Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2118 от 04.06.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13886/2019
Вид
Решение № 2118
Подписан
04.06.2020
В сила
10.02.2021
Състав
НЕЛА КРЪСТЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.159, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 140 · Кодекс на труда
  • чл. 247 · Кодекс на труда
  • чл. 250 · Кодекс на труда
  • чл. 9, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ……………

/ 04.06.2020г. гр. Варна,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ – ти състав, в публично заседание, проведено на 22.05.2020г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13886 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ищецът Д.Я.Д. ЕГН **********, съд. адрес: ***2А, офис 318, представляван от "Адвокатско дружество С*** ", Булстат***, гр.Варна, чрез адв.В***, АК-Варна, гр.Варна, ул." *** "2А, офис 318, тел. *** срещу ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към

Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр.София 1202 Бул." *** "46, която искова претенция след изменение, посредством увеличаване размера на исковата сума, на основание чл.214 ал.1, п.р.3-то от ГПК, допуснато с определение от с.з. на 22.05.2020г., е както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 1724,59лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за целия процесен период 01.07.2016г. - 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Отправя се искане за присъждане на всички направени по делото разноски, включително адв.хонорар.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: През периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., ищецът сочи, че е полагал труд на длъжност „младши инспектор в ГПУ - Летище Варна при РДГП – Аерогари“, която е на структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ в МВР. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, ищецът е бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът на ГДГП, по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период, ищецът сочи, че е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

По силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закона за държавния служител.

Съгласно чл.67, ал.1 от него, брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.

Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член, тя е с продължителност

8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

От 14.10.2016г., съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н.

Преди 14.10.2016г., работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно.

И при действието на двата варианта възнаграждението за положения труд се дължи в месеца, следващ месеца на полагането на труда, както гласи чл.33, ал.1 от

Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.

Предметът на иска, се настоява, че произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г., се сочи е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага общата такава.

Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Излага се, че понятието „нощен труд" намира своето легално определение в чл. 140 от Кодекса на труда

/КТ/, съгласно който.

Ал. 1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.

Следователно, коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги прави различни правни институти. Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго.

Това е пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.

ЗМВР, според изнесеното, изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.

При изложеното се настоява, че разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за който следва да се прилага съответната часова ставка.

Изрично се уточнява, че не се претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не се претендира допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.

Претендира се допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд, след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.

Основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР, се сочи, че се определя с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник. Претенцията за главницата, според ищецът, формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143, е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто, съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР.

За периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., ищецът настоява, че е положил общо 1752 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143, възлиза на 2002,54 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до своеобразен извънреден труд от 250,54 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца, за целия период, се сочи че възлиза на 1629,04 лв. главница.

Ответното дружество в срока по чл. 131 от

ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в който се изразява становище за оспорване на исковете, както по основание, така и по размер. Считат се за недоказани предявените искове срещу ГДГП.

Неоснователна е претенцията за осъждане на ГДГП-МВР да заплати на ищеца сумата от 1629,04 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, в размер на 250,54 часа, за посочения в исковата молба период, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент

„1,143", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

За процесния период, не се оспорва, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.

При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал.

9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

С Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн.

ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от

02.08.2016 г.), е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода от 01.07.2016 г. до 02.08.2016 г., тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а сега действащата - е влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

За останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №

8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 2 Август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн.

ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.).

Не се възразява от ответникът, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) обаче счита, че не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР, дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ.

За да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, според ответникът следва ищеца действително да е работил извън установеното за него работно време по график и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки положен от него час труд, включително за извънреден и нощен труд, своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1, 143, е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Както бе посочено по-горе, в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР, същото ще е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент 1.