Решение № 730 от 18.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Варна, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20263110202076 по описа за 2026 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.157 от Закона за здравето.

Инициирано е по искане на прокурор от Районна прокуратура - Варна, за назначаване на психиатрична експертиза на лицето Я. Д. Б., ЕГН **********, с оглед установяване дали същия страда от някои от заболяванията, посочените в чл.146 от Закона за здравето с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред.

В съдебно заседание, след изслушване заключението на вещото лице, представителят на ВРП изразява становище,че са налице критериите за настаняване на Я. Б. за задължително лечение в здравното заведение и за срока, посочени от вещото лице.

Осв. Б. няма съзнание за психическото си състояние. Твърди, че няма здравословни проблеми, не се нуждае от лекар и прием на медикаменти. В последното по делото заседание, редовно призована не се явява .

1

Защитникът на Я. Б., адв. С., ВАК изразява становище, че са на налице социалния и медицински критерии за лечение на лицето по принудителен път защото изготвената СПЕ е базирана на експертиза отпреди повече от една година, а не на актуално психично изследване, спазвайки задължителния стандар в психиатрията. Моли съда да отхнърли направеното искане от ВРП за настаняване в психиатрично заведение на Я. Б..

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Осв. Я. Д. Б. е на 63 год., живее сам, несемеен, пенсиенер по болест. Осв. няма съзнание за психично заболяване, не приема медикаменти. Касае се за мъж който е лекуван неколкократно в ПБ – гр.Варна, с диагноза - „ Биполярно афективно разстройство“.

Заболяването е с над 25 годишна давност. Провеждал е поддържащо лечение с различни антидепресанти: *****, ******, *******. Бил е хоспитализиран от 01.05. до 15.05.2011 г., тъй като е станал много потиснат, спрял да ходи на работа, не желаел да разговаря с близките си. Появило се мъчително безсъние, безапетитие. Нямал настроение, нищо не го интересувала и не го е радвало.Смятал, че има тежко сомматично заболяване, постоянно се самообвинявал, посещавал различни специалисти. Изписан на поддържащо лечение с ******, *******, ******. През годините диагнозата е променена от БАР – регистрирани са няколко депресивни и хопоманийни епизода.

След смъртта на майка си живеел сам, периодично е подавал жалби срещу брат си, че искал да му вземе парите и имотите. На 12.07.2018 г. е намерен паднал в безпомощно състояние, недоумяващ след приемането си бил фебрилен, проведени са множество консултации и изследвания и е приведен в Инфекциозна клиника.

На 12.07.2018 г. е намерен паднал, в безпомощно състояние, недоумяващ, след приемането е бил фебрилен, проведени множество консултации и изследвания и е приведен в Инфекциозна клиника. През м. юли 2018 г. е хоспитализиран с делир, непредизвикан от алкохол и други вещества.

Поредната хоспитализация е през м. октомври 2018 г, когато постъпва, насочен от амбулаторен психиатър. В домът си приемал ******, ****, *******, *******. На фона на редовния прием на медикаменти бил тъжен, потиснат, не може да се справя с ежедневието си. Предпоследната хоспитализация била за период от 05.07. – 19.07.2024 г. когато постъпил с 2 оплаквания от тревожност, потиснато настроение, нарушен нощен сън.

Последната хоспитализация е във Втора психиатрична клиника на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна от 14.02.2025 г. до 06.03.2025 г.. Постъпил доброволно, насочен от амбулаторен психиатър с оплаквания от потиснато настроение, повишена тревожност, и липса на желание да извършва обичайните си задължения.

През последните месеци осв.Б. станал агресивен към околните, с алогантно поведение. Пишел много жалби срещу съседите си. Хвърлял често яйца по магазина от който пазарувал. Смятал, че от седем години до него редовно идват полицейски коли, които са извикани от двеге магазинерки.

Двете продавачки гледал през прозореца на къщата му и като видели, че него го няма, се обаждали на съседа му, който влизал в къщата и тършувал. О къщата му изчезвали вещи.

