Решение № 175 от 04.08.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Плевен, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600329 по описа за 2026 година

НПК

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от Образувано е по повод въззивна жалба от подсъдимия И. Д. М., срещу Присъда № 42/24.03.26 г. по НОХД №1708/25г. на РС Плевен, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се търпи при общ режим, като е осъден да заплати и разноските по делото.

С жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата. Твърди се, че същата е постановена единствено на базата на свидетелските показания на Х.Б., който е обучавал подсъдимия М. и, в когото са се намирали служебните пари – предмет на престъплението. Излага се становище за липса на материални претенции от страна на ощетеното юридическо лице „Хепи Дринкс Трейдинг“ ЕООД, представлявано от Д.К. и възможна приложимост на чл. 218б, ал. 1 от НК, вместо санкцията предвидена в чл. 206, ал. 1 от НК. Оплаква се срещу това, че съдът не е съобразил обстоятелството, че на подсъдимия не е 1 изплатено възнаграждение за времето, през което е работил на трудов договор при „Хепи Дринкс Трейдинг“ ЕООД. В заключение иска присъдата да бъде отменена, а вместо нея въззивният съд да постанови оправдателна присъда по повдигнатото обвинение. Алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане пред друг състав на РС Плевен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът поддържа оплакванията, посочени във въззивната жалба. Моли за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на оправдателна присъда.

Алтернативно се иска връщане на делото на контролирания съд и разглеждането му от друг съдебен състав. Подсъдимият поддържа искането на защитника.

Прокурорът счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, а обжалваната присъда правилна и законосъобразна.

Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото гласни и писмени доказателства, атакувания съдебен акт, изложението по жалбата и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

С обжалваната Присъда №42 / 24.03.2026 г. по НОХД №1708/25 г. РС Плевен е признал подсъдимия И. Д. М. за виновен в това, че на 22.07.2024 година, в град Плевен, противозаконно присвоил чужди движими вещи парична сума в размер на 841,17 евро /1 645,19 лева/, собственост на „Хепи Дринкс Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ****, които вещи владеел, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от НК във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което да се търпи при общ режим.

Осъдил е на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия И. Д. М., да заплати сумата от 40.90 евро /80 лева/, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице в полза на Районен съд – Плевен.

Осъдил е на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия И. Д. М., да заплати сумата от 103,94 евро /203,28 лева/, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на свидетелите Д.К. и Х.Б., разпитани непосредствено в съдебно заседание, заключението на вещото лице по изслушаната видео – техническа експертиза, както и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: заключение по назначената и изготвена видео – техническа експертиза, обективирана в протокол № 224/10.07.2025 година на експерт в БНТЛ - ОД на МВР - Плевен и съпровождащият го фотоалбум; справка за актуално състояние на „ Хепи Дринкс Трейдинг“ ЕООД град Плевен; справка по чл. 62 по чл. 62 ал. 5 от КТ 2 за подсъдимия И. М.; трудов договор № 752/19.07.2024 година, сключен между И. М. и представляващия „ Хепи Дринк Трейдинг“ ЕООД град Плевен; длъжностна характеристика към цитирания трудов договор; констативен протокол за установяване на липса на парични средства от неотчетен курс на И. Д. М. от 22.07.2024 година, изготвен от комисия в състав М.П. и Г.К..

При изграждане на свободното си вътрешно съдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото, съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия М., депозирани в хода на съдебното следствие, по отношение на процесните пари, за които заявил на Д.К., че се намират в „жабката“ на служебния бус, заедно със стоковите разписки.

Въз основа на така събрания и обсъден доказателствен материал първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка, описана от прокурора в обвинителния акт:

Подсъдимият И. Д. М. е роден на **** година в град София, живущ в град Кнежа, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, работи, осъждан, ЕГН **********.

