Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 460 от 06.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 954/2023
Вид
Определение № 460
Подписан
06.02.2023
В сила
06.02.2023
Състав
СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. София, 06.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Частно наказателно дело № 20231110200954 по описа за 2023 година

Софийският районен съд , НК, 130-ти състав в закритото съдебно заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав : Председател Станимир Миров разгледа НЧД № 954/23г. образувано по повод жалба на Т. Д. Д.-законен представител на пострадало лице Д. Д. Д. срещу постановлението на СРП от 30.12.2022г. по пр.пр.№ 2784/2022г. по описа на СРП за прекратяване на досъдебно производство № 11044/2022г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.243, ал. 4от НПК.

Срещу постановлението на СРП е постъпила жалба на Т. Д. Д., депозирана в деловодство на СРП на дата 16.01.2023година. Следва да се приеме, че жалбата е изготвена в указания за това срок, въпреки, че липсва отразяване за дата на връчване на обжалвания прокурорски акт. В жалбата се изразява несъгласие с прекратеното наказателно производство, тъй като намира, че водача на МПС е виновен за причинените на нейния син травматични увреждания. В жалбата се правят съмнения относно дадените свидетелски показания на очевидци на деянието. Не на последно място се сочи, че в разпита и на ДП не е била питана дали се отказва от водене на съдебен процес, докато такова становище е записано в разпита и от водещият разследването. Моли съдът да определи и обезщетение за претърпените от сина и травматични увреждания.

Настоящият съдебен състав след като се запозна с материалите приложени по делото, приема от фактическа страна следното.

Съдът намира, че жалбата е подадено в сроковете указани в НПК, същата е процесуално допустима.

Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК – с първото действие по разследване /оглед на местопроизшествие / за престъпление по чл. 343, ал.1, б“б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, т.3 от НК.

1

Законодателят възлага на съда да следи не само за процесуалната и материалноправната законосъобразност на прокурорския акт, но и за неговата обоснованост. Това означава, че проверката може да излезе от направената от прокурора преценка на доказателствените материали, която обуславя и фактическите констатации по постановлението. От тази изходна точка логически е установено правомощието на съда да отмени или потвърди постановлението за прекратяване, но и да го измени относно основанието.

Извън пределите на съдът е правомощието да издирва и събира доказателства, да повдига обвинение срещу лицата, извършили престъпление, както и да определя обезщетения за пострадало лице / каквото искане се съдържа в жалбата/. Точно затова, при отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, съдът може да дава обвързващи указания само по отношение на правилното прилагане на закона например да повтори ненадлежно извършено процесуално действие, да се даде друга материалноправна оценка на установените фактически положения и пр.

Съдът намира, че при изготвяне на своето постановление прокурорът е обсъдил в пълнота събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. Ето защо същият е изпълнил два от основните принципи на осъществяването на правораздаването по наказателни дела, а именно разпоредбите на чл. 13, ал. 1 НПК, като е взел всички мерки за разкриването на обективната истина, което от своя страна е довело до реализиране на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК и същият е взел своето решение по вътрешно убеждение, което е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Безспорно по делото е, че лицето Д. Д. Д. е пострадало лице при настъпило ПТП на дата 07.02.2021г. около 18,10 часа, в района на манастир „ Св. Теодор Стратилат“ между селата Балша и Доброславци. Пострадалия Д. Д. Д. се разхождал покрай ул. „Доброславско шосе“, а св. Митев управлявал МПС с рег № СВ 3245 ВН по същата улица, с посока на движение от с.Балша, към с.Доброславци и скорост на движение около 60 км/ч. Непосредствено след автомобила на св.Митев се движел л.а. с рег .

№ СВ 4896 КС, управляван от св.Василев. Пострадалия Д. навлязъл на пътното платно за движение от ляво на дясно посоката на движение на л.а. рег № СВ 3245 ВН управляван от св.Митев, в резултат на което последвал удар между пешеходеца в средната челна част на автомобила. След като слязъл от автомобила св.Митев установил, че в дясната част на пътното платно лежи човек, а непосредствено зад него е бил спрял автомобила управляван от св.Василев. Св.Митев дал на пострадалия да пие с вода и го завил с одеало, а св. Василев уведомил за инцидента на тел.112. Пострадалия е бил контактен, като заявил, че има болки в крака. Пострадалия е откаран в УМБАЛСМ “Пирогов“, където лечението му е продължило до 09.03.2022г., с поставена диагноза – множествен счупвания на подбедрица. Безспорен факт е и наличието на заболяване у пострадало лице, диагностицирано като параноидна шизофрения, с давност от юношеската му възраст. Като от наличната медицинска документация се установяват и поредица от хоспитализации в различни психиатрични заведения. В заключението на СПЕ е посочено, че пострадал не може да ръководи 2 действията си, като поведението му е продиктувано от психотичната продукция, а също и от суицидните тенденции. В приложените в кориците по делото Епикризи за пострадало лице, е отразявана и фамилната му обремененост, а именно майка с шизофрения.

Събрани са показания на свидетели Василев и Стоянова /очевидци на настъпилото ПТП/, които оборват твърденията на Т. Д. Д. изложени в жалбата, тъй като същите са последователни и непротиворечиви. Съдът не намира, че същите са поставени в зависимост от показанията на св. Митев, тъй като добросъвество изгалат възприетата от тях фактическа обстановка, същите не се явяват “ хванати“ от страна на св.Митев /каквито твърдения излага св.Д./. Нещо повече, св.Василев е лицето което е уведомило на тел.112 за настъпилото ПТП, като по този начин е изпълнило и задълженията си вменени му от ЗДвП.

От заключението на вещото лице е посочено, че непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП се явяват субективните действия на пострадалия пешеходец, който е предприел навлизане на платното за движение, като водача не е имал техническата възможност да спер преди мястото на удара. Следователно, действията на св.Митев са били изцяло правомерни, поради което същия не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпилия за пострадалия вредоносен резултат. Т. е. налице е хипотезата на чл. 15 от НК.

Това мотивира съдът да приема, че обжалваното постановление на СРП е правилно, като прокурорът се е произнесъл при пълнота на доказателствата събрани по реда на НПК.

С оглед горното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава постановлението на СРП от 30.12.2022г. по пр.пр.№ 2784/2022г. по описа на СРП с което е прекратено досъдебно производство № 11044/2022г. по описа на СРТП-ОДПСДВР, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Определението подлежи на обжалване и протест в седем дневен срок пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3