Решение № 335 от 20.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500890 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 78 от 01.07.2025 г., постановено по гр. д. № 566/2024 г. по описа на РС – Етрополе, е обявен за недействителен на основание чл. 135, ал.

1 ЗЗД по отношение на А. Е. А. договорът за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 14.06.2023 г. между „ТКЗС ЛОПЯ.“ ЕООД и „ТКЗС ЛОПЯ.

ЕКСПОРТ“ ЕООД с нотариален акт № 57, том I, рег. № 1103, дело № 54/2023 г. на Марина Джеджева - нотариус с район на действие РС – Етрополе с рег. № 713 в РНК, по силата на който „ТКЗС ЛОПЯ.“ ЕООД е продало на „ТКЗС ЛОПЯ. ЕКСПОРТ“ ЕООД следните недвижими имоти: дворно място, находящо се в с. Лопян, общ. Етрополе, обл. Софийска, съставляващо УПИ XXVII- 282 по регулационния план на селото, одобрен със заповед № 0187/30.11.1966 г., с площ 700 кв. м., при граници /съседи/ съгласно актуална скица: УПИ XXVIII – 287; улица; УПИ XXVI – 281- за жилищни нужди и обществено обслужвани и при граници /съседи/ съгласно нотариален акт: улица, Н.К., И.В.Д., В.Г. и общинско – Л.Л., заедно с построените в дворното място паянтова жилищна сграда със ЗП от 61 кв. м. и паянтова стопанска сграда /плевня/ със ЗП от 50 кв. м., заедно с всички останали постройки, подобрения и приращения в имота за сумата от 3000 лв. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца.

Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и 1 постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба на ответниците, в който оспорва същите.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че по делото е надлежно доказано качеството кредитор на ищеца по отношение на първия ответник – прехвърлител по договора, сключването на сделка, увреждаща кредитора, и знание за увреждането на кредитора у прехвърлителя и приобретателя по договора. Тези изводи са правилни, направени са въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото и се споделят от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното /макар същото да дублира приетото от първоинстанционния съд, който надлежно е обсъдил всички доводи и възражения на ответниците, а изложеното във въззивната жалба не съдържа нови доводи и възражения/:

Ирелевантно е изложеното във възизвната жаба обстоятелство, че производството по гр. д. № 454/2022 г. по описа на РС – Етрополе, с влизане в сила на решението по което е съдебно признато вземането на настоящия ищец, произтичащо от договора за заем, към момента на сделката е било без движение /за което твърдение дори не са ангажирани доказателства/.

Настоящият ищец е придобил качеството кредитор по отношение на първия ответник за цялото вземане, предмет на сключения с него договор за заем, с настъпването на 20.04.2021 г. на крайния падеж на договора за заем, поради което за успешното провеждане на защитата по настоящия иск е без значение развитието на производството по гр. д. № 454/2022 г. по описа на РС – Етрополе, тъй като няма законово изискване ищецът по Павлов иск да е придобил качество кредитор въз основа на съдебно признато вземане, като и съдебната практика е в тази посока /нещо повече – правото на кредитора да иска обявяване на относителни недействителни спрямо него на увреждащите го разпоредителни действия на длъжника не е обусловено от настъпването на ликвидността и изискуемостта на вземането, както е прието и от първоинстанционния съд/.

Ирелевантни са и обстоятелствата дали ответникът - прехвърлител по договора е отчуждавал или не други свои имоти, както и каква е стойността на притежаваните от него други имоти дори и при необременяването им с тежести. Това е така, тъй като, както също е прието от първоинстанционния съд, съобразено и със съдебната практика, увреждаща сделка е всеки правен акт, волеизявление, вкл. такова при сключване на договор, с които се извършва разпореждане с права, намаляващо имуществото на длъжника, и с които би се осуетило или затруднило осъществяването направата на кредитора да се 2 удовлетвори от евентуалната продажба на продадения имот, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, съответно в производството по Павлов иск не се изследва въпросът дали кредиторът би могъл да се удовлетвори от друго имущество на длъжника, тъй като кредиторът не може да бъде ограничаван или принуждаван да се удовлетвори от конкретно имущество на длъжника поради това, че последният се е разпоредил с друго свое такова. Право на кредитора е да прецени към кое имущество да насочи претенциите си. Да се приеме обратното би означавало да се толерира поведение на недобросъвестен длъжник и да се заобиколи правилото на чл. 133 ЗЗД. Поради това съдебната практика е константна, приемайки, че кредиторът няма задължение да доказва, че длъжникът няма друго имущество, от което е възможно да се удовлетвори, нито доказването на налично друго имущество от страна на длъжника само по себе си би довело до успешна защита срещу отменителен иск. Наистина в принципен план наличното друго имущество на длъжника би имало отношение към преценката налице ли е увреждане на кредитора /доколкото е възможно това имущество да е на такава стойност, че да е напълно достатъчно за удовлетворяване на кредитора, вкл. в рамките на изпълнителното производство, поради което претенция по отменителен иск да би била неоснователна/, но в случая, имуществото на длъжника не позволява ефективно удовлетворяване на кредитора.

С оглед гореизложеното поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивниците не следва да се присъждат разноски.

Въззиваемият претендира разноски само за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Наведено е от въззивниците възражение за прекомерност на платеното от въззиваемия адвокатското възнаграждение, което въззивният съд намира за основателно, доколкото във въззивното производство не са събирани нови доказателства, страните не са навели нови доводи и твърдения, които да не са били наведени пред първоинстанционния съд, а самата защита на въззиваемия, изложена в отговора на въззивната жалба, е силно синтезирана и не е доразвивана в о. с. з. Съответно въззивният съд намира, че частта от платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение, която следва да се възложи на въззивниците, е в размер на 1000 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 78 от 01.07.2025 г., постановено по гр. д.

№ 566/2024 г. по описа на РС – Етрополе.

ОСЪЖДА „ТКЗС ЛОПЯ.“ ЕООД с ЕИК 204679643, със седалище и адрес на управление: с. Лопян, общ. Етрополе, обл. Софийска, ул. „Никола Михайлов“ № 142, представлявано от управителя Я. Д., и „ТКЗС ЛОПЯ.

3

ЕКСПОРТ“ ЕООД с ЕИК 207408008, със седалище и адрес на управление: с.

Лопян, общ. Етрополе, ул. „Никола Михайлов“ № 144, представлявано от управителя Я. Д., да заплатят поравно на А. Е. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Столична, ул. „Нишава“ № 5 общата сума от 1000 лв., равняваща се на 511.29 €, представляващи направени във въззивното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4