Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5195 от 18.09.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13072/2022
Вид
Решение № 5195
Подписан
18.09.2024
В сила
18.09.2024
Състав
Здравка Иванова, ГЕОРГИ СТОЕВ, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5195 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100513072 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7869/11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 33446/21 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, са частично уважени предявените от „С.” ЕООД, ЕИК ******* срещу „ДН К.П.” ЕООД, ЕИК *******, обективно кумулативно съединените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 373, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ за сумата от 297 лева, представляваща претърпени вреди в резултат на неизпълнение на Договор за извършване на куриерски услуги с Клиентски № 98 по заявка за доставка на 30 бутилки вино на „О.Х.” АД по товарителница DN5100331, както и за сумата от 1612,27 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в периода от 09.09.2018 г. до 11.06.2021 г. в резултат на прекратените търговски отношения между „С.” ЕООД и „О.Х.” АД поради неизпълнение на Договор за извършване на куриерски услуги с Клиентски № 98 по заявка за доставка на 30 бутилки вино по товарителница DN5100331 от страна на „ДН К.П.” ЕООД, ведно със законовата лихва от предявяване на иска - 11.06.2021 г. до окончателното плащане.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по претендираните съдебни разноски.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 168447/11.08.2022 г., подадена от ответника, с която е обжалвано решението в цялост. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който се изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 373, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ за заплащане на за сумата от 297 лева, представляваща претърпени вреди в резултат на неизпълнение на Договор за извършване на куриерски услуги с Клиентски № 98 по заявка за доставка на 30 бутилки вино на „О.Х.” АД по товарителница DN5100331, както и за сумата от 1612,27 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в периода от 09.09.2018 г. до 11.06.2021 г. в резултат на прекратените търговски отношения между „С.” ЕООД и „О.Х.” АД поради неизпълнение на Договор за извършване на куриерски услуги с Клиентски № 98 по заявка за доставка на 30 бутилки вино по товарителница DN5100331 от страна на „ДН К.П.” ЕООД, ведно със законовата лихва от предявяване на иска - 11.06.2021 г. до окончателното плащане.

Понятието за имуществена вреда включва в себе си претърпяната загуба (damnum emergens) и пропусната полза/печалба (lucrum cessans), като първата категория имуществени вреди се свързва с негативното засягане на наличното имуществено състояние, а втората категория се характеризира с оглед на предполагаемото развитие, което имуществените работи на увредения биха имали в случай на ненастъпване на вредоносното събитие.

При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на договорно задължение, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.

В разясненията към Тълкувателното решение № 3/2012 г. по тълк. д. 3/2012 г., ОСГТК на 2

ВКС, се приема, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Разяснено е, че пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Прието е също, че само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.

От показанията на свидетеля И.Р. – заемал длъжността търговски представител” в ищцовото дружество, както и от представената от ищеца и неоспорена от ответника ищеца в първоинстанционното производство товарителница DN5100331, се установява, че на 09.09.2020г. е подадена заявка от страна на ищеца за извършване на доставка ответника на пратка - 30 броя бутилки вино на обща стойност /вписана в товарителницата/ 297 лева с получател на пратката „О.Х.” АД с адрес на доставка: гр. Варна. Установява се от показанията на свидетелката, че поводът за заявката е организирано от фирмата - получател събитие, за което били предназначени бутилките вино. От представената по делото кореспонденция между „О.Х.” АД и „С.” ЕООД от дата 09.10.2020 г. /неоспорена от „ДН К.П.” ЕООД / се установява, че датата на събитието е била 12.09.2020 г., като видно от съдържанието на самата кореспонденция, представител на клиента на ищцовото дружество се е оплакал, че доставката не била пристигнала, което ги поставило в изключително неудобна ситуация. Това обстоятелство се установява и от показанията на свидетеля Р., която също потвърждава получаването на пратката от куриер на ответното дружество и неизпълнение на задължението му по конкретната доставка. От показанията на свидетелката и кореспонденцията между „О.Х.” АД и „С.” ЕООД се установява, че именно неизпълнение на задължението на ответното дружество като куриер да изпълни възложената от страна на ищцовото дружество доставка на процесните бутилки вино на адресата, е станало причина за преустановяване на търговските взаимоотношения между „О.Х.” АД и „С.” ЕООД.