На 19.07.2024 година в град Плевен бил сключен трудов договор между подсъдимия И. М. и „Хепи Дринкс Трейдинг“ ЕООД град Плевен, представлявано от Д.К.. М. бил назначен на длъжността “Работник извозване и доставка“. С длъжностната характеристика, връчена лично на подсъдимия, му било вменено задължението за разнос на стоки до различни обекти, да приема суми по заплащането на доставените от него стоки и отчитането им на касата, като носил отговорност за тях, както и да попълва необходимата документация.

Свидетелят Х.Б. от с. ****, обл Плевен също полагал труд в „Хепи Дринкс Трейдинг“ ЕООД.

На 22.07.2024 година И. Д. М. и Х.Г.Б. изпълнявали заедно възложените им доставки на стоки до различни обекти в град Плевен. Основно работел подсъдимият, а свидетелят Б., като работник с повече опит, му помагал, за да навлезе в работата. В същия ден подсъдимият и Б. извършили няколко доставки на напитки до различни обекти, за които подсъдимият изготвил стокови разписки и получил парична сума в общ размер на 1 645,19 лева. Стоковите разписки и получените парични средства подсъдимият съхранявал в жабката на автомобила, с който се извършвал превоза.

На 22.07.2024 година, около 15:00 часа, подсъдимият и Б. били приключили с разноса на стоките по обектите. М. управлявал фирменото превозно средство. Докато се движили по ул. „Г. Кочев“ в гр.Плевен, подсъдимият М. казал на колегата си Б., че иска да спре на автогара Плевен, за да провери кога има автобуси за гр.Кнежа. Свидетелят Х.Б. му предложил първо да отидат до базата на фирмата, за да отчетат дневния оборот и след това да се върнат до автогарата. Подсъдимият И. М. не се съгласил и самоволно променил посоката на движение на фирмения камион в посока автогарата. Спрял служебното си превозно средство в дясно срещу бариерата 3 на автогарата откъм ул.“Иван Миндиликов“. Подсъдимият М. взел със себе си чантичката, в която се намирала паричната сума от оборота за деня, излязъл от автомобила и казал на Б. да го изчака.

След около 5,6 минути свидетелят Б. решил да излезе от служебния автомобил и да потърси подсъдимия М.. Отишъл до автогарата, обиколил навсякъде в района, но така и не намерил М.. Веднага след това свидетелят Б. се обадил по телефона на представляващия фирмата Д.К. и му разказал, какво се е случило. Свидетелят К. разпоредил на работника си Б., да изчака на мястото, където се намира, като му заявил, че ще изпрати друг служител да прибере служебния камион до базата на фирмата. Същото се осъществило след около час.

Веднага след като превозното средство на „ Хепи Дринкс Трейдинк“ ЕООД било прибрано в базата на дружеството в град Плевен, свидетелят К. бил потърсен по телефона от подсъдимия. Последният го уведомил, че стоковите разписки и парите от дневния оборот на фирмата се намират в жабката на лекотоварния автомобил, след което преустановил обаждането.

Свидетелят Д.К. отворил жабката на камиона, като открил вътре стокови разписки, но не в пълния им обем за деня, а паричните средства липсвали.

Свидетелят К. опитал да се свърже отново с М., но телефонът му бил изключен. От този момент нататък свидетелите К. и Б. нито видели, нито чули повече подсъдимия М..

Въз основа на депозираната от страна на Д.К. К. жалба било проведено наказателно производство, в хода на което към наказателна отговорност бил привлечен подсъдимият И. Д. М. за извършено престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.

Изводите си относно авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние, съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е формирал въз основа на показанията на свидетелите Д.К. и Х.Б., като е преценил, че същите са еднопосочни, последователни и непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и със заключението на експерта по изслушаната видео – техническа експертиза, както и със събраните писмени доказателства в хода на проведеното досъдебно производство № 4759/2024 година по описа на РП Плевен писмени доказателства.

Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционният съд. Правилно РС Плевен е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства са единни и вътрешно непротиворичиви, чрез тях обвинителната теза намира цялостно и категорично потвърждение.

Основният факт на изпълнителното деяние – присвояването на процесната сума в размер на 1 645,19 лв., е възприет пряко от свидетеля Б., който се е намирал в служебния автомобил и е видял как подсъдимият М. взима със себе си чантичката, в която се намирала паричната сума от оборота за деня, след което напуска автомобила и повече не се връща. Тези свидетелски показания намират пълно съответствие с кадрите от 4 охранителните камери, намиращи се в близост, представени на електронен носител по делото. Техническата експертиза, назначена в досъдебното производство, е установила, че записът не е манипулиран, като относимите кадри към инкриминираната деятелност са представени хронологично в снимков вид.

Правилно контролираният съд е отхвърлил обясненията на подсъдимия, че дневният оборот не се е намирал в него, че не е имал достъп до пари и „бележки“ и, че само е придружавал колегата си Б., който е бил дългогодишен служител във фирмата и го е обучавал. Обясненията на подсъдимия представляват защитна версия, която се опровергава от доказателствата по делото – свидетелските показания на колегата му Б., който заявява, че подсъдимият се е отклонил от курса за деня, като се е отправил към автогарата в Плевен, взел е дневният оборот със себе си, след което е излязъл от автомобила и повече не се е върнал, от свидетелските показания на Д.К.,който заявява, че подсъдимият му се е обадил по телефона, за да му съобщи, че парите от дневния оборот, заедно със стоковите разписки, се намират в „жабката“ на служебния автомобил, но при действителна проверка в базата на дружеството, паричните средства не са установени, както и от трудовия договор и длъжностната характеристика /л.61-64 от ДП/, съгласно които подсъдимият е имал задължения, свързани с приемане на суми по заплащането на стоките и отчитането им на касата, като носи отговорност за тях и попълва необходимата документация, включително и от съдържанието на записа от служебните камери, намиращи се в близост до автогарата, възпроизведено от техническата експертиза, от което е видно, че подсъдимият напуска служебния автомобил, държейки в ръцете си черна чантичка, и не се връща обратно.

Оплакването във въззивната жалба на подсъдимия, че липсата на материални претенции от страна на ощетеното юридическо лице „Хепи Дринкс Трейдинг“ ЕООД, представлявано от Д.К., обосновава приложимостта на чл. 218б, ал. 1 от НК, вместо санкцията предвидена в чл. 206, ал. 1 от НК, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 218б, ал.1 от НК е приложима тогава, когато предметът на престъплението е възстановен или заместен. В случая, липсват каквито и да е данни в тази насока. Точно обратното, подсъдимият твърди, че не е извършил престъплението, в което е обвинен, следователно по аргумент от противното, не би следвало да има и причина да възстановява или замества процесната парична сума. Следва да се отбележи, че поведението на ощетеното юридическо лице, представлявано от свидетеля Д.М., в частност нежеланието му да се конституира като граждански ищец и да предяви граждански иск за размера на претърпените от дружеството имуществени вреди, е ирелевантно и представлява субективно право, а не задължение на страната, която има правото да претендира присъждането й на процесната сума. Разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК не е обвързана с волята на пострадалото лице, в случая ощетено юридическо лице от конкретното престъпление, а предоставя възможност на подсъдимия да възстанови или замести присвоеното имущество, като му се наложи глоба по административен ред, а не наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 206, 5 ал. 1 от НК. Подсъдимият е имал възможността да възстанови присвоената сума, като върне същите пари, с които е напуснал служебния автомобил и, които не е отчел в последствие на касиера на процесното дружество или да ги замести, като предаде сумата в размер на 1 645,19 лева, докато трае наказателното производство. Видно от доказателствата по делото нито една от двете хипотези на чл. 218б, ал.1 от НК не е осъществена от подсъдимия М..

Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7be581d6-eff0-4d3b-8310-9027f481373f