, че точка 11.1.3 подлежи на преценка за неравноправност, то счита, че същата не попада в хипотезата на чл. 143, точка 11 от ЗЗП, тъй като хипотезата на точка 11.1.3 от процесният договор не е била реализирана от банката. Счита, че не е налице нито една от предпоставките на чл 143, т.12 от ЗЗП, тъй като от кредитополучателя не е събрана лихва над първоначално определения лихвен процент от 7,70%, а наред с това кредитополучателят е можел по всяко време да прекрати договора. На следващо място счита, че клаузата на точка 11.1.3 е неравноправна, тъй като попада в предвидените в чл. 144,3, т.1 от ЗЗП изключения, тъй като в случая цената на предо ставената от ответника финансова услуга “възнаградителна лихва” изцяло зависи от размера на лихвения процент на финансовия пазар и е извън контрола на ответника. На следващо място в случай, че съдът приеме, че клаузата по точка11.1.3 от договора е неравноправна то счита, че същата не е нищожна, тъй като е договорена индивидуално с ищците, а съгласно разпоредбата на чл. 146,1 от ГПК неравноправните клаузи от договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В тази връзка ответникът твърди, че са се провели реално предварителни преговори по подписване на договора и всяка от клаузите на договора, в това число 11.1.3 са били индивидуално договорени с ищците. Ако въпреки гореизложеното съдът приеме, че е налице неравноправност на клаузата на чл.11.1.3 то същата следва да се отнася единствено и само в частта “...освен когато пазарните условия водят до необходимост до увеличаването най - малко с един пункт”. Счита, че в останалата й част клаузата не е уговорена в нарушение на чл. 143 ЗЗП, тъй като с нея още веднъж страните са потвърдили постигната помежду им уговорка, че минималната лихва на целия период на договора ще бъде в размер посочен в 4.1.а. Счита, че това че клаузата на точка 11.1.3 от договора не предвижда фиксирания уговорен размер на лихвата да бъде намалявана се запазва и под него лихвата не може да пада, не поставя потребителя в неравноправно положение, тъй като лихвата в договора не е уговорена на риск на двете страни. Счита, че атакуваната разпоредба е синхронизирана с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ, предвиждащ възможност банката да договори еднострА.промяна на лихвения процент по даден договор за кредит, което изключвало твърдяната неравноправност. По изложените счита така предявения иск за неосно вателен и доколкото атакуваната клауза не е нищожна счита, че предявеният иск по чл. 55 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, тъй като не са налице суми които банката е получила без основание, а напротив за всяко плащане по договора е налице валидно правно основание. Твърди че процесният договор е сключен с фиксиран минимален лихвен процент в размер на 7,70% за целия срок на договора. като страните са подписали индивидуален погасителен план неразделна част от договора, в който е посочен минималния размер на всяка погасителна вноска за целия период на договора, като единствената разпоредба която урежда промяната на лихвата е дадена в точка 11.1.3 от договора, с която е договорена възможността лихвата да се увеличава когато пазарните условия водят до необходимост до увеличаването й най - малко един пункт, а дотогава лихвения процент да е до размера фиксиран в точка4.1.а, поради това счита, че е въведен минимален годишен лихвен процент, който за целия период на договора да бъде по - малък от този, който е установен в точка 4.1.а от договора. Затова счита, че при условията на минимален лихвен процент намаляването на индекса еуробор не може и не променя така договорения минимален годишен лихвен процент, който в случая е 7,70%. На следващо място оспорва базисния лихвен процент да е равен на едномесечния еурибор, както се твърдяло в исковата молба. В тази връзка в точка 10,2 от ОУ на банката изрично било описано, че БЛП се определя в зависимост от стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари. Затова счита, че за неверни и неправилни твърденията в исковата молба, че банката е длъжна да намали БЛП под уговорения от страните минимален размер. По изложените съображения счита, за неоснователни твърденията на ищеца, че банката следвало да намалява лихвата под договорения минимален лихвен процент. На следващо място в случай, че съдът приеме искът за основателен прави възражение за изтекла в негова полза пога сителна давност. Счита , че не са налице основанияза ангажиране на солидарната отговорност на ищците Предвид на изложеното настоява за отхвърляне на исковете..

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съгласно раз поредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

Няма спор по делото а и видно от представения договор за ипотечен кредит /л.11-13 от делото/ сключен на 28.03.2008г. ответнита банка е пре доставила на ищеца Г.Г. в качеството му на кредитополучател заедно с останалите трима ищци като солидарни длъжници банков кредит за текущи нужди в размер на 53 000 евро срещу задължението на послед ния да го върне при условията на договора- на анюитетни месечни вноски платими с краен срок на погасяване до 01.04.2033г. /чл.2 чл.7 т.2 от договора/.

Страните са договорили кредитополучателят да заплаща годишен лихвен процент за ползвания кредит,съствен от базов лихвен процент, представляващ променлива величина в размер на едномесечен EUROBOR и надбавка, представляваща постоянна величина в размер на 3,5%./чл.4 и 4.1 от договора/ и е определен общ размер на годишната лихва за съответния лихвен период от 7,70%.

Няма спор също така,а и видно от заключението на приетата ССЕ ищците са погасили изцяло вноските по отпуснатия им кредит за исковия период.