В настоящето дело ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване фактите, включени в правопораждащия фактически състав на твърдяното притезание, представляващо обезщетение на претърпените пропуснати ползи. Настоящият състав на съда приема, че в резултат на неизпълнение на сключения между „С.” ЕООД и „ДН К.П.” ЕООД договор /заявка/ за извършване на доставка по товарителница DN5100331, ищецът е претърпял единствено имуществени вреди в размер на 297 лева, представляваща стойността на услугата, което обезщетение му се дължи на основание чл. 13 от Договор за извършване на куриерски услуги с Клиентски № 98 от 12.07.2018 г. Претенцията на ищеца в частта 3 относно нереализирани сигурни доходи заради недобросъвестно поведение на „ДН К.П.” ЕООД, което е довело и до осъществени пропуснати ползи от страна на ищеца в размер на 1 612 лева за периода от 09.09.2018 г. до 11.06.2021 г. е недоказана. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, удостоверяващи, че дружеството за посочения период е било лишено от печалбата, довела до невъзможността същият да реализира доходи като закономерна последица. На следващо място по делото не се установява сигурното увеличение в имуществото на ищеца с твърдените пропуснати ползи, като липсва каквато и да е връзка на обусловеност между реализираната печалба от процесната доставка на 30 броя вино и печалбата, която „С.” ЕООД би реализирал в периода от от 09.09.2018 г. до 11.06.2021 г.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която „ДН К.П.” е осъдено да заплати на „С.” ЕООД сумата от 1 612 лева - обезщетение за пропуснати ползи в периода от 09.09.2018 г. до 11.06.2021 г. в резултат на прекратените търговски отношения между „С.” ЕООД и „О.Х.” АД поради неизпълнение на Договор за извършване на куриерски услуги с Клиентски № 98 по заявка за доставка на 30 бутилки вино по товарителница DN5100331 от страна на „ДН К.П.” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 11.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, респективно потвърдено в останалата част.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на двете страни. Въззивникът ищец има право на разноски за настоящето производство в размер на 36,23 лева, съобразно отхвърлената част от иска спрямо претендирания размер от 38,18 лева. Ответникът в първоинстанционното производство има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но тъй като същия не е представил доказателства за сторени такива, то не следва му се присъждат.

Въззиваемата страна има право на разноски съобразно уважената част от иска в размер на 93,33 лева, при претендиран размер от 600 лева. Ищецът има право на разноски за първоинстанционното производство в размер на 144,08 лева, съобразно уважената част от иска спрямо претендирания размер от 926,37 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7869/11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 33446/21 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, в частта, с която е уважен предявения от „ДН К.П.” ЕООД с ЕИК *******, срещу „С.” ЕООД с ЕИК *******, осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 373, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ за сумата от 1612 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 09.09.2018 г. до 11.06.2021 г. в резултат на прекратените търговски отношения между „С.” ЕООД и „О.Х.” 4

АД поради неизпълнение на Договор за извършване на куриерски услуги с Клиентски № 98 по заявка за доставка на 30 бутилки вино по товарителница DN5100331 от страна на „ДН К.П.” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 11.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта относно присъдени в полза на ищеца разноски за разликата над 144,08 лева до уважения размер от 926,24 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.” ЕООД с ЕИК *******, срещу „ДН К.П.” ЕООД с ЕИК *******, осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 373, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ за сумата от 1612 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 09.09.2018 г. до 11.06.2021 г. в резултат на прекратените търговски отношения между „С.” ЕООД и „О.Х.” АД поради неизпълнение на Договор за извършване на куриерски услуги с Клиентски № 98 по заявка за доставка на 30 бутилки вино по товарителница DN5100331 от страна на „ДН К.П.” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 11.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.