Съгласно обстоятелствената част на назначената и приета от съда съдебно психиатрична експертиза, при проведеното стационарно експертно изследване и наблюдение се установява продължаваща психотично симптоматика. Осв. е леко напрегнат, контактен, ориентиран цялостно, без съзнание за психично заболяване. Няма данни за сензопатии. Мисловния процес е правилен по скорост и протичане, с данниза параноидни налудности на фона на повишена себеоценка. Емоционално стеничен, с агресивна готовност. Памет и интелект – болестно ангажирани.

По данни на Осв. Б., същия заявява: „ …аз съм добре нямам проблеми със съня…лежал съм в психиатрична болница…имам диагноза „депресия“… преди 2-3 години бях в болницата… не знам да съм имал възпаление на синусите, имах на ухото.“.

Видно от заключението на изготвената СПЕ, поддържано изцяло от вещото лице д-р Б. в с.з., при осв. Б. е налице психично заболяване в тесния смисъл на думата – психоза- Биполярно афективно разстройство. Хипоманиен епизод с психотични симптоми. Психозата е тежко психично разстройство, което се характеризира със загубване на контакт с реалността и дълбоко нарушаване на връзките с другите хора, което е причина за социалната де задаптация на субекта. При осв. липса на критичност към заболяването и отказ от лечение. Това представлява сериозно нарушение на психичните функции – психоза, по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ.

В заключението се излага още, че при освидетелстваната е налице медицинският критерий за приложение на разпоредбата на чл.157 от ЗЗ за 3 настаняването и на задължително лечение, като се предлага осв. Б. да бъде настанена на задължително лечение, което да се проведе в Психиатрична болница – с. Карвуна за срок от три месеца. Вещото лице сочи в заключението си, че освидетелствения не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си .

В съдебно заседание, вещото лице поддържа изцяло даденото заключение, като сочи, че няма перспектива за лечение на лицето по доброволен ред.

Категорично заявява, че Биполярното афективно разстройство не се дължи на нелекуван панституит. Разпитаната в съдебно заседание св.М. В., сочи, че Я.

Б. периодично вечер хвърля по прозорците и вратата на магазина яйца и айрян.

Гореизложеното се установява и потвърждава от събраните доказателства – изготвената

СПЕ, показанията на св.В. и останалите писмени доказателства по делото.

Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото СПЕ, като обективно и безпристрастно, като освен това кредитира и писмените материали, които кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че от обективна страна е безспорно установено, че психичното заболяване, от което страда осв. Я. Д. Б.

– „Психоза. Биполярно афективно разстройство. Хипоманиен епизод с психотични симптоми“ е от посочените в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и съответно болните от него подлежат на задължително лечение.

Същевременно се установи и наличието на социалния критерий освидетелстваната с поведението си, представлява опасност както за себе си, така и за околните.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че са налице предпоставките на чл.157 от ЗЗ и е в интерес на осв. Я. Д. Б. да се проведе лечение в специализирано болнично заведение - Психиатрична болница – с.

Карвуна за срок от три месеца, което да доведе до постигане на добри резултати в промяна на психичното и състояние и в поведението, което е опасно не само за самата нея, а и за околните. Съдът не намери опора в доказателствата по делото, за да постанови друга форма на лечение, тъй като лицето няма съзнание за заболяването си, а предаването на близките и е неперспективно, тъй като същите в относително дълъг период от време не са успели да я мотивират да се лекува.

4

С оглед невъзможността на осв. да дава информирано съгласие за лечение, съгласие за лечението на Я. Д. Б. следва да бъде давано от лице, определено от кмета на Община - Балчик, на чиято територия се намира лечебното заведение.

Водим от горното и на основание чл. 162, ал.1 и ал. 2 от Закона за здравето, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА на задължително лечение осв. Я. Д. Б., ЕГН ********** в Държавна психиатрична болница в с. Карвуна, общ. Балчик за срок от 3 /три/ месеца, поради заболяването от „Психоза. Биполярно афективно разстройство. Хипоманиен епизод с психотични симптоми“.

ПРИЕМА липса на способност на осв. Я. Д. Б. информирано съгласие за лечението си. да изразява

На осн. чл. 162 ал. 3 от ЗЗ, НАЗНАЧАВА лице, определено от Кмета на Община - Балчик да изразява информирано съгласие по отношение на лечението на освидетелстваната.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 7 дневен срок от днес пред състав на ВОС.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Държавна психиатрична болница в с.Карвуна и на Кмета на Община – Балчик, за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5