Решение № 14939 от 31.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14939 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20231110123589 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва:

701,18 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, намиращ се в АДРЕС, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2023 г., датата на подаване на исковата молба до погасяването;

157,91 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.;

22,33 лв., представляваща стойност за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г. до 30.04.2021, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2023 г., датата на подаване на исковата молба до погасяването;

5,52 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 19.04.2023 г.

1

Ищецът - “ФИРМА” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в АДРЕС, аб. № ******. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на доставената му топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г., възлизаща на 157,91 лв., както 22,33 лв., представляваща цената за дялово разпределение. Ето защо, ищецът предявява посочени осъдителни искове. Претендира разноските по производството.

Ответникът – М. Н. Н. (представляван от особен представител), оспорва исковете по основание и по размер, като моли същите да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ФИРМА, счита, че исковете са основателни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: съществуване на облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

От представенoто по делото писмо от Столична община, район „*******“ се установява, че ответникът е собственик на процесния имот – ап.

43, намиращ се в АДРЕС, доколкото е закупила имота на 01.12.1988 г.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота.

В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот , е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката , 3 собственикът на имота за процесния период, има качеството потребител на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ е обвързан от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните по действащия ЗЕ, не изисква спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия (фактическо изпълнение на задължението от доставчика) и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА, както и Закон за енергетиката , за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., включително, като ищецът има задължение да доставя топлинна енергия, а ответникът - да заплаща нейната цена.

Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на начислената по фактури топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата в размер на 1308,58 лева. В заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти. Вещото лице дава заключение, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, по отношение на средството за търговско измерване, измерващо количеството доставена топлинна енергия, са извършвани периодични проверки, като същото е в метрологична годност. Вещото лице е посочило, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уредите за сградата и имота, а изравнителната сума е -529,08 лв. (т.е. за получаване).

4

Следователно от стойността на доставената топлинна енергия следва да се извади изравнителната сума и така се получава, че дължимата сума от ответника е в размер на 779,50 лв.

Към дължимата цена за топлинна енергия, изчислена от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, следва да се добави сумата в размер на 22,33 лв., дължима от ответника за дялово разпределение през процесния период, съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните.

Според заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза главницата за процесния период дължимата цена за топлинна енергия след приспадането на сумата за получаване по изравнителните сметки е 723,51 лева, а по искова молба се претендира 701,18 лева.

Ето защо и във връзка с приетите съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, съдът намира, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ответникът дължи на ищеца претендираната сума в общ размер на 701,18 лв., представляваща цена за доставена топлинна услуга за аб. № ****** и 22,33 лв. за услугата дялово разпределение.

По делото не се спори относно факта, че към настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на тези суми.

П о възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:

С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.

Следователно и вземанията на „ФИРМА” ЕАД към потребителите се 5 погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на „ФИРМА” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението за първия месец от исковия период – м.05.2019 г., е изискуемо, считано от 15.07.2019 г. С оглед на това и предвид датата на подаване на исковата молба - 04.05.2023 г., с който се прекъсва давностният срок, то в случая погасени по давност се явяват изискуемите задължения за главница за периода от м.05.2019 г. до 31.03.2020 г.

Ответникът дължи изискуемата главница за периода от 04.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот, намиращ се в АДРЕС, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2023 г., като за посочения период се дължи главница в размер на 329,81 лв., поради което искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД следва да се уважи за посочената сума от 378,04 лева, представляваща дължима цена за топлинна услуга за периода 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., като бъде отхвърлен за разликата до размера от 701,18 лв. и за периода от м.05.2019 г. до 31.03.2020 г. като погасен по давност.

Следва да бъде уважен изцяло и иска за сумата в размер на 22,33 лв., представляваща стойност за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г. до 30.04.2021, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2023 г., датата на подаване на исковата молба до погасяването.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД: