Решение № 8047 от 02.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8047

Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар Р. А. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20267180701321 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на З. Р. З., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, чрез адв.Д., против ЗППАМ № 26-1030-000438/21.04.2026 г., на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.З, АА от ЗДвП.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че не са доказани материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.

Сочи се, че е неправилен и в противоречие с материалния закон извода за наличие на повторност при извършване на твърдяното деяние - ел.фиш е влязъл в сила на 16.04.2025 г., а ЗППАМ е издадена на 21.04.2026 г. т.е. към момента на издаване на заповедта срокът, в който за деянието може да се приложи квалифициращият признак повторност е изтекъл.

Излагат се и съображения за издаване на заповедта при СПН и в нарушение на целта на закона.

Иска се отмяна на заповедта.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, в представено писмено становище, заема тезата на неоснователност на жалбата.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 29.04.2026 г., а самата жалба е подадена на 29.04.2026 г./ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000438 на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.З, АА от ЗДвП, с която, на основание чл.22 ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 м.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят на 11.03.2026 г. в 10.58 часа в [населено място], [улица], като водач на МПС- мерцедес АМГ ЕКУЕ 53 4Матик плюс, с рег.номер [рег. номер], срещу №2, посока на движение юг, управлява въпросния лек автомобил със скорост 101 км/ч при максимално разрешени скорост 50 км/ч, с което е извършил превишение на скоростта съгласно чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Заповедта е издадена и в съответствие с материално-правните изисквания на закона.

Единствените релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че жалбоподателят управлява въпросния лек автомобил със скорост 101 км/ч при максимално разрешени скорост 50 км/ч, с което е извършил превишение на скоростта съгласно чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, съдът приема за безспорно установени като съобрази изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Представеният като част от административната преписка АУАН (л.30 гръб) е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена сила. Доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Предвид неангажирането на доказателства за оборването на доказателствената сила на АУАН от страна на жалбоподателя, съдът е длъжен да се съобрази с установените в него факти. В конкретния случай, съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят се е превишил разрешената скорост – АУАН на л.30 гръб по делото. Настоящият състав намира, че след като по делото е безспорно установено въпросното обстоятелство, административният орган законосъобразно е приложил и процесната ПАМ. Нормата на чл.171, т.1, б.З, АА от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде административен акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.

Изложените по жалбата доводи касателно налице ли е или не повторност съдът намира за ирелевантни към предмета на спора дотолкова доколкото въпросният квалифициращ нарушение елемент не е част от материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ макар и да е посочен в мотивната ѝ част. Каза се, релевантният факт за налагане на процесната ПАМ е този по чл.171, т.1, б.З, АА, препращащ към чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, което препращание изрично е посочено в диспозитива на ЗППАМ, а именно превишаването на разрешената скорост с над 40 km/h, което е безсопорно установено чрез цитирания по-горе АУАН.

Възраженията за наличие на два АУАН не са предмет на разглеждане в това производство.

Неоснователни са и доводите по жалбата, че липсва индивидуализация на водача при положение, че на л.32 по делото е налична подписана от жалбоподателя декларация, че на процесните по този ПАМ дата и час именно той е управлявал процесния автомобил.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Ответникът претендира разноски, поради което и с оглед участието му в производството чрез представено писмено становище, жалбоподателят следва да му заплати сумата от 102, 26 евро /200 лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгл. която възнаграждението по адм. дела е от 200 до 300 лева.

Водим от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Р. З., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**, против ЗППАМ № 26-1030-000438/21.04.2026 г., на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.З, АА от ЗДвП.

ОСЪЖДА З. Р. З., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**да заплати на ОДМВР [населено място] сумата от 102, 26 евро, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