Решение № 96 от 22.06.2026, Районен съд - Ямбол

Съд: Районен съд - Ямбол
Дело: Административно наказателно дело 914/2025
Вид: Решение № 96
Подписан: 22.06.2026
В сила: 10.07.2026
Състав: Невена Иванова Несторова

Цитирани разпоредби

чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.123 ал.1 т.2 б.б · Закон за движението по пътищата
чл.123 ал.1 т.2 б.е · Закон за движението по пътищата
чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Ямбол, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20252330200914 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Й. М. от *** ЕГН **********, чрез пълномощника адв.

Х. от АК-Ямбол против Наказателно постановление № 25-0813-001503 от 26.09.2025 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 50 лв. (25.56 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 50 лв. (25.56 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.е от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се, че жалбоподателят не е извършил нарушенията, за които е привлечен да отговаря. Сочат се доводи, че се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Иска се да бъде отменено наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител – адв. Х. от АК – Ямбол поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на наказателното постановление, предвид това, че не са установени мястото и часа на извършване на нарушенията.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юриск. П. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и 1 законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.07.2025 г. свидетелят Я. Б. на длъжност мл. автоконтрольор при сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол съставил на жалбоподателят С. Й. М. акт за установяване на административно нарушение за това, че на 26.07.2025 г., около 19.55 ч. в *** на кръстовище с ул.Амбарица, в посока на движение към кръстовище с ул.Акация управлява лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с регистрационен номер У6997АХ, собственост на Г.С. при наличие на ПТП с пострадал човек, за което вече е взето отношение с акт GA 3933967 от 26.07.2025 г, напуска същото без да установи последиците от настъпилото произшествие. Водачът е установен в последствие в *** където в 20.31 часа му е извършена проверка за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инвентарен номер „ARBA-0170“, като уреда отчита 0.64 промила на хиляда с проба номер 02390. При описанието на нарушението в АУАН е отбелязано също така, че водачът заявява, че е употребил алкохол (една бира), след като е пристигнал на ул.Изгрев до блок номер 4, с което от своя страна нарушава забраната да не консумира алкохол до пристигането на компетентните органи на МВР на произшествието. Посочени са за нарушени разпоредбите на чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.2 б.е от ЗДвП. АУАН е предявен на жалбоподателя М., който не направил възражения при съставянето му. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е подадено писмено възражение от жалбоподателя, като същото не било уважено от административнонаказващия орган, който на 26.09.2025 г. издал и обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ процесуални правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Относно нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП:

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят М. административно нарушение, като наказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на установената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка. При съставяне на акта не са разпитани свидетели-очевидци според изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Не е изяснена фактическата обстановка на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Актът 2 за установяване на административно нарушение е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също не е очевидец. При съставяне на акта са взети предвид единствено данните, посочени от пострадалата Я.М.К. където на жалбоподателя М. е вменено, че е извършил нарушение, който е заинтересована страна по случая и само въз основа на тези данни е недопустимо ангажирането на административнонаказателната отговорност на М.. Въобще не са взети предвид сведенията, взети в хода на проверката от пътника, возещ се в автомобила, управляван от жалбоподателят, а именно Н. Й. М., който заявява, че пешеходката не се е огледала, преди да слезе на пешеходната пътека и е излязла пред колата.

При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя М., наложените му административни наказания са неоснователни и наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Относно нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.е от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.е от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да не употребява алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи. На жалбоподателят М. е вменено, че е нарушил забраната да не консумира алкохол до пристигането на компетентните органи на МВР на произшествието. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят М. не е бил на местопроизшествието, а се е намирал пред блока, където живее в гр.Ямбол, на *** когато е бил намерен и установен от полицейските служители – свидетелите Б. и М. и които са установили, че е употребил алкохол. Не е установено М. да е употребявал алкохол на произшествието, тъй като той вече е бил напуснал ПТП. За да е съставомерно деянието по горепосочения текст от ЗДвП, следва водачът/жалбоподателят да се намирал на произшествието и там да е употребявал алкохол до пристигането на контролните органи, което в настоящия случай не е така. Тоест, деянието, вменено на М. не е осъществено от обективна страна. С оглед на това съдът намира, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят М. по чл.123, ал.1, т.2, б.е от ЗДвП и издаденото наказателно постановление в тази му част се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0813-001503 от 26.09.2025 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на С. Й. М., ЕГН **********, адрес: ***, на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 50 лв.

(25.56 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 50 лв.

(25.56 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.е от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР ЯМБОЛ да заплати на С. Й. М. от

**********направените по делото разноски в размер на 383,47 евро /750 лв./.

***

ЕГН

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.