Решение № 1455 от 31.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330116753 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 285, вр. чл. 62 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, на И. И. К., ЕГН:********** с адрес в гр. *******, ул.

„*********“ № ***. ст. **, ап. *** чрез адв. А. против ЕТ „******** В. В.“ с ЕИК ****** и седалище и адрес на управление в гр. *********, ул„*********“ № *** представлявано от ******* и ******** В. В. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2000/две хиляди/ лева, заплатени от ищеца на НАП в полза на ответника, ведно със законната лихва от завеждане на иска-30.09.2024 г. до окончателното изплащане Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че през 2022г. ищцата извършвала счетоводни услуги на ЕТ „******** В. В.“. На последния е начислен ДДС за плащане към държавата в размер на 6000 лева. Тъй като ответникът нямал в наличност дължимата сума ищцата без негово знание внесла на 12.08.2022 г. свои лични средства сумата от 1000 лева по сметка на НАП - гр. ******** в Банка „********“ АД в негова полза, ******* за погасяване на задължение на ЕТ „********* В. В.“ за ДДС за месец юли 2022 г. и на 14.10.2022 г.-още 1000 лева - за месец септември на 2022 г. Същата уведомила ответника за извършените действия и той ги удобрил, като поел задължение да възстанови паричните средства до края на 2022г. Не го е сторил.

В предоставения срок за отговор ответника признава иска. Посочва, че е заплатил сумата и законната лихва. Оспорва да е дал повод за завеждане на делото. Орича дължимостта на роазноски за производството. Отправя възражение за прекомерност на същите.

1

С молба депозирана за първото открито съдебно заседание представителя на ищеца потвърждава извърженото плащане на главница и лихва. Настоява за присъждане на разноски, тъй като вземанията не са заплатени въпреки отправените покани и с това ответника е станал причина за водене на делото.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените платежни нареждания от 12.08.2022 г. 14.10.2022 г. е видно, че на посочените дати ищцата е превела по сметка на НАП-******* сума в общ размер от 2000 лв. като задължение на ответника към държавни бюджет за ДДС за месец юли и септември на 2022 г.

От представеното платежно нареждане от 02.12.2024 г. е видно, че на същата дата ответника е превел на ищцата сума от 2048,46 лв. за погасяване на задължението по делото.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Уважаването на предявената притенция касае установяване на факти сочещи заплащане на суми от ищцата на трето лице в полза на ответника, при липса на възстановяване на същите от негова страна.

Не се спори по делото, а и от събраните писмени документи се установява, че ищцата е погасила задължения на ответника към НАП в размер от 2000 лв. през 2022 г., както и, че същите заедно с лихвата са и били възстановени в хода на настоящето производство. Предвид това съдът намира, че иска е доказан по основание и размер, но следва да се отхвърли поради извършеното плащане на задълженията.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответника дължи разноски само, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Наличието на незаплатени парични задължения към момента на образуване на делото сочи интерес у ищеца за предявяване на иска. Същевременно, за да се понесе отговорността за разноските за водене на производството от ответника е необходимо да се установи бездействие от негова страна за изпълнение на притендираното задължение. Задължението касае заплащане на сторени разходи, за което действие, както сам ищеца твърди не е било налице упълномощаване. Следователно падежа на това задължение, ще настъпи за длъжника след узнаване за извършеното действие и посочване от платеца на дължимата сума и начина за нейното възстановяване. Тъй като ответника отрича да е узнал за дълга преди завеждане на делото, а и от ищеца не се 2 ангажират доказателства установяващи противното, следва да се приеме, че с получаване на препис от исковата молба длъжника е разбрал за задължението и своевременно е изпълнил същото. Ето защо съдът намира, че у него не е налице поведение налагащо образуване на делото, поради което и в негова тежест не следва да се поставя заплащане на разноски.

На ответника разноски не се дължат поради липса на отправено искане.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. И. К., ЕГН:********** с адрес в гр. ********, ул. „**********“ № ***. ст. **, ап. *** чрез адв. А. против ЕТ „********* В.

В.“ с ЕИК ****** и седалище и адрес на управление в гр. *********, ул„*********“ № *** представлявано от ******* и ******** В. В. искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2000/две хиляди/ лева, заплатени от ищеца на НАП в полза на ответника, ведно със законната лихва от завеждане на иска-30.09.2024 г. до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3